Държавност = престъпност

печат
Мястото на държавата е при нейните велики държавници!

Хаос, мизерия, престъпност – този лозунг трябва да турят на знамената си всички досегашни и бъдещи драпащи към властта държавници, за да им повярваме най-сетне, че намеренията им са искрени. Откак се помнят живите понастоящем в България поколения, друго не са видели от власт­та и доказателства за това има бол – и отвътре, и отвън. Целият режим от 1944 до 1989 г. беше обявен за престъпен със закон. Закон има, престъпници – йок. След 1989 година пак в същия тоя бардак, наречен парламент, се гласуваха 24 вота на недоверие и все на тези три теми с малки изключения и все със същия резултат като оня ялов закон: за правителството на Беров: един вот на недоверие за престъпността, един за социалната политика (така се нарича мизерията в речника на политиците), един за „неспособност да организира и ръководи” (т. е. хаос); за правителството на Виденов: един вот за смъртта на войниците, един за зърнената криза, един за икономическата политика (друг термин за мизерията от същия речник); за правителството на Костов: един за здравната политика, един за индустриалната политика, един за корупцията, един за престъпността; за правителството на Кобурготски: един вот за хаоса в управлението, един вот за провал на вътрешната политика, един за „социална безотговорност”, един за „неспособност” и още два за „Козлодуй”; за правителството на Станишев: за наводненията, за здравеопазването, за образованието, за корупцията. Дотук. Естествено нито един от тези вотове не мина и също така естествено, нито един от тези проблеми не е решен – правителството остава, остава и хаосът, и мизерията, и бандитите. За следващото правителство и следващия ялов вот. Така работи демокрацията и затова работа не върши.
За пореден път трябвало българският телезрител да се шашне, че пустите ченгета станали бизнесмени, а бизнесмените – тайни ченгета. Трябвало да се втрещим от голямата новина, че ако сипеш на борците с организираната престъпност да си „лапкат”, те хич няма да те питат отде иде ярмата, пък даже и ще ти я пазят, докато си печеш дупето на ривиерата или отстрелваш дивеча с поръчкови карабини. За пореден път проблемът бил самият скандал, а не самият проблем. Продажните медии и сганта в държавната администрация ще си счупят кръста да убеждават незнайно вече кого, че най-многото, на което можем да се надяваме, е някаква кирлива оставка на поредното леке – всяко правителство досега си подменяше по двама-трима министри и „висши” заптиета, а хаосът, мизерията и престъпността не отслабваха – само минаваха на поредното подстригване в медийната бръснарница и излизаха като нови от там. Румен Петков не трябва да се махне – напротив, да му турят една корона и да го дават по шест часа на ден – той е истинското лице на българската държава и няма какво да го крият. Друго лице държавността не е имала, откак я знаем – все същият гьонсуратлък с различен акцент и кожни оттенъци.
Идва обаче нова фаза в българската държавност – минаваме си честно и почтено под шапката на нова империя и средната електорална единица тържествува, че най-сетне ще има ред. Колкото сме били империя (а то е все тъй), каквото е рекъл султанът – било в Цариград, било в Москва – това е ставало. Стига да имаш късмет султанът да е харен, пък тия от евроатлантическата в Брюксел/Вашингтон изглеждат едни благи такива. Да, ама пак – йок. Вместо да си пратят кръстоносците да изтребят местните хаирсъзи и да се възцари ред и благоденствие, те ги пращат само като има нещо среща на НАТО и пр., да им пазят богопомазаните величия. А по „проблемите” и те ни гласуват вотове. Само през тоя месец държавния департамент на САЩ тегли един голям вот на българската държава, чиито чиновници цитирам: „често практикуват безнаказано корупционни дейности”, „липсва адекватен контрол” върху заптиетата-следователи (НРС) и заптиетата-гавази (НСО), изборите са „помрачени от безпрецедентно купуване на гласове”, резултат от „усилията на бизнес кръгове и фигури от организираната престъпност да влязат във властта”. И на цялата тая държавническа прелестна картинка, държавата била ценен партньор на Алианса. Какъвто ценният партньор, такъв и Алианса. Хайде, Вашингтон – далече и много встрани. Давайте там пушечно месо за Ирак и Афганистан, пък другото „се надяваме да го оправите”, демек, ако ще взимате рушвети, поне да е от щатски фирми – направете си цивилизационния избор най-сетне.
Ами Брюксел? Голямата работа, дето накара часовниците в България да вървят назад? Брюксел директно отказа да дава пари на българската държава, защото била ненадеждна, разбирай некадърна и/или престъпна. За тоя свят, дето се върти от парите и бюрокрацията, да не ти дадат бюрократи пари си е бая вот на недоверие. Само че и тоя вот към българската държава утече като другите, а българският данъкоплатец няма лукса на Европейската комисия да отбие българското правителство от нянката, когато е явно за цял свят, че това правителство е мръсно. Българският данъкоплатец е длъжен да си плаща на всяко правителство и на всеки мафиот, защото иначе ще яде бой от мафиота, който е и по съвместителство заптие, за да не се раздува щатът.
Никой обаче не тръгва да спасява жалката българска рая, която е видно, че тъне в хаос, престъпност и мизерия вече толкоз десетилетия. Защото сюртуците – и в Брюксел, и във Вашингтон, и в София – не са част от раята. Те са държавници и раята за тях е фураж. След поредната бомба с екскременти, която българските заптиета гръмнаха, защото друго не могат, всичкото народен избраник се юрна да спасява не раята, която е очевидната жертва, а… държавността. Никой не каза колко деца, болни и стари хора са пострадали от ограбените от данъкоплатеца пари, заминали по западни курорти и банки, за скъпи „подаръци” за блюстители на реда и пликове „допълнителни възнаграждения” за най-скъпо платения физически труд за бюрократа – затварянето на очичките. С тия пари била „ощетена държавата”! Тая същата държава, дето е доказано вече стократно отвън и отвътре, че е разсадник на хаос, мизерия и престъпност. Не ощетена – тя трябва да бъде срината веднъж завинаги, да върви при нейните велики държавници в гробищата, дето никой едно цвете не слага. Да върви при „идеала” на историка-президент Гоце – генерал Владимир Вазов и другите „герои” от Първата и Втората национална катастрофа. На тях те донесоха медалите, славата и кметските и министерски кресла, а на народа – хаоса, мизерията и кланетата на превратаджиите. Няма нужда да ми идват европейски комисари да ми обясняват, че положението е нетърпимо. Забелязахме, представете си. Няма нужда да ми идват и американски емисари да ми превеждат на английски какво пише по българските вестници и те на свой ред да превеждат после на български мъдрите им заключения. Аман. Няма нужда и да ми идва поредния Бил Клинтън да рецитира отец Паисий и други шлагери от вехти български читанки. Време е ние да им изрецитираме нещо от американската читанка: „От опит знаем, че човешкият род е по-склонен да тегли, докато може, теглото, вместо да се оправи, като премахне формите, с които е свикнал. Но когато злоупотребите и грабежите продължават толкоз дълго, че да разкрият несъмнения заговор човек да бъде поставен под игото на абсолютен деспотизъм, негово право и негов дълг е да отхвърли това управление и по нов начин да обезпечи своята сигурност”. Ако на братята американци тоя пасаж от пергамента на Декларацията вече не им трябва, могат да ни го подарят – за нас е таман.
А. Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *