„Героят“ на новите десни

печат
Андерс Брейвик е от „новите десни“, загрижени за „защитата на културното (християнско) наследство на европейската цивилизация“ от нашествието на мюсюлмански мигранти. Но врагът на Европа не са толкова мигрантите, колкото европейския „мултикултурен“ елит. Именно той, като „пропагандира толерантност“ и води политика за поощряване на миграцията, „разрушавал европейската идентичност“. Брейвик не е нито нацист, нито антисемит (симпатизира на десните в Израел), не е привърженик на погроми на исламски квартали. Но погроми според него са необходими – срещу елита на Европа, така че да се изтръгне от тях властта и тогава мюсюлманите ще бъдет „цивилизовано“ депортирани. Виждаме радикален вариант на „новата десница“, която е загърбила архаичните символи на Третия райх, понеже не са им актуални. Днес не евреите са „проблем“, а арабите – оттам е акцентът. Виждаме модернизиран фашизъм, ако под фашизъм ще разбираме войнстващ интеричен шовинизъм (от нов, „общоевропейски“ тип), плюс политика на открит терор.
Оттук ни става ясно кого именно тръгна да разстрелва Брейвик.
Жертвите му, освен неколцина правителствени чиновника и случайни минувачи, бяха участници на младежки лагер-събор на остров Утойа. Този лагер е важна политико-социална институция на управляващата в Норвегия Работническа партия. Същата партия, която е най-многобройна, която стои на власт по-дълго от всички други партии взети заедно. Нейни видни дейци, част от които заемат високи държавни постове, посещават този остров за срещи с младежите, за изнасяне на лекции и провеждане на семинари. Почти всички от тях на младини са били участници в подобни събори. Въпреки названието си, НРП изобщо не е лява политическа сила, тя е партията на управляващия страната финансов и промишлен елит, който поддържа неолиберален курс.
Навярно заради това насилствената смърт на бъдещите партийни кадри (кандидати за „мултикултурния елит“ на Европа) прадизвика този широк отзвук.
В същото време в Сомалия, Судан, Етиопия, Индия, Либия, Бразилия, Мексико, Сирия, ежедневно загиват стотици деца и младежи – от глад, от тежки, но лечими болести, от куршуми на полицаи и гангстери, от армейски бомби и снаряди. Ала заради тях медиите не се възмущават толкова гръмко и толкова обилно.
Брейвик и неговите последователи не проумяват, че напрежението не е породено от заговор на мултикултурни елити. Проблемите идат от структурата на съвременния капитализъм, основан върху глобална и непрекъсната мобилност на капитал, производство и работна ръка по цялата планета. Тук търсете разковничето. Парите търсят благоприятни за себе си места. Националните държави губят предишното си значение и сила, превръщат се в конкуриращи се помежду си полицейски управления, осигуряващи тези условия на бизнеса – който не изпълни бързо и с гаранции тези условия, той губи международни инвестиции и потъва в мизерия. Вече никой не финансира социалната държава – по-лесно е да изтегли капиталите от страна, в която вземат прекалено високи данъци за издръжка на безработни и други социално слаби. Вече никой не преговаря с профсъюзи (освен за шоу пред обществеността) – профсъюзите все по-малко са нужни на капиталистите, за да им играят ролята на фабрични надзиратели, та нали вместо вироглавите френски и италиански работници винаги могат да бъдат наети алжирци и тунизийци, съгласни да бачкат за жълти стотинки. Нито някой ще седне да подкрепя някаква „чиста културна европейска“ идентичност – това е скъпо и скучно (кога на буржоазията й е трябвала култура, освен като стока за продан? Много често се натъкваме на твърдения „хубавата книга – това е добре продаваната книга“, сиреч рекламираната и лъскавата, и „с култура се занимава Министерството на културата“. – Бел. прев.). За управляващите елити няма нищо по-изгодно от сблъсъци и взаимна омраза между европейските трудещи се низове и прииждащите от немотия в собствените си страни мигранти. Та нали най-дивият кошмар за всеки управник е обединието на масите срещу експлоататорите!
В свят, основан на сегашните икономически и социални принципи, не може да се избегнат нито миграциите, нито културното взаимодействие на низшите социални групи от различни етноси, нито (вследствие на този контакт) прояви на ксенофобия, на радетели за „съхранение на чистотата“, било то на ислямската, било то европейската идентичност – ето това са исламските фундаменталисти и европейските „нови десни“. Те не могат един без друг.
Бъдещето ни зависи от това дали ще обърнем социалното недоволство по точния адрес. Или ще победи многонационалното, радикално и братско съюзяване на потиснатите маси срещу капитализма, за нов социален строй, основан върху всеобщо владение на имуществото и на всеобщо (посредством система масови събрания и пряко избираеми съвети) народно самоуправление, така че сиромашията никога повече да не ни прокужда от родните ни домове. Или ще победи варварството, „рицари“ и „саладини“ на което са днешните брейвици и бен-ладени.

Михаил Магид
(превод от руски със съкращения – Шаркан)
оригиналния текст търсете в Блога на автора

–––––––––––––––––––––––––––––––-

още статия по темата

Остави коментар

  • Хареса ми!;-)

  • http://bnw.im/p/FCV1IU

    Норвежский социализм оправданно зовется «обществом всеобщего благосостояния». Средняя зарплата – 300 000 крон в год, это примерно $4000 в месяц. Минимальная пенсия, скажем, никогда не работавшей домохозяйки – примерно $1400 в месяц. Думаю, за пять лет подросли, как и во всем мире. Лечат бесплатно, а полную зарплату по больничному платят год. Причем из бюджета. С другой стороны, норвежский социализм – отлаженная машина по изъятию и перераспределению денег. Шарик мороженого на улице – $4, билет в метро отнюдь не лондонских масштабов (в городе полмиллиона жителей) – $5. На трамвай – столько же. Экологическая картошечка на рынках по 300 рублей кило. 25% любой цены составляет НДС – самый высокий в мире. Подоходный налог – прогрессивный, на среднюю зарплату около 30%, но есть те, кто отдает 55% и больше. Нефтегазовая корпорация платит налог на прибыль в 70–80%, и она – о справедливость! – государственная. На пенсию выходят в 67 лет, мужчины и женщины одинаково. Но если трудящийся в силу возраста, состояния здоровья или усталости не справляется с прежней нагрузкой, его переводят на более спокойную работу с сохранением зарплаты. Норвежский писатель и публицист Петер Норман Воге рассказывал: многие приходят к врачам и говорят, что не могут работать – стресс, переутомление, болит голова. И их признают нетрудоспособными. В результате 10% населения трудоспособного возраста живет на пособия, пополняя ряды норвежского электората, осевшего в скандинавских пенсионерских колониях в Испании и Таиланде. Государство тратит на них $7 млрд в год. «У нас одинаковый с США доход на душу населения – тридцать с лишним тысяч долларов, но у американцев в пять раз больше бедных», – с гордостью рассказывал мне главный экономист Норвежской конфедерации профсоюзов, одного из столпов местного социализма. Действительно, в Норвегии зарплата профессора или начальника всего на треть выше, чем у промышленного рабочего. Норвежские бедняки: таксисты, продавцы супермаркетов, уборщицы – в два раза богаче американских бедняков. Зато и норвежские богачи в 20 раз беднее американских.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *