Слово за Васил Икономов

печат
(продължава от миналия брой)

ПРОИЗНЕСЕНО НА ГРОБА МУ В СЕЛО БЕЛИЦА

Втора версия

Атентатът е в резултат на случайна среща на четниците с царския автомобил, не е предварително подготвен и това е причината Борис III да се измъкне.

Аз мисля, че е трудно да се отхвърли категорично която и да е от двете версии, защото са възможни почти с еднаква вероятност и двете.

Четниците са имали много ятаци и съмишленици в селата, в София, между обслужващия персонал в Двореца. Царят ловува два дни и на 14 април се връща. Съществува вероятност четниците да са известени. Факт е, че пропускат първата кола, а спират царската.

Без да съм категоричен, повече съм склонен да приема първата версия.

Трета версия (на царския журналист Груев)

Той публикува писмо на Васил Попов – Героя, в което последният обяснява защо не е убил царя. Писмото не е запазено, а най-вероятно е измислено.

Четвърта версия, абсолютно невярна, но за съжаление най-разпространена, свързва атентата в Арабаконак с атентата в църквата „Свети Крал“(сега „Света Неделя“), който е дело на комунисти.

Убийството на Васил Икономов

За убийството на Васил Икономов също има различни версии.

Едната версия четем в книгата „По дирята на безследно изчезналите“ от Николай Христозов, че е убит, докато се е къпел.

Втората версия, поддържана от комунистите е, че убийството е дело на Нешо Тумангелов, който искал да оглави Копривщенската чета на анархистите (Георги Башикаров, „Първа средногорска чета“).

Третата версия е, че ятаци на Икономов от Ихтиман, които са били комунисти, са го предали, за да се премахне най-ефективната личност в анархистическото движение и най-силният противник на Единния фронт.

Най-сериозно изследване на случая прави Христо Колев – Големия.

През 1968 година той открива Иван Михайлов от село Белица, живеещ в Ихтиман, ляв земеделец, активен борец против фашизма. По време на събитието Иван е бил десетгодишен, а баща му е бил задържан в ареста на общината на Белица като изявен земеделец. Иван Михайлов е имал и собствени спомени, но след това е слушал от баща си разкази за случилото се на 20 юни 1925 година.

Пролетта на същата 1968 година Христо Колев, Гено Даскалов, Васил Михайлов, Славка – сестрата на Васил Икономов и Н. Г., личен приятел на Васил Икономов и участник в някои от акциите му отиват в село Белица. (Кой е човекът с инициали Н. Г., не разбрах. Вероятно Николай Генчев от Пазарджик).

Там се срещат с Васил Стоянов, жител на Белица, който през 1925 година е председател на тричленката в общината.

През лятото на същата година Христо Колев и Кольо Ганчев(?) намират Пенчо Ганчев от село Бъта. Той е един от петорката на Икономов, 72-годишен със запазена физика, ум и памет. За Васил Икономов и за другарите му Нешо Тумангелов, Васил Героя и Георги Хр. Попов Пенчо Ганчев говори с безпримерна любов и възхита като за образци за пример и идеал.

След тези срещи Христо Колев описва всичко в „Спомени за израстването“.

Аз лично трудно хващам вяра на книги, писани от комунисти. Там на предна линия не е истината, а интересът на партията. Критично и с внимание се отнасям и към спомени за събития, станали отдавна. Но, познавайки лично Христо Колев – Големия, неговата честност, сериозност и прецизност, четейки и слушайки от него, че е пил вода от извора, приемам че е написал почти цялата истина за убийството и за намирането на гроба на една от най силните фигури на нашето движение Васил Икономов, пред чийто паметник днес ние поднасяме цветя.

Истината

Васил Икономов, Велко Иванов, Пенчо Найденов и още двама четници се отправят към гара Вакарел. Целта им е да завземат международния влак, да отвлекат чужденци като заложници и да преговарят с правителството за амнистия, спиране на терора и др.

Две денонощия групата оглежда гората. Уверяват се, че поради силната охрана акцията е невъзможна. Гората е заредена с пусии от черносотници, полиция, редовна войска. В село Белица е установена войскова част със 150 войници.

Връщат се, за да се присъединят към останалите, отклонявайки се на 2-3 места, за да ликвидират поставени пусии.

Близо до село Белица обезоръжават трима селяни, поставени на пусия, след разговор им връщат пушките и продължават.

Денонощното лутане и бдение, лошото време изчерпват силите им до краен предел и те не спазват правилото да почиват след двучасов път от последната пусия. Васил Икономов отстъпва, заспиват, заспива и Пенчо Найденов, който е трябвало да охранява.

Тримата селяни от пусията, уплашени, съобщават на войсковата част.

Военните обграждат мястото до „Бело Камене“, където групата спи, и стрелят. Убиват един от четниците, раняват Пенчо Найденов, но той успява да избяга. Избягва и Велко Иванов.

Васил Икономов се заплита в окастрени клони и един от войниците го прострелва. Занасят смъртоносно ранения четник в общината. По намерения у него царски бинокъл разбират кого са убили. Нареждат на цигани да изкопаят гроб до реката и поставят в него ранения, даващ още признак на живот.

Всичко това слуша и разбира арестуваният в общината баща на Иван Михайлов.

На другата сутрин извеждат арестанта, карат го да изкопае трупа и да го изкъпе. От Ихтиман е изпратен фотограф, който прави снимка на убития по искане на Двореца.

Бащата на Иван изравя и изкъпва трупа и го слага на поляната, криейки с потника срамните му части. Тази е позата на убития Икономов, известна ни от снимката, появила се във в-к „Утро“ и намираща се и днес в архивите и библиотеките.

След направата на снимката арестантът изкопава нов гроб.

Когато бащата излиза от ареста, разказва случилото се. Говорило се надълго и широко около личността на Васил Икономов, която израства в съзнанието на малкия слушател като легендарна и тайнствена, и винаги, когато е минавал по близките пътеки, със страх и трепет е поглеждал към издигнатата могилка сред буките.

През пролетта на 1968 г. Иван Михайлов и бившият председател на тричленната комисия Васил Стоянов посочват точното място, където са костите.

„Стана дума за копаене и изнасяне на костите. Моето мнение бе, че няма по-подходящо място за планинския орел от избраното.

На хайдутина – хайдушки гроб!

Планината му е била втора майка!

Буките са му били сестри и закрилници!

С гроба си той е свързан навеки с тях, между тях той е най-спокоен“. (Хр. Колев, „Спомени за израстването)

Паметник и честване

В спомените си Христо Колев подробно описва намирането на гроба на Васил Икономов, а много скромно пише за поставянето на паметника.

През 1969 г. или 1970 г. е докарана скалната морена. Бай Христо ми е разказвал как са отишли при шефа на някаква служба за паметници на антифашисти. Разказали, че Васил Икономов е антифашист, че правил опит да плени царя, че е убит от фашистите… Само истини. Шефът дал кран, разрешение за морената, камион. Скулпторът Александър Гигов взема участие в оформянето на паметника. Не зная кои са другите участници. ДС се усеща след една година. Започва да издирва извършителите. По това време се случва инцидентът с кандидатстването на сина на Гигов в Художествената академия:

Две поредни години синът Селим се явява на приемен изпит, а след това не фигурира в никакъв списък – нито приет, нито неприет.

На един художествен съвет бащата влиза с пистолет.

„Ако в срок от пет минути не ми покажете писмената работа на първите трима кандидати и на моя син, започвам наред.

Професорите изпадат в паника. В писмените работи се доказва, че Селим е първи по успех.

А защо го няма в списъка?

„Ама, ама, Сашо, ние не сме виновни“ – мънкали академиците.

„Аз не ви питам кой е виновен. Ако аз втори път дойда и син ми не е в списъка на издържалите, започвам наред и докъдето стигна“.

Слага пистолета в джоба си и излиза. След малко той е арестуван и откаран в ДС на „Развигор“. След 15 дни Сашо дойде оттам направо в моя дом и ми разказа за случилото се. Разпитът в ДС се въртял най-много около въпроса кой е направил паметника на Васил Икономов. Сашо им казал, че не познава хората, че познава само мене.

Пак ни пращаш при Христо Колев. Ние нищо не можем да научим от това дърво“. (Хр. Колев, „Спомени за израстването“)

Христо Колев е интерниран в село Пет могили, Шуменско завинаги. (Комунистите обичаха тези думи, защото се смятаха за вечни).

Александър Гигов е интерниран и убит. (Комунистите обичаха да убиват).

Аз научих за мястото на гроба и за паметника много по-късно и от 1985 г. редовно идвам тук на този ден.

Честването на годишнините от гибелта на Васил Икономов стана една прекрасна традиция. Тук се опознаваме, тук се преброяваме. Тук се замисляме над понятието терор. За това, че когато експлоатират и ограбват работника, това е бизнес, а когато той търси правата си – това е терор. За това, че когато арестуват, бият, избиват – това е закон за защита на държавата, а когато се отговори по подобен начин – това е терор.

Иска ми се, заедно с неспокойната памет на Васил Икономов, да си спомним и сведем глави и за всички анархисти, работили достойно за безвластническите идеи. •

К. Зяпков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *