„Ползата“ от „инвеститорите“

печат
ПЛАЩАМЕ ПО 20 МИЛИОНА НА ГОДИНА, ЗА ДА ПРОДЪЛЖИМ ДА МИЗЕРСТВАМЕ

Те не идват, за да премахнат мизерията, а за да печелят от нея.

Управляващите обикновено се оплакват, че няма пари – за заплати, за пенсии, за инфраструктура… за всичко, освен за пълнене на собствените им джобове, и като рецепта препоръчват намирането на инвеститори. Стига се дотам, че някои хора работят като „ловци на инвеститори“. Само Българската агенция за инвестиции тази година получи 20 милиона лева, за да води инвеститори в България. Инвеститорът по правило е ухажван и славословен, за да се стигне до сравнението му с „ангел-спасител“ в първата страница на Гугъл. Все едно господът на свободният пазар го праща да спаси предприятието, да задвижи икономиката, да създаде работни места и т. н.
Сравнението е малко пресилено. Човекът с парите инвестира (т. е. вади от джобовете си), за да спечели (т. е. да вкара още повече в тях). Не може да става дума за алтруизъм, благотворителност или каквато и да е друга дейност в името на общото благополучие.
Глупавите метафори са забавната част от картинката. Под тях лежи гротеската на реалността.
Много от инвеститорите, които „спасиха“ държавните предприятия по време на „прехода“, не извадиха нищо от джобовете си – голяма част от предприятията бяха закупени „за един лев“ и разпродадени за вторични суровини. Малкото, които платиха нещо, извадиха парите от държавния джоб, както наскоро без грам стеснение разказа Иво Недялков пред bTV. Едната причина да се спъва процесът на приватизацията (т. е. на превръщане на държавната собственост в частна) по време на управлението на Партията беше да се осигурят правилните инвеститори (т. е. да се запазят собствениците). Лично другарят-идеолог на „прехода“ вкара в употреба понятията „патриотичен бизнесмен“ и „национално отговорен капитал“, с които да се оправдава подобно поведение. Случаите на приватизация в полза на бивши и настоящи кадри на БСП са правило, а не изключение. По едно странно съвпадение изключенията от това правило обикновено са обвързани с „антикомунистическата алтернатива“ в лицето на СДС. В гр. Ямбол например „национално отговорният капитал“ е представен най-вече от Мони Тодоров и Стоян Проданов. Толкоз за характера на „българските“ инвеститори – ако някой се нуждае от конкретни имена и факти, в интернет се намира предостатъчно материал.
От така наречените „чуждестранни“ инвеститори една четвърт са на същите мутри, само че са регистрирани в офшорни зони, за да не плащат данъци в нашата държава – тя държавата има от кого да взема пари, „за да облекчава инвестиционния климат“. А климатът се подобрява – от ДАНС коментират, че „Изнесеният от страната престъпен капитал вече се връща, включително и под формата на чуждестранни инвестиции“ (бурни аплодисменти със ставане на крака). Останалите три четвърти от инвеститорите не са по-добри от „национално отговорните“ мутри. През 2004 г. правителството трябваше да заобиколи редица закони, за да продаде БТК на австрийски инвеститор за 230 млн. лева. Същата година компанията отчете 250 млн. лева печалба, а експертната ? оценка беше от порядъка на 600-700 милиона. Няколко години по-късно БТК беше продадена на друг чужд инвеститор за 1 милиард лева.
Няма значение дали инвеститорите са „български“, или „чужди“. Те винаги търсят място, в което да спечелят повече. Ако имаха такава възможност, както „чуждите“, така и „нашите“ инвеститори бързо биха си взели парите и биха ги инвестирали в Китай, защото там се плаща по-малко и се печели повече. Само че „нашите“ рядко разполагат със съответните пари и връзки, а и там също си имат Партия. В България инвеститорите идват по същите причини – ниски данъци, мизерни заплати и зомбирано население. Последното е съществен фактор според експертите (само че те го наричат финансова или политическа стабилност). Няма опасност държавата да започне да преразпределя печалбите им. Няма опасност служителите да се вдигнат на стачка за заплати. Излиза, че за да бъде сигурен инвеститорът в инвестицията и печалбата от нея, трябва да бъде сигурно, че положението на хората няма да се подобри значително. Това е може би най-съществената част от т. нар. „инвестиционен климат“, за установяването и защитаването на който се трошат маса пари, идващи от потенциални инвеститори и техните другари по чашка в правителствата.
Сакън някой да не каже, че не оценяваме ролята на инвеститорите. Напротив – когато хората са разделени на инвеститори и бачкатори, бачкаторите не могат без инвеститорите. Когато инвеститорите си вземат инвестициите и ги изнесат например в Китай, тракторите спират, цеховете затварят врати, а бачкаторите ходят голи и гладни. Защото нямат право да подкарат трактора или да влязат в цеха, за да произведат дрехи или хляб. Това се нарича капитализъм и докато той съществува, господарите могат да се наричат всякак – инвеститори, мениджъри, бизнесмени, но работниците винаги ще бъдат роби.
Златко

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.