Още за поуките от стачката

Люси работи като учителка по информатика в столично училище, преподава на 10, 11 и 12 клас. С интервюто с нея искаме да допълним статията за състоянието на училищата от миналия брой.

Какъв беше резултатът от стачката? Какво се промени след нея?

Това, за което стачкувахме – увеличаване на заплатите – реално не беше постигнато. Получихме делегиран бюджет, който не увеличи заплатите, а влоши отношенията в колектива, колеги напуснаха или бяха съкратени, учениците много по-трудно се контролират. Аз се опитвам да гледам от хубавата страна, но не виждам и една положителна промяна.

Доволни ли са останалите учители?

Коментираме резултатите от стачката много често и резултатът е един: делегираният бюджет, което веднага води до въпроса за заплатите и за това ще имаме ли пари за заплата, за празници, даже и сега за предстоящия 24 май. Оказва се, че няма да получим никакви пари, подобно и на предишния 24 май. Преди делегирания бюджет винаги за празниците, пряко свързани с учителската професия, получавахме парични награди, които подпомагаха празника ти – ето това е темата на коментарите ни.

Какви са отношенията в колектива?

Отношенията в колектива в нашето училище (колектив от около 80 учители и 4 в ръководството) се основават предимно на лицемерие и завист, кой получава по-голяма заплата и заслужена ли е тя. Повечето колеги не водят качествен учебен процес (смея да твърдя), но изобщо не им пука, защото такава заплата не може по никакъв начин да те мотивира и да те кара да повишаваш, да подобряваш качеството на образованието, което даваш. Просто ходиш на работа – за тези пари толкоз.

Какви са отношенията ви с децата?

Отношенията с децата стават все по-трудни. Те непрекъснато изразяват мнение за твоята работа, едва ли не искат да те научат как да си я вършиш, но така както на тях им харесва – да бездействат в час, да не пишат, да си говорят за интересни за тях теми. А за отношенията на клас и класен ръководител не ми се иска и да се сещам. Класният е винаги лош, защото непрекъснато ти диша във врата за извинителни бележки или пък те наказва, лош и нехаресван е класният, просто защото следва правилника на училището – напълно неоценен и неразбран труд, напразно хвърлени усилия.

Какво получавате срещу труда си?

Срещу труда си получавам по-често негативното отношение и много по-рядко уважението и признателността на учениците, на колегията и ръководството, и, разбира се, заплата около 450 лева чисти.

Защо работиш като учител?

За 6 години учителски стаж чувствам, че това е моето призвание. Но с всяка изминала година нещата стават все по-зле, поколенията – по-трудни. Признавам, че и непълният работен ден, възможността за повече свободно време и гъвкавост, които ми дава тази професия, също ме карат да бъда в училище. А и дозата сигурност също. Работила съм и в частна фирма – разликата е огромна, а заплатата не е кой знае колко по-голяма, но зависи от фирмата и начина, по който си попаднал в нея. Най-добрият вариант е съчетаването на учителската професия с още нещо допълнително извън училище, та дори и частните уроци.

Какво би искала да се промени?

Много бих се радвала, ако се въведат много точни и ясни правила в училище. Малко повече правомощия на учителя, така, че да контролира успешно поведението на ученика. Но, ако това стане, май ще останем без ученици (смее се).

Бих се радвала, ако по-голяма част от учениците ми оценяват наистина това, което правя за тях, изобщо труда ми, ако видя признателност и уважение, респект в техните действия и думи.

Как мислиш, че може да стане това?

Без подкрепата на родителите, на цялото общество няма как да тръгнат нещата, защото дори и нещо малко хубаво да изградим в училище, то рухва в момента, в който ученикът е вън от училищния двор. Отношенията на хората навсякъде около тях дават лошия пример и точно обратното на това, което ние правим в училище. Нашето общество няма вече никаква ценностна система, а това неизбежно влияе и на възпитанието на новото поколение.