Никола Попалексов – Йоската

На 27 юли 2010 г. след тежко боледуване изгубихме нашия другар инж. Никола Йосифов Попалексов – „Йоската“.

Той е роден на 21 януари 1927 г. в гр. Горна Джумая (днес Благоевград). Като ученик в гимназията възприема хуманните анархистически идеи, които защитава с достойнство до края на живота си. Приел принципите на борбата на анархистите за свобода, Йоската носи в сърцето си любовта към потиснатите и угнетени роби на наемния труд. Тих, скромен и мъдър, той се възхищаваше и участваше в борбите за социална справедливост и солидарност.

За изграждането му като анархист влияние оказват идеите на Бакунин, Кропоткин, Ботев, както и революционерите-анархисти от епохата на македонското възраждане – Михаил Герджиков, Петър Манджуков, Гоце Делчев, „Гемиджиите“ и плеядата други борци.

Йоската се установява да живее в с. Капатово и с млади другари, настроени революционно, работи неуморно за разпространението на анархистическите идеи в близките села, където създават организации в Капатово, Кромидово, Ново Кономлади, Хърсово, Враня и Катунци. Той поддържа постоянни връзки с по-възрастните анархисти, които счита за свои учители, като Кръстьо Енчев от с. Яново, братята Никола и Любен Янкулови от Хърсово, Лазар Гушев от Враня и много други, а най-вече с поета анархист и бунтовник Кръстьо Георгиев Хаджииванов.

Йоската не беше пощаден от копоите на сталинската партия на българските болшевики. На 16 декември 1948 г. при втория погром над анархистите в цяла България той беше арестуван заедно с около 600 души и изпратен в Куциян и други лагери, където прекара дълги години. Такава беше одисеята на анархиста Никола Йосифов Попалексов.

От Благоевградската анархистическа организация

Такъв другар във робството, във мрака

загине ли, аз духом бих умрел;

тогаз в жестока смърт за свободата

аз смел ще съм и горд като орел.

Но имам ли такъв другар, когато

доказва всички думи със дела,

той като слънце грейва на земята…

А друго всичко, всичко е лъжа!…

Аз знам и вярвам в моите другари,

че са към мене с искрени сърца,

за мен те биха всичко мило дали,

за тях пък аз – и своята душа.

Кръстьо Хаджииванов