Невинност и възмездие
депутатите са съучастници и укриватели на престъпления!
Тогава в Ловеч, Белене и десетки още концлагери и затвори, кръстени като за подигравка „Трудово възпитателни общежития”, се подвизаваха брутални убийци от рода генерал Иван Горинов или генерал-полковник Мирчо Спасов и техните палачи и садисти. Тогава в трите дунавски острова Магареца, Щуреца и Предела и незнайните затворнически гробища бяха заровени труповете на хиляди лагеристи и затворници, пребити с колове, умъртвени от глад, от замръзване или удушване, разстреляни или покосени от болести, чието лечение беше забранено на лекарите. Тогава наемните убийци от МВР, ДС, гранични и вътрешни войски избиваха и получаваха награди за всеки пожелал да напусне вашия „Рай”, сред тях и разстреляните от упор деца край село Мезек (Свиленградска околия).
За нас е приемлива само една насилствена смърт – тази на барикадата!
Ако разстрелът на колаборационистите с Хитлерова Германия и обесването на Мусолини с главата надолу край Милано е възмездие, то не би ли било двойно по-оправдано, г-н Пирински, същата съдба да бяха споделили колаборационистите със Сталинова Русия и Вашия Тато, за когото неговият историограф Боян Кастелов пише в един от своите „563 щриха към портрета”: „Тук (в Дирекцията на милицията) Живков, изглежда за първи път изпитва опиянение от властта. Пред близък приятел признава, че сам е убивал някои от задържаните. С топор. Двама милиционери държали жертвата, а той – отзад с топора.” (с. 72, в „Тодор Живков – мит и истина”, книгоиздателска къща „Труд”, 2005 г.)
Вие, господа и дами от „левицата”, сте укриватели на убийци и следователно – съучастници в тези престъпления против човечеството и мира, за които няма давност. Кога вие и вашият Консултативен съвет по законодателство ще се съобразите с тези „исторически известни факти”? Кога ще „отчетете предходното поведение” на вашите деди и бащи, подбудители, вдъхновители и участници в масовите репресии, арести, мъчения, зверства и убийства от 9.9.1944 г. до 10.11.1989 г. на стотици хиляди „заради политическите им и идейни убеждения”? И ако не го сторите, не следва ли и вие да получите заслуженото възмездие?
Остава ми да се справя и с отговора на видния историк и хермафродит Андрей Пантев: не, господине, не е имало никакво „народно” въстание, нито насилствена или драстична смяна на властта, защото старото правителство на Муравиев не само, че не се е съпротивлявало, но е поканило БКП да влезе в него с толкова министри, колкото е получила и в ОФ-правителството, оглавено от един образцов демократ. Станалото през тази „нощ първа от новата ера” – срещу „девети” – е описано картинно от Стоян Трандафилов – историк и син на един от участниците в псевдопреврата, извършен с помощта на военните на НЦВ клетвопрестъпници в условия на окупация на страната от Червената армия. През тази „бурна нощ” без пушка да пукне е било подменено правителството на земеделеца Константин Муравиев с това на небезизвестния от близката българска история фашизоиден професионален превратаджия, съветски шпионин и съратник на БКП – Кимон Георгиев.
Ако сред избитите има невинни жертви, Пантев би трябвало да обясни за какво възмездие става дума? Може би за онова, за което имплицитно пледира бившият живков прокурор Атанасов? (Нали и компенсацията също е възмездие!) Позоваването на „многото загинали турци при българското освобождение”, което „ученият” настоява да „честваме”, няма да му помогне особено. Защото, ако „освободените” са избивали, изнасилвали и ограбвали тихите и мирни иноверци, чиято невинност се доказва и от факта, че са пожелали да останат в родината си след изтеглянето на турските власти от България, то по какво те са се различавали от башибозуците, срещу които нашите патриотари и днес реват пост фактум? И не трябва ли пантевци да понесат не само моралната отговорност за по-сетнешните злодеяния на техния Тато и неговите шпицкоманди по време на т. нар. възродителен процес? Кой трябва да възмезди един милион български граждани за „етническото им прочистване” през 1984/85 г., което не може да бъде определено по друг начин освен като духовен геноцид, който бе окървавен и прокуди половин милион души от страната?
Анархистката позиция за вината, възмездието и наказанието
В заключение, дами и г-да дупетати от „ляво”, от „центъра” и от „дясно”, се налага да ви обясня, че ние, анархистите разглеждаме нормата „зъб за зъб и око за око” като бакалски или канибалски морал. За нас е приемлива само една насилствена смърт – тази на барикадата! Ние считаме, че престъпниците – в това число и вие – сте следствие от вашата социална система и затова сме против съдебното наказание и овъзмездяване. Те ще изчезнат заедно с престъпленията, когато премахнем държавата и капитала. Като хора с идеали, но без илюзии обаче знаем, че за съжаление и след социалната революция, особено в началните години, когато вашият морал и правно съзнание все още няма да са изчезнали напълно, кръвожадността ще надделява често над морала на революционера. И ще събужда чувството на мъст у вашите жертви. Но и в този случай, ние ще бъдем противници на развихрянето на животинските страсти, демонстрирано най-често от изверги от рода на вашия вожд и учител Георги Димитров или вашия Тато, чиито статуи пазите и реставрирате. И ако в тези случаи мнозинството поиска възмездие, тогава ние ще настояваме съдбата на виновниците да бъде определяна с висшегласие след като бъдат изслушани и проверени данните във всички обвинителни и защитни речи на всеки, който има или иска да каже нещо пред революционния трибунал на въоръжения народ. Ние сме за такова правосъдие, защото никой не може да подкупи или упражни натиск над един въоръжен народ, в едно общество, в което е унищожена властта на държавата и парите!
Георги Константинов
-=-=-=-=-=-=-
» » » продължава от миналия брой
