Да блееш или да не блееш?

печат
Копенхаген
Копенхаген

Да блееш или да не блееш?
В края на миналата година се проведе срещата на върха в Копенхаген за нов международен договор, който да замени и подобри вече неактуалния Протокол от Киото, подписан през 1997 г. и действащ до 2012 г. Като алтернатива на „срещата на висoко ниво“ в Бела Център се проведе Климафорум ’09 в друга конгресна сграда. Интересът към това събитие наистина беше голям.
Не липсваха и българи, които бяха така добри да разкажат преживяванията си. Един от разказите дори е озаглавен „Докато вие бляхте“, явно намеквайки, че причината за глобалното затопляне са 3-4 милиона българи, които ги домързя да отидат до Копенхаген да се молят на политиците. Повече за ефекта от алтернативния форум можете да научите на уеб страницата на форума – на нас специално не ни стана ясно точно какъв е той.
За съжаление не станаха ясни и доста по-интересни и поне според нас по-важни неща.
„Нашите“ участници в протестите хубаво разказват – огромен протест, голяма организация, велосипеди, скандирания „Да си върнем силата!“, „Срам за вас!“, „Действай СЕГА!“, опити за нахлуване в „истинската“ конференция…
Най-вече не стана ясно как, аджеба, си представят „нашите“ хора „да сплашат политиците вътре и да дадат някакъв тласък за смислен резултат“? Докато по собствените им думи „голяма част от хората там са антикапиталисти“, за които борбата срещу тази среща е част от глобалната борба срещу подобни срещи на върха за преразпределяне на световните ресурси, не става ясно какво точно искат българските представители, които явно нямат нищо против капитализма. Те самите се обявяват в защита на всякакви „европейски“ решения, документи, норми и прочие бози.
Ако „лидерите“ от ЕС правеха нещо на срещата, то беше да се оплакват от нежеланието на Китай да им играе по свирката. 27-те членки на съюза излязоха с предложение за подпомагане с 7 млрд. евро на развиващите се страни в борбата им с климатичните промени за следващите три години. Явно това се оказа достатъчно за някои хора да ги превъзнасят. В същото време по изчисления на самия ЕС развиващият се свят ще се нуждае общо от около 100 млрд. евро годишно в периода между 2013 и 2020 г. Проектопредложение на 50-те страни от Африканската група очакваше богатите държави да отделят по 5% от своя БВП за нуждите на развиващия се свят в борбата срещу климатичните промени, а за периода между 2010 и 2012 г. искането е за 274 млрд. евро.
Конфликтът в Копенхаген  е много по-сериозен от този между „загрижените“ и „безотговорните“ или „блеещите“ – правителствата на силните икономически държави нямат интерес да намалят въглеродните си емисии, но имат интерес конкурентните държави да го сторят. Всички индустриални държави имат интерес да наложат ограничения на бурно растящите икономики от типа на Бразилия и Китай. Слабите индустриално държави пък гледат да цоцнат малко пари от богатите, понеже така или иначе почти не отделят вредни емисии. Това си пролича дори у нас. Не само по позицията на професионалните еколози, но и на професионалните бизнесмени. Българската стопанска камара подкрепи позицията на разочарование на европейската индустрия от срещата в Копенхаген. „Това ще насърчи в средносрочен план преместването на производства, мощности и инвестиции от България към страни извън ЕС, които не се ангажират с намаляване на емисиите на газове и свързани с това мерки и политики“, твърдят професионалните предприемачи. Нали това е любимият им капитализъм – щом не може хем да си екологичен, хем да печелиш, напсувай анархистите и си налягай парцалите.
Според нашата министърка Нона Караджова срещата е „начало на голяма крачка“, но според шведския министър на външните работи резултатът от нея е „бедствие“. Въпреки изплюсканите маса пари за данданията, в крайна сметка се получи нещо, което можеше да стане с няколко телефона – „необвързващо общо желание“ на държавите да ограничат глобалното затопляне с максимум 2 градуса, без да е ясно как.
Архиепископ Дезмънд Туту описа нещата по следния начин: „Изправени сме пред неизбежна катастрофа с чудовищни размери. Световната цел от 2 градуса по Целзий обрича Африка на унищожение и я лишава от модерно развитие“. Защото 2 градуса в световен мащаб означава повишение над 3 градуса в Африка. Според африканските държави недостигът на вода може да засегне между 350 и 600 милиона души.
Бедните страни се бяха зарекли да отстояват докрай позицията си, но техните делегати се оказаха твърде меки – от призивите за 400 милиарда долара годишно (позицията на африканската група) кандисаха на някакви си 10 милиарда долара. Изведнъж най-непреклонните филипински преговарящи бяха изритани от делегацията и страната, която настояваше богатият свят да направи големи съкращения, неочаквано отстъпи.
Ще оставим за домашно въпроса какво можем да направим, за да се спасим от глобалното затопляне. Ще дадем и жокер: вместо да правят екскурзии в чужбина, някои хора у нас взеха, че прерязаха въжето на вредния лифт на 7-те езера. Не че това ще реши проблема с лифта, но може би понякога да е по-добре да махнеш вредния лифт и да построиш няколко нови на правилното място, отколкото да се опитваш да го преработиш, за да не вреди на природата.
Екип ЕРА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.