Положението в Босна и Херцеговина

печат

Декларация на сръбската Анархо-синдикалистка инициатива (АСИ)

Световната капиталистическа система се разпада и един от признаците за това е ескалиращият социален бунт на Балканите.

Този бунт се засилва и сега, няколко години след като гръцката работническа класа постави началото му в жестока конфронтация с управляващата класа, която се характеризираше със серия от масови бунтове, протести и всеобщи стачки. След тях се надигнаха и излязоха масово на улицата трудещите се маси в Словения; народът на Турция се опълчи на своите господари, както и трудещите се в България и Румъния, които застрашиха сериозно съществуващото статукво в страните си. Сега социалният бунт се разпали на място, където несъвършенствата и гнилочта на системата са най-явни в целия регион – в Босна и Херцеговина.

В Босна се разиграха най-кървавите епизоди от разпада на Югославия – това Франкенщайнско колониално творение, сътворено за целите на империалистическите държави и местните националистически престъпници. Съвременна Босна и Херцеговина е земя, на която опустошенията, ограбването и уволнението на работници, независимо от тяхната националност, стана ежедневие, страна, в която национализмът е подклаждан от империалистите, капиталистите, олигарсите и попщината. За това и не е изненадващ несъразмерно жестокият отговор на народа срещу налагания му 10-годишен мрак и слепота. Трудещите се на Босна и Херцеговина познаха истинския си враг…

Стихийните мирни протести започнаха на 4 февруари 2014 г. в Тузла, един от най-крупните промишлени центрове в бивша Югославия, който през последните 10 години беше подложен на грабителска престъпна приватизация, довела до закриването на много предприятия. Протестите започнаха с чисто социални искания, против бедността и безработицата, грабежа и приватизацията. Много скоро, като резултат от полицейската жестокост и високомерното отношение на властите, протестите придобиха масов характер, разпростирайки се из цяла Босна и Херцеговина, и доведоха до открита физическа конфронтация с жандармите на системата.

Излъганите и ограбени работници и техните деца, лишени от бъдеще в това общество, се надигнаха в повече от 20 града, влязоха в стълкновения с полицията, опожариха множество административни сгради – символи на страданията им, успяха дори за кратък период от време да завладеят Бръчко…

В тези няколко дни, системата беше поставена на колене, което доведе дори до там, че австрийският колониален администратор на Босна, Валентин Инцко да търси помощ от НАТО, за да се върне статуквото в старото му функционално състояние. Като естествено продължение на протестите, в много градове на Босна и Херцеговина възникнаха градски асамблеи, в които решенията се вземат по принципите на пряката демокрация. Дори самият факт, че сградите, където се провеждат асамблеите, се оказаха прекалено тесни за всички желаещи да участват в прякото самоуправление, показва демократичния характер и безвластническия потенциал на протестите.

Буржоазните медии направиха всичко възможно, за да дезориентират хората и така да обслужат работодателите си. Фалшивите съобщения, разпространяването на непроверена и лъжлива информация за мнимото въоръжаване на демонстрантите за нападение над Република Сръбска, „информацията“ за „хората, стоящи зад протестите“, вървяха ръка за ръка с жестоки полицейски репресии на улицата, със стотици арестувани, безчет демонстранти, подложени на побоища.

Престъпниците-политици в региона са в паника. Хърватският премиер веднага посети Мостар, един от градовете, обхванат от протестите, а Милорад Додик проведе екстремно съвещание с Вучинич. Всички те разговаряха за едно и също нещо: „трябва да се успокои ситуацията“, „у нас няма никакви предпоставки за протести, а ако все пак това се случи, ще ги потушим“. Страхът им е очевиден и той говори по-добре от всичко друго, показвайки в какво състояние е системата им: колко малко е нужно, за да бъде тя взривена и преобърната.

Недостатък на протестите, който става все по-очевиден след затихването на първоначалната вълна, е липсата на организация в народното движение, която би могла да формулира ясно желанията и надеждите на въстаналите трудови маси. Асамблеите представляват първата положителна стъпка в тази посока, но те са неминуемо отровени от остатъците на предишни идеологеми, предлагащи решения, които утопично се обръщат към „честните политици“, „експертите“ и т. н. Тези несполуки в класовото осъзнаване обаче не трябва да ни демобилизират – от тези събрания все пак е възможно да израсне движение, което да предаде асамблейните принципи на работа и действие в цялостната структура на обществото. Създаването на асамблеите – събрания на трудещите се по предприятия, отрасли, преди всичко в инфраструктурата – енергетика, водоснабдяване, телекомуникации, а след това и останалите отрасли – представлява само по себе си първа стъпка към връщането на контрола на работниците над обществения живот и би положило основите на ново, по-справедливо и свободно общество.

Създаването на организация, която да координира борбата срещу управляващата класа, организация, която да започне, дисциплинирано, планомерна борба срещу репресивния апарат на системата, е една от първите задачи пред босненските революционери.

Призоваваме работниците на Сърбия и всички работници от Балканите да поемат по пътя прокаран от работническата класа на Босна и Херцеговина. Живеем във време, когато можем да създадем предпоставките за движение, което може по достоен начин да вземе участие в борбата на балканската работническа класа срещу империализма и местните национализми и което да се бори за създаването на безкласово и бездържавно общество, основано на общата собственост върху обществените блага и свободата на всички хора. •

АСИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.