[ПРОПАГАНДА НА ДЕЛО] Сръбски анархисти посрещат „топло“ американския вицепрезидент

печат
Интервю с Ратибор и Дада от Анархосиндикалистка инициатива – Белград за символичното изгаряне на американския флаг от Ратибор на 20 май, последвалите атаки от нацисти срещу АСИ и Антирасистката кампания в Белград през юли
Разкажете за акцията по време на посещението на американския президент Байдън в Сърбия – как беше организирана, каква беше основната ви идея?
Ратибор:  Много е добре, че двамата с Дада сме тук, защото сме двама от тримата арестувани в последвалите събития. Новият американски вицепрезидент беше на посещение в Сърбия, за да представи новата администрация на Обама пред „нашите“ управляващи и ние решихме, че трябва да направим нещо по този повод, да изразим своя протест срещу американската външна политика. След това обаче осъзнахме, че ще бъде абсолютно невъзможно да организираме демонстрация или дори малък протест, защото имаше десетки хиляди полицаи по улиците на Белград и всяко публично събиране беше забранено. Дори когато Джордж Буш беше на посещение в Загреб преди време, все пак имаше пространство за демонстрация, но в Белград нямаше – на всеки няколко метра тук имаше ченге. Разбрахме, че имаме типично военно положение и единствената акция, която може да се направи, е някаква нелегална – която няма да ангажира много хора на едно и също място. Решихме да изгорим американското знаме и да се опитаме да прочетем протестно изявление. Беше ясно, че този, който ще извърши това, ще бъде арестуван, но не мислехме, че ще бъде вкаран в затвора, а просто арестуван и разпитван, и след това освободен, но бяхме сигурни, че някой ще бъде арестуван. Така че решихме да има само един човек, който да направи това, и решихме този, който ще отиде да говори по мегафона и да изгори американското знаме, да бъда аз. Организирахме се с  още няколко другари, които вървяха по центъра на града, но не в група, защото всяка група можеше да бъде спряна, и успяхме да вземем със себе си мегафон, американски флаг и запалително средство. Другарката Дада имаше камера, с която да записва. В уреченото време аз взех флага, изгорих го (всичко това стана изключително бързо), след това прочетох изявлението против присъствието на Байдън в Белград като олицетворение на американската империалистическа политика и когато приключих, най-различни полицаи – униформени  и цивилни – ме арестуваха и арестуваха другарката, защото видяха, че тя снима всичко това. Хубавото беше, че тя успя да даде камерата на друг другар, така че ченгетата не успяха да вземат видеото. След това ме изправиха пред съдия, който реши че трябва да получа 10 дена затвор и че няма възможност за обжалване, което означава, че директно отивам в затвора! Прекарах 3-4 дни в затвора и трябва да кажа, че имаше много добро отношение от другите хора там, защото те бяха наясно и подкрепяха акцията.
Дада: Успях да предам видеокамерата на друга другарка, която пък успя да заснеме нашия арест, така че когато си бях вече вкъщи, другарите вече бяха направили филма и го бяха пуснали в youtube.  Сред това повечето от нас бяха малко шокирани, защото Рата беше първият човек арестуван и осъден за изгаряне на флаг в Сърбия.
След това направихте демонстрация за освобождаването на Ратибор, на който беше арестувана друга ваша другарка…
Д: Да, успяхме да организираме протест за солидарност, събрахме се стотина души и решихме че, ще бъде добре, ако всеки от нас запали символично по едно малко, декоративно американско знаме. След това Мая, която четеше новото изявление, също беше арестувана, а малко по-късно разбрахме, че Ратибор е пуснат от затвора в същия момент, когато ние организирахме протеста, 3 дни след неговото арестуване.
Значи беше освободен заради протеста за солидарност?
Р: Не, просто бях освободен предварително, защото имам повторен процес, който още не е минал между другото. И тогава някой ми каза „В момента има протест за твоето освобождаване“, веднага отидох в центъра, където се провеждаше протестът, и пристигнах точно 10 секунди след като другата другарка беше арестувана и беше обвинена в организирането на този протест, но преди това доста хора, предимно жени, не искаха да пуснат полицейската кола с тази другарка вътре да замине. Успяхме някак да  задържим колата за около половин час.
Всичко това беше представено в медиите по абсолютно гротескен начин, изглеждаше като някои сблъсъци и бунтове в Атина или Солун, защото големите заглавия бяха от типа : „Сблъсъци между анархисти и полиция в Белград“…
Да, подобни бяха и заглавията в новинарските интернет агенции и в България.
Р: Не се и съмнявам. Наистина имаше сблъсък, но не беше голям. По-късно имаше едно по-главно ченге, което ми говореше глупости: „по време на протеста за теб, твоите хора бяха най-агресивните, които съм виждал, повече отколкото футболните хулигани“.
Между другото, тъй като посещението на Байдън беше да представи политиката на новата администрация, за Сърбия беше много важно да няма никакви скандали, така че дори нашите акции бяха голям скандал за властта, защото те искаха да покажат, че всичко ще бъде перфектно. Либералите реагираха изключително глупаво и сега има още хора в интернет, които постоянно пишат как е трябвало да бъда осъден на три месеца поне за това, че разрушавам новоизградения добър образ на Сърбия пред САЩ.
Мислиш ли, че официалната власт отдаде голямо значение на вашата акция?
Р: Разбира се. Това беше главната новина в централната новинарска емисия, с пълното име на нашата организация и така нататък…
Д: Да, и хората реагираха много добре. Всеки се отнасяше положително.
Но нацистите не реагираха така, доколкото знам.
Р: И да, и не. Трябва да ти кажа, че след тази акция те се разцепиха, в смисъл, че имаха различни мнения по въпроса. Голямото националистическо движение от този селски тип, което не е точно като нацизъм – нещо като традиционните четници, – и в техните форуми, където обикновено стоят призиви от типа на „Свобода за Шешел!“, сега бяха поставили „Свобода за Ратибор!“ на същото място – разбира се аз не се гордея много с тяхната подкрепа, но това показваше, че и други обикновени хора застават зад нашата акция. От друга страна истинските нацисти, от типа на Мусолини, расистите, бяха съвсем наясно с това, което се случва, и казаха „Не, той трябва да отиде в затвора, независимо от повода за ареста му“ и според мен това е доста логично, защото нацистите в крайна сметка са поддръжници на капитализма, а САЩ е най-голямата капиталистическа сила.
След всичко това успяхме да се видим с теб в Атина по време на фестивала на вестник „Вавилония“, а след това, когато ти се върна в Сърбия, започнаха нацистки атаки срещу вашето движение тук.
Р: Да, точно така. Мисля, че това стана на 9 юни. Аз, Дада и още един другар бяхме нападнати първо от нацисти в центъра на Белград – 15-тина нацисти. Разбира се, това не беше първата атака срещу нас.
Д: Това беше всъщност третата такава атака за 10 дни. Всъщност тогава разбрахме, че са по-организирани отпреди, когато просто причакваха хора след пънк концерти да речем. Този път обаче започнаха целенасочено да преследват пънкове и антифашисти.  И атаката срещу нас беше след като вече бяха нападнали и били други хора. Същия ден бяха били някакви пънкари, а след това един стар актьор, когото помислили за циганин, после нападнаха няколко пънкари и след 5 дни – нас.
Р: Това се случи около 9 часа вечерта, дори още беше светло и беше в самия център на града. След това техните атаки се увеличиха, и нашите също. И всичко това се случва в контекста на Универсиадата, която се организира през първата половина на юли в Белград. Заради тази универсиада беше построен нов комплекс от сгради и всичко това е построено от големите капиталисти, които искат да вземат след това тези сгради. Точно срещу този нов мини „град“ се намира мястото, където живеят роми в много тежки условия, като нелегално гето, една част от него се намира под един мост.  Заради тези университетски олимпийски игри организаторите оградиха гетото с тел, за да не могат ромите да се движат, не могат даже да ходят на работа, ако имат такава, нямат вода, не могат даже да отидат до болница, ако се наложи. Те просто искат тези хора да се махнат оттам и на всичкото отгоре покриха телените заграждения с реклами, за да не могат чужденците на олимпиадата да виждат какво има вътре. Затова започнахме Антирасистката кампания, успяхме да се съберем много хора и организирахме няколко срещи във Философския факултет на Белградския университет – този факултет има традиции в бунтарството и радикализма повече от другите.  Когато си тръгвахме след една от срещите, наоколо имаше патрулиращи нацисти и когато ги видяхме, имаше сблъсък, след това разправия, започна по-сериозна битка, те през цялото време се криеха зад ченгетата, но все пак успяхме да ги преследваме и да ги изгоним извън околностите на факултета. Това беше голям удар за тяхната гордост, бяха много ядосани от факта, че ги преследват, защото обикновено те са тези, които бият хората, а сега те бяха преследваните, крещяхме срещу тях и се опитвахме да ги хванем. Това е – ние сме в открита война с тях, но сега е лято, няма много хора и тези, които сме тук, сме изложени на повече атаки от обикновено, но сме доволни, че успяхме да дадем няколко урока на наци движението, каквито не бяха получавали от много години. Надявам се, когато започне новият учебен сезон и нови хора дойдат във факултетите, да стоим доста по-добре на улицата.
Как завърши Антирасистката кампания в подкрепа на ромското гето и против универсиадата?
Р: Организирахме протест със стотина участници от всички анархистки групи в Белград, но разбира се телените заграждения не бяха свалени. Проблемът е, че ромите са много уплашени, защото постоянно са нападани от полицията, частните охранители, които пазят оградата, и нацистите. Ние ги питахме „искате ли да дойдем и да свалим телените ограждения“ и те отговориха отрицателно. Не можем да си позволим да правим нещо на своя глава, без те самите да са съгласни.
Един от нашите другари успя да стигне до хората, които тичаха през града с нещо като „олимпийски огън“ и се опита да го открадне, стана сблъсък, полицията дойде, но той успя да избяга – все пак нормалната церемония на „голямото“ събитие беше осуетена.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.