Писмо до душата
на убития афганистански братчед
За изстрела – сори, братчед,
такъв ти бил късметът просто –
с един куршум от рикошет
да паднеш пронизан под моста.
Това донякъде е гаф,
донякъде – патриотизъм.
Зависи по кой параграф
ще отчетем, че си пронизан.
И ние сме дошли оттам, братчед,
от общите ни землища прастари.
И ние сме приготвяли рушвет –
за византийски митничари.
И ние сме били мигранти,
ала сме отбелязали прогрес –
преди сме охранявали Византия,
а в днешно време пазим ЕС.
Виновен си си ти, братчед,
защото си страшна заплаха
за административния капацитет.
„Българийо, за тебе те умряха“.
Ще кажа направо, братчед –
не се сърди, ама си много прост.
Че ние всичко сринахме навред.
Къде пък го намери тоя мост?
Щом идваш в нашата страна,
защо не провери във интернет
как почнахме с мечти за светлина
и свършихме с мечти за Пиночет?
Така че разбери ни нас, братчед,
наистина е трудно тук и жалко.
И ние си отиваме от рикошет,
но не като теб, а по малко. •
Александър Урумов