Никос Мазиотис: Борбата продължава!

печат
От затвора „Коридалос“ в Атина другарят Никос Мазиотис дава това интервю за гръцкия интернет сайт „Вестник на редакторите“, публикувано на 15 август 2014 г.
В интервюто той защитава въоръжената борба, която според него „днес повече от всякога е не само политически оправдана, необходима и ефективна, но е и определящ фактор за създаването на проблеми и конфликти в Системата, които да я подкопаят до нейния окончателен крах“.
Поема политическата отговорност за действията на „Революционна борба“, за нападението с кола-бомба срещу Гръцката централна банка, която в момента не е нищо повече от филиал на Международния валутен фонд в Гърция.
Говори за своя арест, обяснява ситуацията около престрелката в квартала „Монастираки“, когато бяха ранени и двама случайни чуждестранни туристи.
Изразява увереност в подкрепата, която имат действията на „Революционна борба“ сред гръцката общественост, и изпраща послание до намиращата се на свобода негова спътничка в живота Пола Рупа: „Добре съм, духът ми е на висота. Остани свободна и отгледай нашия син. Въпреки неуспехите, Борбата продължава!“
Няколко часа по-късно на същия ден, 15 август, в „Индимедия Атина“ е публикувано изявление до гръцката общественост от Пола Рупа в което тя заявява: „Няма да се предам, ще продължа Борбата, да дойдат да ме арестуват, ако могат!“

Ти си член на „Революционна борба“, въоръжена анархистична организация. Защо избра точно въоръжената борба като метод на действие?
Въоръжената борба е неразделна част от борбата за Социална революция. Неделима част от всяко едно революционно движение, което си е поставило за цел да премахне Капитализма и Държавата. Съществува неразривна връзка между „революционно движение“ и „въоръжена борба“ – до такава степен, че за една истинска Революция задължително е необходима и въоръжената борба. Исторически погледнато, никога не е имало успешна революция, която да не е била въоръжена.
Въоръжената борба е мощно средство и политическите послания, които изпраща, са много силни – тя демонстрира цялостната ни политическа концепция и анализ за това какво правим, защо го правим, какво искаме и какво целим. Ние в „Революционна борба“ вярваме, че с въоръжените действия можем да достигнем до възможно най-голям процент от народа и да изпратим послание за необходимостта от Социална революция, смъкване на капиталистическия режим и Държавата.
Днес в Гърция (а и не само) сме свидетели на най-ожесточена атака на империалистическия капитал – когато Меморандумите, Тройката и гръцката държава прилагат политика на социален геноцид, въоръжената борба никога не е била толкова необходима.
През 2009 г. в началото на Кризата, когато проблемите на финансовата система се превръщаха в дългова криза, изразихме позиция, че моментът е настъпил и една революционна борба в Гърция има големи шансове. В крайна сметка това, което се случи, доведе до края на неолибералния консенсус и делегитимира икономическата и политическата система в очите на огромното мнозинство от обществото. При тези обстоятелства целенасочените въоръжени действия срещу режима могат да доведат до редица противоречия в една система, разложена от корупция във всичките си звена, сфери и дейности, и да подействат като катализатор за разпространението на дестабилизацията. Тъй като политическата и икономическата глобализация е значително напреднала в условията на взаимозависимост, това повече от всякога прави не само политически необходимо, но и напълно възможно разпалването на проблеми и конфликти, които да подкопаят системата. За да се случи всичко това обаче, трябва да има революционно движение, готово да прибегне до използването на оръжие.
Когато те арестуваха през 2010 г., ти пое политическа отговорност за участието ти в Организацията. Какво означава „политическа отговорност“?
Като боец и като член на въоръжена революционна организация, направих това, което сметнах за правилно. Защитих Организацията, на която принадлежа, защитих атентатите, които тя направи, защитих и член на организацията, Ламброс Фундас, който беше убит при въоръжен сблъсък с полицията, докато подготвяше поредния удар на организацията срещу правителството. Направихме всичко това, опитвайки се да се противопоставим на Хунтата на гръцкото правителство, МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка, за да не се установи в Гърция съвременният тоталитаризъм и диктат на едрия капитал и на държавата, които международният политически и икономически елит иска да наложи на целия свят, използвайки като камуфлаж световната финансова и икономическа криза.
За нас поемането на политическата отговорност за действията ни беше въпрос на чест. Не се опитвахме да спасяваме собствените си кожи. Това беше колективно решение, а не индивидуален избор. Дори след като бяхме арестувани, запазихме нашия колектив невредим. Останахме членове на „Революционна борба“ и като затворници, съпротивлявахме се и продължаваме да се съпротивляваме, не спираме да говорим за необходимостта от въоръжена пролетарска контраатака и Социална революция. Изпратихме послания и лозунги до големите стачки и народни протести срещу първия Меморандум, 2010-2011 г. Същата линия държахме и по време на съдебния процес. Всяка друга нагласа, освен тази за поемане на политическата отговорност, би била предателство спрямо принципите ни и нашите идеали, предателство към нашите жертви, към Ламброс Фундас!
Как ще отговориш на хората, които твърдят, че въоръжените действия водят единствено до увеличаване на държавните репресии? Например, след бягството на Христодулос Ксирос, ускориха приемането на законопроекта за затворите тип „С“.
Ако някой си мисли, че борбата за свобода няма да предизвика реакция от страна на държавата и че няма да има последствия, е глупак. Социалната революция и унищожаването на Капитала и Държавата няма как да се случат, ако революционерите спазват нормите на Наказателния кодекс. Ясно е, че в борбата има незаконни форми на действие и въоръжената борба е именно такава.
В революционните борби за Свобода, във всяка една социална и класова борба, ще има и кръвопролития, ще има затворници, ще има жертви, ще има специални антитерористични закони и специални затвори за членовете на въоръжените групи. Христос Кацимис, Христос Цуцурис, Христофорос Маринос, Ламброс Фундас (членове на „ЕЛА“, „17 ноември“ и „Революционна борба“, загинали в сражения с полицията, б. ред.) платиха с живота си за борбата с оръжие в ръка. Така е било и в други исторически епохи – например партизаните от ЕАМ-ЕЛАС (гръцките партизани от съпротивата срещу германците през Втората световна война, б. ред.), членовете на въоръжени организации в Европа, Латинска Америка – Червените Бригади, Фракция Червена армия, Аксион директ, членовете на въоръжените групировки в Турция. Цената, която всички те платиха, беше смърт във въоръжени сблъсъци, смърт чрез гладни стачки в затворите и дългогодишни присъди.
Аз като член на „Революционна борба“ никога не съм имал илюзии за цената, която неминуемо ще платя за своя избор. Ясно ми е, че това ще бъде или дългогодишна тежка присъда в затвора – нещо, което вече е факт, – или смърт при евентуален сблъсък с копоите на държавата. В „Монастираки“ можех да бъда убит. Това е нещо, което винаги съм знаел, че може да се случи.
Последиците при борбата за революция и радикална промяна не означават обаче, че трябва да се откажем. Задължително трябва се има предвид, че цената на избора е двупосочна и важи с пълна сила и за враговете: много ченгета например са били убити от въоръжени бунтовнически групи, плащайки цената за избора си да служат на властта. Същото важи и за политиците, съдиите и бизнесмените.
На тази теза се уповавах по време на съдебното дело срещу „Революционна борба“, защитавайки нападението на Организацията с автомати „Калашников“ срещу трима полицаи от МАТ (специални части на гръцката полиция за борба с масовите безредици, б. ред.) в квартал „Екзархия“ през януари 2009 г., което беше отмъщение за убийството на Алексис Григоропулос и доведе до раняването на полицая Адамантиу Мацунис. Мацунис плати цената за избора си да стане полицай в МАТ и оттогава не е на служба в полицията.
На твърденията, че въоръжените действия изострят репресиите, отговарям, че нападенията на въоръжените революционни групи срещу силите на властта действат като спирачка и намаляват интензивността на полицейското насилие. От друга страна, липсата на въоръжени действия или липсата на заплаха за отмъщение отприщва репресивните действия на властта. Ако някой си мисли, че е борец или анархист и вярва, че трябва да се действа в рамките на закона, по добре да се присъедини към някоя парламентарна партия, а не да си играе на революционер или анархист. Да провокираме реакцията на държавата, докато се борим срещу нея, е нещо нормално. Повече би трябвало да се тревожим, ако не предизвикваме такава, защото това ще означава, че сме сбъркали пътя и не ни смятат за опасни.
През 2012 г., докато течеше съдебният процес срещу „Революционна борба“, двамата с Пола Рупа нарушихте гаранцията и минахте в нелегалност. Защо?
Да минем в нелегалност беше нещо, което бяхме решили още от момента, в който ни освободиха след изтичането на 18-месечния предварителен арест. Знаехме, че ще бъдем осъдени на 25 години лишаване от свобода и не бяхме готови да го приемем пасивно.
По същото това време, когато решихме да минем в нелегалност, течеше съдебното производство, изслушваха се свидетелите на обвинението във връзка с дейността на Организацията. През тези дълги месеци водихме съдебна битка, в която защитихме всички акции на Организацията, една по една, превърнахме процеса в трибуна за защита на „Революционна борба“, въоръжените организации и борбата за Социална революция.
Избрахме нелегалността като нещо необратимо, от което няма връщане назад, за да бъдем свободни, да продължим въоръжената борба, да продължим да разясняваме на хората необходимостта от Социална революция, необходимостта от въоръжена пролетарска и народна контраатака срещу режима на Меморандумите на Тройката (МВФ, Европейската комисия, Европейската централна банка), срещу яростните атаки на империалистическия капитал. Избрахме да минем в нелегалност, за да продължим борбата срещу Капитала и Държавата, за тържеството на Комунизма и Анархията! •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *