Революционен антифашизъм

Една статия, отнасяща се до голяма степен и за условията в българския антирасистски “фронт”. У нас съществуват редица знайни и незнайни НПО (неправителствени организации), финансирани чрез фондации, евро фондове и частни дарения. Те, както и редица “интелектуалци”, използват борбата срещу омразата единствено като средство за съществуване, за изграждане на имидж и отчитане на дейност пред техните благодетели. Ние считаме, че тези организации, с тяхната елитарност и избирателна активност, са повече пречка, отколкото реална опозиция на ширещия се расизъм и национализъм в българското общество.

Автономна Безвластническа група “АнархоСъпротива”За ефективно противопоставяне на расистките и фашистки организации, на расистките и фашистки тенденции на Държавата, трябва да бъдат изградени най-широките възможни антифашистки коалиции. От друга страна, необходимостта от подобно коалиране далеч не е очевидна. Част от проблема е начинът, по който някои антирасистки и правозащитни организации се отнасят към връзката между държавата и хората. Революционният антифашизъм е основан на принципи, които се различават фундаментално от принципите, които отстояват повечето държавно или външно финансирани антирасистски групи, както и повечето държавно развивани мултикултуралистки общества. Принципите, които лежат в основата на революционния антифашизъм са прости.

Тези принципи са:
• Ние не приемаме капиталистическата държава за наш съюзник.
• Ние не приемаме пари от държавата.
• Ние не предоставяме информация на разузнавателните служби на държавата.
• Ние не приемаме разузнавателните агенции на държавата за наши съюзници.
• Ние не приемаме полицейските сили за наши съюзници.

Напротив, ние разобличаваме капиталистическия и империалистически характер на расизма и фашизма, разкриваме фашистката същност на държавата и работим за освобождаване на всички политически затворници.

Ние връщаме нашата информация обратно към общността. Хората имат върховното право да знаят това, което знаят антирасистките организации, и да използват това познание. Ние се стремим към съдействие и координация, базирани не на сектантски заговори. Ние отказваме да оставим свободно пространство за расистски и фашистски организации, за да говорят, да пропагандират, да се изграждат. Тези ясни принципи, чиято стойност трябва да бъде очевидна, обикновено са пренебрегвани или изкривявани от организации финансирани от държавата. Информацията, която те събират за организирана активност на расистите, е ревниво пазена от други подобни организации и от обществото. Малкото информация, която тези организации пускат пред обществото, най-често е не повече от нужното, за да си подсигуряват продължаване на финансирането, достатъчно, за да си подсигуряват ореол на загадъчност и компетентност, но никога не е достатъчна, за да мотивира хората.

По-организиран днес, расизмът е пряк резултат и отражение на колониалната политика на империалистическата държава. Този държавен расизъм не е изчезнал. Тъй като организациите финансирани от държавата премълчават тази действителност, техният подход изглежда предполага, че полицейските сили са някакъв вид праведно или неутрално тяло, на което може да бъде поверена борбата с расизма. Мултикултуралистските програми са обречени да бъдат посрещани с истински скептицизъм от цветнокожите и коренните жители, които живеят в доста различна действителност. Освен това държавно финансираните групи никога не показват, че расистските и неофашистски организации винаги са и антикомунистически. Този важен факт никога не е споменат на конференции за престъпленията от омраза или на семинари за антирасисти, създавайки впечатлението, че някак е нормално да се мразят всички комунисти, или гледната точка, че тази пропаганда е някак неуместна. Без съмнение властващата класа и полицейските сили не са недоволни от разпростирането на антикомунистическата пропаганда, но за нас е жизненоважно да показваме, че антикомунизмът е обединяващото оръжие на неофашистските групи днес, точно както за фашистите от 30-те и 40-те години на XX век. Голяма част от расистката пропаганда използва антикомунизъм. Пример за това е “Червената мъгла над Америка” продавана десетилетия наред от антисемитската “Канадската лига на правата”, съдържаща в себе си пълна версия на прочутите фалшификати “Протоколи на старейшините от Цион”.

Държавно подпомаганите групи подържат позицията, че полицията е съюзник в борбата на антирасистите. Същите организации винаги предлагат и препоръчват да не се дава пряк отпор на организирани расистски и фашистки акции. Вместо това, хората са насърчавани да си “остават в къщи”, или да “избягват средищата”. Дори препоръчват да се ходи на църква и да се отправят молитви за “спасение”. Но защо? Има ли доказателства, че срещите за молитва обезсърчават фашизма? Криенето от расизма не върши работа. Конфронтирането върши. Силен, активен протест по улиците може да не бъде това, което полицейските сили искат, но то върши работа в борбата ни с фашистите.

Тази двойствена тактика на официалните организации, а именно задържане на информация за организирания расизъм и подпомагане ролята на полицията и държавата притъпява ефекта на собствената инициатива на хората и ограничава отговорността на обществото.

Защото веднъж хората да научат истината за организираните расисти и веднъж да се научат как да се борят с това, те няма да спрат дотам. Достатъчно бързо тактиката, която са придобили в борбата с омразата, ще се приложи в борба с фашистките тенденции в самата държава. Скоро те ще се обединяват с други подобни, за да победят силите, които правят възможен държавния фашизъм и ще започнат да изграждат един нов свят.

Class_War (Превод LGB)
From The Bethune Institute For Anti-Fascist Studies
http://www.bethuneinstitute.org