СРИВ

печат
Новият срив по световните борси стана най-злободневната тема днес. И нищо чудно. След като ни се стори, че чудовищната криза от 2008-а премина и навсякъде настъпи (като изключим някои европейски страни) “добро време”, изведнъж се оказа, че сметките били криви!

А дали “изведнъж”? Неолибералната парадигма си пука по шевовете далеч не случайно. Пука се, както преди три години.

Неолиберализмът е господстващата в съвременния свят икономическа система. Тя няма почти нищо общо със стария английски либерализъм от ХІХ век. Едрите транснационални компании през последните три десетилетия отвориха затворените преди пазари. Навред се приватизират държавни служби, провежда се дерегулация на бизнеса и трудовите взаимоотношения (в полза на бизнеса). Държавите пък се превръщат в конкуриращи се помежду си полицейски районни управления, които имат за задача да потискат социалните протести, като с това осигуряват атрактивни условия (възможност за максимална печалба) за инвеститорите (техните пари). Дотук с относителните прилики с миналото.

Неолиберализмът по парадоксален (на пръв поглед) начин стана най-мащабният проект в историята – проект за държавно кредитиране на големия бизнес. Под либералната обвивка се крие системата на държавния капитализъм (такъв, какъвто имаше в СССР и в НРБ – бел.прев.), за който писа Ноам Чомски. От времето на Роналд Рейгън колосални суми от бюджета отиват във военнопромишления комплекс, като с това му гарантират сигурни не просто печалби, а свръхпечалби. Днес, в следкризисната епоха, държавата, без да се отказва от големи военни харчове, активно напомпва с пари финансовия сектор. Пишман мениджърите на инвестиционни фондове, които сринаха пазарите с необмислени спекулации, висящи на ръба на банкрута, че и отвъд него, получиха стотици милиарди и трилиони долари. За какви заслуги? Ами под предлог, че тяхната гибел (“падението на гигантите”) щяло да има още по-кошмарни последици.

Парите се вземат назаем, за сметка на печатане на ценни книжа. За да върнат дълговете, държавници налагат режим на сурова икономия, вдигат данъците на “средната класа”, приватизират остатъците от държавната собственост (което води до масови уволнения на работници и служители), режат социалните програми. Като това поражда протестни настроения. Вместо грандиозни стачки и демонстрации избухват вече бунтове в предградията, където са натикани сиромасите – също както преди няколко години бунтуваха в Париж и Тулуза, сега “размириците” пламтят съвсем буквално в Лондон и Ливърпул. И контрамерките на властта са все същите – засилване на полицейщината по тертипа на силовите разпръсвания на демонстранти в Испания, Франция и Гърция.

А през това време масивните заеми и растящият държавен дълг на свой ред подриват доверието в способността на правителствата да си плащат борчовете. Цели страни, в това число и САЩ, се намират на крачка от банкрут. Официалното понижаване на кредитния рейтинг на САЩ – това предизвика новия борсов срив.

Фактически, става дума за установяване на нагла полицейска диктатура на неефективните мениджъри и банкери, които с помощта на държавния апарат (т.е. с извъникономически методи) източват в джобовете си парите на цялото останало население. При това нито държава, нито банки очевидно не са способни да овладеят положението. А и защо да го правят, след като цялата тази тайфа продължава да богатее, какво друго й е нужно?

Всичко това дава основания да мислим, че не след дълго ще станем свидетели на нови революции срещу неолиберализма. Първата им вълна вече удари арабския свят. Във всеки случай, някои европейски страни много плътно се приближиха до линията на социалния взрив. И поредния трус на кризата само може да ускори събитията.

Михаил Магид

(превод – Шаркан)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *