Никола Стойнов – учителят анархист от Шумен

Никола Павлев Стойнов е роден на 19 декември 1862 г. в Шумен. Родителите му са от селски произход и са преселници в града, но не са прекъснали окончателно връзката със земята. Като ученик е свидетел на освобождението на града от турско робство. Посреща руските войски и чутата руска реч го амбицира да научи руски език. По-късно научава и френски език. Два езика, които отварят вратите на познанието пред младежа, и на които си доставя анархистка литература.
През 1882 г. завършва едногодишния педагогически курс в Шумен и веднага е назначен за учител в Шумен. Учителства в Силистра, Варна, с. Иланлък, Преслав, отново в Шумен, и до пенсионирането си – в шуменското село (сега квартал) Дивдядово. Честата смяна на училища е продиктувана от уволненията поради възгледите и дейностите му.
Навсякъде, където служи на народното дело, се изявява като общественик, критик на изостаналостта в различните области, борец против „духовната тъмнота“. Призовава и работи за реформи в образованието и в обществото като цяло. През 1895 г. написва, издава и разпраща две възвания до всички български учители. В едното от тях („Гарантиране правата и свободите на учителя, особено като деятел в обществото“ от 1 май 1895 г.) прави изводи и дава препоръки, които и сега звучат актуално: „Дейността на един истински народен учител трябва да е в училище и извън училището, в обществото. Интересите на образованието стоят по-високо от личните и партийни интереси! Кариерата на учителя е не само педагогическа, азбучна, но и обществена. Учителите са ръководители не само на подрастващото поколение, но и свещен светилник в мрака на обществено-политическото заблуждение и предразсъдъци. Ето защо ролята на учителя по необходимост е двойна – педагогическа в училището и обществена в живота“.1 В „Материалното положение на основния учител и начинът за подобрението му“ дава съвети за промени.2 В последното учителско назначение – в с. Дивдядово – води вечерни курсове за ограмотяване на възрастни и извършва голяма читалищна дейност.
Обществената му дейност е изключително разнородна, но винаги се проявява като съвестен човек, съпричастен към чуждите проблеми, толерантен, незлоблив, кротък, неспособен да командва. Участва в провеждането на Първия Учителски събор в Казанлък през 1893 г., който основава Българския учителски съюз. От м. февруари 1897 г. започва да издава във Варна вестник „Учителско движение“ – орган на Стойнов и съмишлениците му. Като убеден антимилитарист и пацифист отказва военна служба и лежи в русенския затвор. Твърд противник на правителствата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов, които нарича „диктатори и тирани“. Свидетел на Дуранкулашките събития (съпътствани с полицейски произвол и зверства над селското население, протестиращо срещу десятъка), защитава селяните в серия от статии. В тях изтъква невежеството и ниската грамотност на тази прослойка от обществото и призовава за повишаване на грамотността и ликвидиране на неграмотността като средства за борба с експлоатацията на едрия капитал. Малко по-късно, през 1909 г., издава книгата „Положението на земеделеца и нуждите му от образование“ и отново препоръчва „обвързването на земеделския труд с науката и знанията“.
В безвластническото движение участва от младежките си години, запознавайки се в оригинал на френски и руски език с анархистка литература. Членува във Федерацията на анархокомунистите и участва в нейните сбирки и акции. На Петия Ямболски конгрес през 1923 г. е и най-възрастният от участниците. С ентусиазма и ерудираността си заразява и други младежи, включително и собствения си син. Включен е в „Азбучен указател на анархистите в България“ на Дирекция на полицията – София, отдел Държавна сигурност (8 декември 1926 г.) В Държавен архив – Шумен е запазен списък на анархисти, изготвен от Шуменско околийско полицейско управление до Дирекция на полицията – София, с дата 30 октомври 1931 г.3 В него името на Стойнов и на сина му Павел са сред имената на четиринадесет анархисти в града. И това във време на най-силна полицейщина!
След победата на „социалистическата революция“ на 9.9-1944 г. Никола Стойнов не е сред заблудените и повярвали в новия режим и логично остава настрана. Отказва членство в партията, постове, ордени и медали. Дори когато е заплашван с концлагер и затвор не се отказва от идеалите си. На преклонна деветдесетгодишна възраст през 1955 г. започва да списва свой ръкописен бюлетин, разлепя го лично по стените на съседи, раздава го на приятели, оставя го по маси в кафенета.
Безвластникът и големият Човек Никола Стойнов умира тихо на 4 февруари 1964 г. За смъртта му няма съобщение дори в местната преса, но запомнящи се остават думите на Димо Казасов (иначе много спорна политическа личност!): „Днес хора като Никола Стойнов са голяма рядкост. Те дори са станали мечта. Той не беше лидер на партия, нито се занимаваше с партизанщина. Остана само народен учител“.4
Красимир Кънчев

БЕЛЕЖКИ
1 Стойнов, Н. Гарантиране правата и свободите на учителя, особено като деятел в обществото. http://bulgaria.indymedia.org/article/16867
2 Пак там
3 Държавен архив – Шумен, фонд 774 к., о. 1, а. е. 1, л. 7
4 Милчев, Й. Той бе мечта…

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *