Предизвикана авторецензия

Нецензурният стихоплетен роман „Вълчо Кожодеров”, издаден през месец май 2008 година, породи крайно разнородни реакции. Разбираемо е защо ще се спра само на негативното читателско противодействие. Известен пловдивски журналист, докато четял стихчетата, дузина пъти се издрайфал, сиреч изповръщал си червата завалията, а аз не съм садист и не искам маститият газетар отново да баялдисва, та затуй ще му отговоря съвсем деловито следното: „Обвинявате ме в документално невежество! Но нима не знаете, че Указ №56 на Държав­ния съвет на НРБ, скрепен с подписите на бандюгите Тодор Живков и Нико­ла Манолов, всъщност е съставен тихомълком: практически влиза в сила през 1988 година, макар че формално е публикуван в Държавен вест­ник едва на 13 януари 1989 година. Неслучайно частните фирми „Мултиарт” на бандита Илия Павлов, а и на реципрочната частна фирма на банди­та Емил Кюлев, както и на други такива бандитски заведения, действат де юре и де факто именно през 1988 година и тогава са и регистрирани в съответните градски съдилища (предимно в Софийски градски съд, въпреки че уж частната собственост е официално забранена)! Тъй че съдържа­нието на куплет 55 е абсолютно автентично! Впрочем става въпрос за поредната болшевишкокомунистическа фалшификация – един документ – указ – се публикува в Държавен вестник година по-късно от фактическо­то му функциониране, което е дало възможност на болшевишкокомунистическите подставленици да изперат мръсните пари и да се легитимират като частни, националноотговорни бизнесмени.”
По повод заклеймяваното порнографско съдържание на стихоплетния ро­ман и отвращението от „яростно” циничната лексика, употребена в четиво­то, наистина не мога да се начудя на необятната тартюфска наглост на байганювските пуритани! Какво да кажем за Нероновския разврат, в който тъне властимащият световен елит?! Ами болшевишкокомунистическият елит с неговите безбройни хареми от курветини-професионалистки?! Когато цяла България буквално е нацвъкана с порнографски вестници и списания, когато из електронните медии ефектно се размятат половите атрибути на разни знойни красавици и породисти красавци, когато българският народ е сведен до скотско вегетиране от една гнусна, бандитска шайка болшевикокомунисти, префасонирали се в капиталисти – какво друго заслужава това проститутско общество, живее­що в бандитската държава, освен една откровено свирепа псувня, какъвто междувпрочем е и нецензурният стихоплетен роман „Вълчо Кожодеров”?! И когато народът-роб си наляга ачик парцалите, мислейки страхопъзльовски как на всяка цена да съхрани скотското си животуване, един­ствената алтернатива да се стресне робската му психика, тъждествена с тази на добитъка, си остава яката, здравословна българска псувня, пък и половите отно­шения не се нуждаят от бутафорно-коледарски, романтични декорации! Нима навремето разобличаването в „Декамерон” на развратния живот, воден от католическите кюрета (а и от аристократичната пасмина) не демаскира сатанинския фалш на „светата” църква?!
Що се отнася до великия български сатирик Радой Ралин – неговото цензуриране на „Вълчо Кожодеров” едва ли е продиктувано от циничността на стихоплетния роман. Този, който лично не е контактувал с Ра­лин, изобщо си няма хал хабер за крайната циничност на устното му изразяване. По всяка вероятност той цензурира „Кожодеров”, защото явно не му се понрави ста­новището на автора за любимото на бай Радой СДС и личности от рода на Желю Желев. И взе, че скопи текста, без да му мигне окото! Авторът пък се съгласи, защото почти го боготвореше.
А на идейно изповядващите анархизма, гнусящи се от циничния словоред, с който е списан „Вълчо Кожодеров”, бих задал въпроса убедени ли са наистина, че анархизмът ще се популяризира сред „широките народни маси” само с философски, етични опуси, плод дори на гениални мозъци като тия на Прудон, Бакунин и Кропоткин?! Без анархизирането на „широките народни маси” ние ще видим реалното въплъщаване на анархизма през крив макарон! И ще преливаме от пусто в празно, подобно на беззъби бабички на „Банското одуше”, а разните му там масони, ротарианци, тамплиери и какви ли не кожодери или по-точно казано Ботевите „православни скотове” ще дресират и още нероденото човечество!

МАКАР