ПОРТАТА НА АДА

печат
Златото може да е много красиво, може с неговото име да назоваваме най-скъпото за нас, но за няколко хиляди българи в малката община Крумовград днес “злато” е синоним на “смърт”. Защото, за да бъде извадено от недрата на техния роден край, държавата ги задължава да принесат в жертва първо здравето, а след това и живота си.

Днес в България буквално “за няколко долара повече” (концесионна такса между 1,44 и 4% от стойността на годишния добив) държавата щедро позволява на чужда компания легално да изтребва нейни граждани и безвъзвратно да погубва природата й. Разбира се, надали би имало друг резултат, ако компанията беше нашенска, собственост на така наречения “национално отговорен капитал” – животно, практически неизвестно на науката, но обитаващо широките поля на социалната митология.

От много време насам бизнесът е интернационален, неговата родина са печалбите. Тъкмо тук се крие обяснението защо държавата позволява някому да прилага опасни технологии (извличане на ценния метал с цианиди) там, където този някой нито възнамерява да живее постоянно, нито дори вила ще си спретне.

Ако бъдат извлечени, предполагаемите около 60 тона злато ще струват най-малко 10 милиарда долара. Направете си сами сметка колко е 4% от това, разделете го на 30 (за толкова години е концесията) и вижте колко мизерни долари ще влизат годишно в държавната хазна. Колко са получените комисиони за позволяване на този грабеж – това е търговска тайна.

Всички в България трябва да научат на какъв ад обрича държавата тези хора. Взривове през ден. Отровена почва и вода, убийствен въздух. Вместо красивите хълмове около Крумовград и прилежащите селища ще зейват зловещи пропасти. Евентуално след 30 години щели да бъдат запълнени. С отровни отпадъци.

Чиста природа. Да. Очистена от редки, изчезващи и застрашени растения и птици. Очистена и от население – кой ще оцелее след подобна всепосочна и масирана атака срещу физическото и психическото му здраве?

Всеки има право да живее там, където се е родил, където са семейството и приятелите му. Има право и да живее там, където му е допаднало. Но няма право да цапа там, където живеят други хора, а той – не.

Оспорването на златодобивното безумие в съда не е достатъчно, меко казано, все пак съдът е част от държавата, на която въпросното безумие й е изгодно. Предвижданият референдум също няма да свърши работа – референдумът е форма на пряка демокрация, а нея или я има като постоянна практика, или я няма. Инцидентни допитвания “отгоре” какво мисли по този или онзи въпрос раята – това си е жива подигравка, имитация на пряката демокрация. Отделно, че заинтересованите да има добив ще обещават буквално златен дъжд за самата община, но обещанията се дават най-лесно, след което винаги се намира начин да се отметнат от тях – и това е нормалната практика на коя да е държава, защото за всяка държава приоритет са бюджетните приходи, а не добруването на населението.

Само действеното гражданско неподчинение може да промени нещо. Дали апели към световни природозащитни организации (Ало, „Грийнпийс“? България се намира на планетата, на която живеем всички!). Дали акции на пряко действие (Ние живеем тук и ние имаме изключителното право да решаваме какво ще правим с наличните ресурси! Бихме ги споделили, но не и продали!). Няма значение как. Важното е да повярваме в правото си, че можем сами да решаваме кое е добро за нас.

И част от това добро е чистата природа.

Славянка Мундрова-Неделчева, Васил Арапов

Остави коментар

  • Залато = войни!Бях написала на сградата на витрината на един златарски магазин ,преди време.Войната една срещу хората.От много време насам…..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *