Светът според икономистите

Наука ли е икономиката или псевдо-наука? Каква е ролята на икономиката в реалния живот? …

Икономиката в наши дни е любопитно зверче. Тя се старае да опише аспекти от поведението на групи хора на математически език, който в някои клонове на икономиката е по-абстрактен дори от този във високо-енергийната физика. Изключително странно е човек да види стохастични диференциални уравнения (използвани във финансите) там, където трябва да се описват човешки взаимоотношения. Нищо чудно тогава, че за да станеш икономист, задължително изискване е да владееш прекрасно висшата математика и статистиката. Но паралелно с това в университетските програми по икономика, другите хуманитарни науки или липсват изцяло, или са само повърхностно представени (с редки изключения).

Тези факти би било редно да ни накарат да се замислим. В тази статия ще се опитам да дам критика на икономиката като наука, като повечето от нещата, които ще прочетете тук, не са мои идеи. Моята вина е, че съм ги подбрал и подредил по определен начин. Ако и на места да звуча краен или едностранчив, то е защото според мен в стандартните дискурси за икономиката гледните точки, които ще дам по-долу, напълно липсват, а е редно да бъдат разисквани, а в най-лошия случай поне упоменати. Така че ще се радвам написаното тук да се възприеме повече като причина да поприказваме, отколкото като лична нападка.

Защо тръгнах да пиша тази статия? Защото зад гърба си имам няколко семестъра икономика, които ме разочароваха дълбоко от нея като наука. Бях достатъчно наивен да очаквам да видя дълбоки прозрения за обществото в лекциите по икономика – нещо, което физичното ми образование не предложи. Очакването ми обаче остана излъгано … Защо пиша тази статия? Защото преди време бях тръгнал да си търся работа във финансите (едно от малкото места, където уменията ми биха имали приложение) и това, което видях насреща си, беше арогантност и нихилизъм … Защо пиша това? Защото от телевизора икономисти упорито ме убеждават как трябва да прегърна мизерията, защото печалбите на елита не са на ниво.

Възмутен съм! Затова пиша това …

Неизбежно въведение

Преди да започна, ще е хубаво да скицирам няколко определения, като например какво ще наричам икономика оттук нататък. Използвам думата „икономика“ в тази статия като събирателно. Под икономика имам предвид както икономиката като академична дисциплина, така и нейните по-„приложни“ клонове (на много места ще си говорим за полето на финансите, например). Голяма част от критиката ми се отнася за капитализма като цяло, но имайки предвид, че съвременната икономика е неразривно свързана и ключова за съществуването на капитализма, мисля, че читателят ще прояви разбиране. Някои биха се подразнили, че използвам много от тези думи (икономика, финанси, капитализъм) донякъде взаимозаменяемо. Причината е проста. Както ще видим, тези думи описват различни аспекти на един и същи монолитен обект. Разграничаването помежду им според мен е до голяма степен изкуствено (и по-скоро скрива, отколкото да разкрива), и считам по-скоро за академично упражнение, което ви препоръчвам да правите в свободното си време … В същото време обаче трябва много дебело да подчертая, че тук ще си говорим основно за съвременната общоприета икономика – тази, която ви говори от вестниците и телевизора; тази която използват политиците и „експертите“; тази която е окупирала планетата, обществото и живота ни.

Икономистите може би биха възразили, че единствено те имат правото да критикуват икономиката, защото те единствено притежават достатъчно задълбочен поглед в нея. Аз искрено ще се зарадвам ако икономист подеме обстоен радикален анализ на икономиката. За съжаление обаче, повечето критика идваща от икономисти се ограничава изцяло в рамките, поставени от самата икономика. Привидно конфликтните гледни точки на икономистите, като това да спасяваме бедните или банките по време на криза, са всъщност изведени до голяма степен от един и същи тип икономическо мислене, базирано на едни и същи допускания (а в много случаи и на едни и същи модели). Ако тези допускания са погрешни, то неминуемо гледните точки в икономиката биха се превърнали просто в илюзии за алтернативи; а самата икономика би се стопила до посредствена псевдо-наука и идеология. Дали това е така? Това е основният въпрос, който ще се опитам да адресирам тук.

За целта обаче, ще се наложи да си поговорим за това дали икономиката е наука или не. Което от своя страна означава, че трябва да кажем набързо какво имаме предвид под това дадено поле на знанието да е „наука“. Под научно поле ще разбираме такова поле, което използва научния метод, за да изучава света. Това означава, че то неминуемо трябва да е рационално, и да се гради на базата на проверки с реалния свят. Съвременната икономика претендира, че е именно такава наука. Нещо, което автоматично й придава едновременно и авторитет, и неизбежност. По същият начин, по който гравитацията ви „респектира“, когато застанете на ръба на някоя отвесна скала …

Икономиката като наука?

Икономиката е логическа структура (по-късно ще видим дали има стойността на наука, било то социална или не), която се базира на серия предположения за реалния свят, които спокойно можем да наречем аксиоми (недоказуеми твърдения). Тъй като систематизиран списък на тези основни допускания липсва във всички учебници по икономика, до които успях да се добера, реших, че е редно да го поместя тук, за да видим върху какъв фундамент лежи икономиката:

1. Преобърнат мироглед: Според икономистите светът е фундаментално икономически, а не (примерно) физичен; като природата и обществото са подсистеми на икономиката.

Природата с нейните ресурси и способност да поглъща замърсяването, на която я подлагаме, е просто подсистема на икономиката, казват икономистите. Те ни казват, че проблемите на околната среда трябва да бъдат решавани като я превърнем в стока, поставяйки цена на всяко дръвче в гората (пример – споразумението REDD [ https://en.wikipedia.org/wiki/REDD ]); на въздуха, който дишаме (пример – търговията с емисии на въглероден диоксид); на водата, която пием (пример – приватизацията дори и на дъждовната вода в Боливия през 2000 [ https://en.wikipedia.org/wiki/2000_Cochabamba_protests ]); на почвата, от която се храним; на семената, които сеем (пример – политиката на Монсанто, която води до масови самоубийства сред фермерите в Индия [ https://en.wikipedia.org/wiki/Monsanto#Farmer_suicides ]); …

Икономистите твърдят, че ресурсите на Земята са неограничени, въпреки физичната недопустимост на това твърдение. Нобеловият лауреат по икономика Милтън Фридмън ни казва [ http://books.google.de/books?id=oY2ZPn5EOTQC&pg=PA6&dq=…false ], че петролът е неизчерпаем ресурс, защото е по-важно да гледаме какво става с цените на петрола (които по време на неговото изявление явно са падали надолу), отколкото да слушаме предупрежденията на геолозите. [ Ето и кулминацията на изказването на Фридмън: „[петролът] е неограничен от икономическа гледна точка. Трябва да разграничавате икономическата от физичната гледна точка. Повечето грешки, които хората правят, идват именно от това, че не правят това разграничение.“ ]

Икономистите ни казват, че човешките животи имат цена, и следователно можем да ги вкарваме в икономическите уравнения. Според Лари Самърс (бивш главен икономист на Световната Банка; бивш министър на финансите на САЩ; бивш главен съветник на президента на САЩ по икономическите въпроси) животът на хората в Африка *струва по-малко* от този на хората в западния свят и следователно „Световната Банка трябва да окуражава мръсните индустрии да се преместят в най-слабо развитите страни“. [ https://en.wikipedia.org/wiki/Summers_memo ]

Икономистите могат да докажат, че природата и бъдещите поколения нямат думата, защото не могат да участват във финансовия пазар (вторите бидейки неродени още, и нямайки пари, които да инвестират (за парите вижте по-долу)).

Икономистите ни казват, че свободата, здравето, образованието, достойнството, покривът над главата ни, храната ни, сигурността за децата ни, за инвалидите и за възрастните – са все неща, които ние трябва да си „заработим“. И ако не ги заработим (примерно, защото мутрата, която управлява града ни, инвестира парите си в жени и коли, а не в индустрия, където да бъдем наети), то не ги заслужаваме. За пример за заслужил човек икономистите сочат хората от Уол Стрийт, единият от които за една година е спечелил толкова пари, колкото е брутният вътрешен продукт на 5 държави в Африка (с население над 6 милиона души, които явно не са заработили достатъчно) [ ]. Или сочат за заслужил мутрата, която купи ГОРУБСО – Мадан и се „смили“ над работниците там, които тънат в мизерия и глад, и посягат на живота си. Май той все пак е преценил, че миньорите са заслужили да си купят хляб днес?

Икономистите ни казват, че децата ни са новата реколта работници, които ние трябва да отгледаме на свои разноски, защото докато са малки, те не генерират продукция. След около 20-тина години растеж младежите са готови да се включат в редиците безработни. Ако не искат да са безработни, то трябва да минат през сертифициращи институции (наричани подлъгващо „университети“), където трябва да платят такса, за да им бъде издаден документ, че са пригодни за работа (което всъщност не им гарантира работа). Ако не могат да си позволят таксата, трябва да вземат заем, с който да си я платят. Като обещанието винаги е, че после ще заслужат достатъчно пари, за да си изплатят въпросния заем. За пример ще кажа, че студентските заеми в САЩ са вече около един трилион долара, като човек там няма право да „шикалкави“ и да обяви банкрут по тях, ако няма пари, за да си *купи* здраве или храна. В България твърдо сме решили, че американският пример е най-доброто за нашите деца, и затова икономистите ни убеждават, че трябва да приватизираме образованието си, здравеопазването си, … а може би и любовта към децата си?

Икономистите ни казват, че идеите и трудът ни са стоки. И този, който има повече пари, може да купи тези стоки. Ако ние не искаме да ги продадем, то е позволено на този с повечето пари да ги вземе от нас насила. Това може да стане по милиони начини (подкупването на съдии или наемането на скъпи адвокати при патентни спорове е само един очевиден пример). Кога последно сте видели идея, разработена с парите на данъкоплатци (като пример – компютри, интернет, …), да носи печалби на „инвеститорите“ си (т.е. на обществото). Идеите, които работят, се приватизират, а с тях и печалбите, които се вливат в джобовете на хитреци, които икономистите награждават с титлата „предприемачи“. Печалбите се приватизират, а основната част от риска остава за обществото, което поема загубите, ако идеята не може да генерира бързи печалби. Колкото до труда като „доброволно“ „8“-часово („8“ много често значи 12) робство, където оставяме правата си на прага на работното място (правото да се радваме на плодовете на труда си, а не те да бъдат отнемани от нас, и в замяна да ни бъдат давани трохи; да говорим, каквото мислим, без заплаха от това да бъдем изхвърлени на улицата; …), заради заплахата иначе да останем без храна, подслон, здраве … , темата е прекалено обширна, за тази статийка, така че нека я потупаме по рамото с 10-метров прът и я оставим за друг път …

2. Икономистите виждат хората като индивидуални частици, оптимизиращи задоволеността си според теоремата на Бейс.

Според икономистите човешкото поведение е резултат от математическо изчисление, а не резултат на чувства, хуманност, рационалност, вяра. Не намеквам, че човешките взаимоотношения са неопознаваеми. Просто казвам, че икономистите доказуемо грешат за тяхната природа. „Ирационалността“ на хората (като например желанието им да помогнат на семейство или приятели в беда) се моделира като шум, или като нестандартна обратна връзка или друг „иновативен“ член в уравненията. (Задача за домашно: пребройте икономистите получили Нобелови награди за измисляне на нов член в поредното си уравнение.) Хората почти задължително се третират като състезаващи се индивиди, и почти никога като здраво общество. „Няма такова нещо като общество“, ни казва Маргарет Тачер, „Има само индивиди“.

Симеон Дянков (да припомним: отличник в Световната Банка; сред 100-те най-цитирани икономисти в света [ http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001…=3&g= ]; фин. мин. на България) на неофициална среща със студенти бил обявил, че всеки второкурсник по икономика и в най-забутания университет в САЩ е по-добър икономист от средния професор по икономика в Европа. Причината според него? В САЩ икономиката се базирала на фундамент от сложна математика, докато в Европа все още на места понякога се разчитало на качествени (а не на количествени математически) икономически анализи. Не ги е срам!

Какво постига математизирането на взаимоотношенията между хората? Говорейки си с хора, работещи на Уол Стрийт, човек остава с впечатлението, че за тях човешките животи нямат значение (или може би никога не са се замисляли за тях?!), когато примерно спекулират с цените на храните и обричат стотици милиони хора на глад [ ]. Това, което е важно за „работниците“ на Уол Стрийт, са само цифрите, само печалбите – нещо, което се култивира в главите им още от ранните им години в университета, че и от преди това от пазарната „култура“, пропила обществото. Не се учудвайте тогава, когато видите по телевизията убедени икономисти да ви обясняват, че не заслужавате мизерната ви заплата или пенсия да се вдигне с десетина лева (= 20 яйца?). Последното нещо, за което мислят те, е вашият живот.

Така се получава, когато човек остави математиката, или дори само рационалното мислене, да го води за носа, и разчита тя да определя етичното му поведение. Истината е, че човек може да рационализира абсолютно всичко. Например един може да докаже „че бедните са заслужили бедността си“; друг може да докаже, че „смъртно болните трябва да бъдат убивани, за да не ядат от храната на другите“; трети може да докаже, че „децата трябва да бъдат отнемани от майките им, за да се прекъсне чувството за родственост, което води до шуро-баджанащина“. Аз съм абсолютно сигурен, че добрият икономист е рационален и логичен. Проблемът е, че само логиката не е достатъчна. Истинският учен трябва да проверява идеите си спрямо действителността. Като действителността включва чувствата на хората, включително техните преценки за добро и зло.

Такъв вид „проверка“ е абсолютно задължителна в социалните науки, не само в природните. За да илюстрирам това, нека първо дам пример от другия край на спектъра на науките. Нека дам пример с физиката: Това, че природата ни „позволява“ да строим и взривяваме атомни бомби, не значи че *трябва* да го правим – не случайно движението против ядреното оръжие е започнало в средите на физиците (Айнщайн е бил един от тях), видели как „тяхната“ наука се прилага от политиците. Но въпреки етичните проблеми, физичните закони не се влияят от това какво приложение намират в обществото (ядреният разпад си е ядрен разпад, независимо дали става в сърцето на атомен реактор или атомна бомба). При природните науки обективността се диктува от природата (от експериментите, които правим в лабораториите си, или от наблюденията, които извършваме), докато етичните измерения са на заден план (ако въобще фигурират). За разлика от природните науки, при социалните науки, обективността (където може да се говори за такава) се опира основно на етичните измерения на аргументите – на общочовешки хуманистки принципи като това да не се държим с другите по начин, по който не искаме те да се държат с нас …

По друг начин казано: Ако не можем да зачеркнем ядрената физика като *погрешна*, защото може да доведе до смъртта на милиони (това в никакъв случай не означава, че трябва да вдигнем ръце и да оставим бомбите да експлодират!); то при икономиката *би трябвало* да е точно обратното: Би трябвало моделите, които водят до гладуването на милиони, да бъдат захвърляни, а не третирани като феноменален теоретичен успех, защото водят до генерирането на грандиозни печалби.

Трябва дебело да подчертая обаче, че паралелно с етичните измерения, икономиката трябва да се съобразява и с физичните ограничения, които природата й налага – нещо, което икономистите упорито отказват да правят. За това ще говорим в детайли по-долу, когато говорим за експоненциалния растеж, предписван ни от икономистите.

Да обобщим: Ако човек не проверява идеите си спрямо реалния свят, то той не прави наука, а псевдонаука. За съжаление икономиката се е превърнала именно в псевдонаука. Повече по този въпрос – след малко.

Преди да стигнем до там, нека се запитаме първо каква роля играе математизирането на икономиката? Горните примери не сочат ли, че математизирането на икономиката помага на икономистите да се абстрахират от последствията на моделите им върху хората? Абстрахиране от човешкото? Това винаги ми напомня за това как се тренират войниците в САЩ. След като командващите американската армия през първата половина на миналия век са били разочаровани от ниската ефективност на войниците си (т.е. те не са убивали достатъчно, защото са виждали срещу себе си не врагове, а човешки същества), се е стигнало до решение войниците да се тренират да стрелят по инстинкт (срещу изскачащи мишени в полигони или видео игри), за да не им бъде дадено време да се замислят преди да натиснат спусъка. Но може би само аз правя тази аналогия …

Нека обобщим набързо, че имаме още много работа. Хората, като частици, си взаимодействат по определени икономически закони, които могат да бъдат изведени от Лагранжиана на Стандартния Модел, след като се изчисли интегралът по траекториите, и се намери екстремумът на действието. Резултатът е, че хората са фермиони, а калибровъчният бозон на взаимодействието им са парите … Хм! Май се отплеснах (или не?)! Забравих, че говорим за икономика, а не за физика на елементарните частици …

3. Икономиката е имунизирана срещу научния метод.

Сравнително безмозъчното математизиране в икономиката е само най-горния слой проблеми в нейната структура.

Не твърдя, че моделирането в икономиката е невъзможно или ненужно. Всяка наука, която се занимава с рационалните (и опознаваеми) аспекти на обектите си на изследване, използва рационални модели, за да опише тези обекти. Нека за простота приемем, че икономическите взаимоотношения между хората могат наистина да бъдат обяснени с такива модели. (Това много дебело искам да подчертая, че е изключително нетривиално допускане, което тепърва трябва да разискваме. Но, за да дозреем до него, има да си говорим за още много други неща.) Но дори и тогава икономиката се сблъсква със серия проблеми:

++ Не е задължително един рационален модел да е математически. (Тук допускам известна доза повторение, защото досега не сме разглеждали този проблем от принципната му страна.)

Като пример: еволюцията е научна теория (а не хипотеза), която вече над 150 години издържа на всички тестове, на които е подлагана. И въпреки това, зад еволюцията все още няма работещ математически апарат. (Изрично трябва да подчертая, че тук не говоря за популационната генетика, където математическите модели могат да опишат сравнително добре честотата на поява на един или друг генотип. Говоря по-скоро за сложни организми, отколкото за бактерии; по-скоро за поведение, отколкото за гени.) Повтарям, за да затвърдим: Еволюцията е рационална научна теория, даваща еднозначни конкретни точни предвиждания, с които можем да проверим теорията (например: ако намерите заешки кокали на възраст от 500 милиона години, еволюцията автоматично ще се срине като теория). И *въпреки* това, математика зад нея няма.

Напълно ли сме сигурни, че икономическата „теория“ е тествана толкова добре, че бързаме да я изматематизираме?

Като странична бележка за тези, които смятат, че еволюцията твърди, че хората са егоисти по природа (защото нали всички се борим за оцеляване). Питайте биолозите и особено еколозите (които си разбират от работата), и те ще ви обяснят търпеливо защо това са врели-некипели. И не само че еволюционната теория не твърди подобни работи за хората, но дори в много случаи предвижда кооперация не само между индивидите от даден вид, но дори и междувидова кооперация. Това в много случаи е ефективното „макро-поведение“, което следва от „микро-законите“ на еволюцията (оцеляват тези, които могат да дават продуктивно поколение), и което в много случаи води до устойчивост на екосистемата …

++ Моделите, използвани от една наука, трябва да бъдат тествани.

По този въпрос говорихме по-рано, когато разисквахме това, че икономистите рядко „проверяват“ теориите си с реалността. Нека обаче погледнем на нещата от малко по-друг ъгъл.

Всяка наука, за да бъде наука, трябва да гради теории, които дават конкретни еднозначни предвиждания, чрез проверяването на които теориите трябва да могат да бъдат отхвърлени. (А не потвърдени. Разликата е астрономическа. Помислете по въпроса.) Няма значение колко пъти един модел е давал предвиждания, които са се сбъдвали. Това *не доказва*, че моделът е верен. Защото колкото и пъти да е давал верни предвиждания, дори и едно грешно предвиждане е достатъчно да срине модела (вижте примера със заешките кости горе). Или поне научният метод това твърди …

Спазва ли това изискване икономиката? Отказва ли се тя от модели, които са се проваляли? Кога последно сте видели икономическа прогноза („научно предвиждане“), която се е сбъднала? А ако сте видели една такава, колко други не са се сбъднали? Всяка истинска наука би си прерязала гръкляна ако всяка минута трябва да преправя модела си (както понякога се прави в инвестиционното банкиране), за да пасне на обекта, който се мъчи да опише.

И нека набързо припомним какво казва бившият главен икономист на Световната Банка: Животът на хората в Африка струва по-малко от този на хората в западния свят. Не би ли трябвало това твърдение да стресне всеки човек и да го накара директно да заплюе „теорията“, която „доказва“ такива неща? Както вече си говорихме по-рано, икономистите не се притесняват от такива изводи, упорито отказвайки да претеглят изводите си с аршина на това, кое е човешки допустимо и кое не е. Докато това тяхно поведение продължава, икономиката няма никакъв шанс да стане наука.

++ Не можем да променяме реалността, за да накараме моделът ни да пасне. Трябва да променим модела.

Икономиката е вероятно единствената „наука“, която има възможността да променя обекта на своето изследване. Във физиката човек не може да промени масата на кислородния атом, когато теорията не пасва на експерименталните резултати. В икономиката това е ежедневие. Не, икономистите не си играят с масата на кислородния атом! Те прибягват до други хитрости.

Ето бърз пример: На всеки няколко години дефинициите за брутния вътрешен продукт и инфлацията се донаместват. Например, ако използваме сегашната дефиниция за инфлация в САЩ, то годишната инфлация там е около 3% в момента. Ако използваме дефиницията от преди 20-тина години, инфлацията там сега е около 6%, а ако използваме тази от преди 30 години – инфлацията е около 11% [ http://www.shadowstats.com/alternate_data/inflation-charts ]. Колко е последно? 3%, 6% или 11%? Или трябва да хвърляме боб? Ако физиката се градеше на този принцип, забравете за компютри, лампи, автомобили, ходения до Луната …

Да не говорим, че крупните икономически параметри много рядко отразяват нещото от действителността, което уж представляват, или биваме убеждавани, че представляват. БВП-то на България се вдига, докато заплатите на поне половината българи падат. Инфлацията е 3%, докато цените в магазина скачат с 30%. Това не значи ли, че икономистите много често си дефинират произволни обекти, после описват тяхното поведение (като в много случаи се провалят дори и в това да опишат собствените си измишльотини), и после излизат пред медиите да ни обясняват, че този измислен свят, който са построили, отразява реалния свят?

Но съвременната икономика като идеология влияе и много по-директно върху структурата на обществото. На това ще се връщаме многократно по-нататък.

++ Законите на икономиката рядко са изведени от анализ на причинно-следствените връзки между явленията в обществото. Обикновено се разчита на корелационен анализ, който се третира като причинно-следственост.

Груб пример, за да илюстрирам това: В икономиката има много месечни цикли. Луната се върти около Земята за около месец. Значи има корелация. Следователно Луната влияе на икономиката! … Но не трябва да ми вярвате, че икономистите разсъждават така. Убедете се сами. Вземете модерен софтуер, моделиращ пазарите или пенсиите ви. И попитайте някой икономист, как е изграден моделът зад софтуера.

(Ако случайно попаднете на „отличен“ икономист, то той може да ви каже, че съществуват статистически методи, които могат да докажат причинно-следствена връзка между дадени феномени. Обяснете му, че сами по себе си тези методи *не доказват* причинно-следственост, само индикират възможна причинно-следственост. Разликата е от земята до небето …)

Като се убедите, че съм прав, кажете на икономиста: Корелацията не значи причинно-следствена връзка! Корелацията не значи причинно-следствена връзка! Корелацията не значи причинно-следствена връзка! Корелацията не значи причинно-следствена връзка! Корелацията не е краставица! … Проверявам дали не сте заспали.

++ Двуговор (дефиниция: език, който нарочно скрива, изкривява, подменя, обръща значението на думите)

Обещах ви, че ще си поговорим повече за това как икономическата теория влияе на обществото като цяло. Тук разговорът продължава.

Много науки разчитат на свой собствен жаргон (терминология), за да опишат изучаваните от тях явления. Когато явлението се доближава до нещо от ежедневието ни, то обикновено и терминът за въпросното явление също съответства. Например във физиката със „сила“ се нарича нещо, което е много близо до „силата“, която възприемаме на интуитивно ниво. Как стоят нещата в икономиката?

Нека раздвижим ставите си с малко упражнение: Как бихте дефинирали човек, който не е безработен? Помислете и едва тогава четете нататък.

Според Международната Организация на Труда, човек не е безработен, ако последната седмица е работил един час [ ]. Прочетете това няколко пъти, за да попие добре.

А сега малко и вратните жили: Какво е „свобода“ за вас? Още от първите писмени източници, „свободата“ за един човек хилядолетия наред е означавала възможността му безпрепятствено да създава и поддържа здравословни постоянни взаимни социални връзки (истински!, не фейсбукни): било то с познати, приятели или семейство. Какво е нужно за това? Работа на 150 км от дома? Непрекъснати притеснения за това как ще си платиш тока или ще нахраниш децата си? Към средата-края на Римската империя, „свободата“ е била предефинирана като възможността човек да притежава роби, и да прави с тях каквото си поиска. Постепенно, към робите са се причислили и предметите му в къщата (защото робите са били де факто със статут на предмети). [ https://en.wikipedia.org/wiki/Debt:_the_First_Five_Thou…Years ] И така стигаме до съвременната дефиниция на „свободата“: „Аз имам правото да гладувам и да отказвам помощ от държавата, стига да имам телефон с достъп до фейсбук!“, „А пък аз имам правото да натрупам богатство, чрез изхвърляне на улицата на хиляди семейства от домовете им. Те го заслужават, след като се поддават да бъдат баламосвани от мен.“

Икономистите не се свенят да използват съвременната дефиниция за свобода (Все пак е по-модерно да имаш фейсбук-приятели, отколкото истински приятели.). А съвременно значи по-добро, нали?! Ъъъъ…

Свободни пазари. Свобода на потока на капитали. Динамична работна ръка („по всяко време могат да те уволнят“). За това ще си говорим по-нататък.

Чували сте икономистите да говорят за „оптимизация“, нали? На нормален български това означава съкращения на работна ръка и затваряне на непечеливши (но не задължително излишни за обществото) клонове на оптимизирваната организация. Като пример нека вземем БДЖ, където се орязват „непечелившите“ линии, обричайки немалко хора на трайна изолация. Или болниците: Защо да има болница в Девин, когато хората могат да карат десетки километри зимата по планински път, за да се лекуват в Смолян [ http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=766346 ]? Президентът Р. Плевнелиев преповтори този тип логика, когато по време на един от кандидат-президентските си дебати каза, че е добре да има качествена Бърза Помощ не за друго, а за да могат линейките от Петрич да стигат до София по-бързо … [ http://www.focus-news.net/?id=f19119 ]

И последно: Нима не сте чували родители да казват, че са инвестирали много в детето си и очакват то да им помага като се пенсионират? (Поредният Нобелов лауреат по икономика, Гери Бекър, „доказва“, че именно затова родителите се държат алтруистично с децата си – поведение, казва той, което може да бъде отслабено ако държавата помага на остаряващите родители със социални помощи, които ще отслабят родителската зависимост от децата. [ https://en.wikipedia.org/wiki/Gary_Becker#Families ]) А чували ли сте някой да казва, че няма да помогне на „приятел“, защото няма кяр за него в цялата работа … ?

Помислете си как старателно икономическата идеология е навлязла във всички човешки взаимоотношения. Как хората се поддават на този натиск и постепенно се превръщат именно в индивидуалистичните частици, за които бленуват икономистите.

Икономистите веднага биха казали, че не икономиката е виновна за алчността и егоизма на хората. Хората самите са алчни и егоистични. Икономиката просто описва реалността! … Да, хората могат да бъдат алчни и жестоки. Но могат също така да бъдат добри, да обичат, да са алтруисти. Защо икономистите са избрали да градят моделите си основно на базата на човешкото студенокръвие, а не на базата на човешката доброта? Не отразява ли този техен избор характера на елита, който икономистите представляват? И не е ли виновна до голяма степен именно системата, в която живеем (изградена на базата на тези модели), за това, че поощрява масовите крайно негативни прояви в обществото (като това да се гледа с безразличие на глада на децата от бедни семейства)? Мислите си, че другояче не може да бъде? Не звучите ли тогава просто като човек, роден като роб, не познаващ свободата (онази – истинската)? …

Чувам орди икономисти да се тълпят пред апартамента ми и да скандират: „Няма общество, има само индивиди! Няма общество, има само индивиди! Няма общество, има само индивиди!“

++ Подмяна на приоритетите.

Ако икономиката изучава хората, не би ли трябвало те да са основния й обект на изследване? И не би ли трябвало икономиката да улесни хората в стремежа им към щастието (или поне оцеляването)? Защо тогава хората от улицата фигурират в учебниците по икономика и икономическите анализи основно или като „работна ръка“, или като „консуматори“? Това ли описание изчерпва хората? И защо икономистите се скъсват да скандират, че трябва да се помага на банките, но не и на пенсионерите по време на криза?

Вместо за хора четем за пари, капитали, инфлация, инвестиции … Не са ли създадени тези неща, защото критична маса хора са били убедени да вярват в полезността от тяхното съществуване (т.е. възможностите за забогатяване, които предлагат)? T.e. не са ли аргументите и моделите в икономиката изведени от един омагьосан кръг? Например: приложимостта на един или друг модел в инвестиционното банкиране (например този на Блек и Шолс) зависи изцяло от правилата, които поставим на пазара, зависи от съществуването на един или друг финансов инструмент, и естествено от съществуването на самите пазари. А много от тези неща съществуват именно защото позволяват изграждането на модели, които да позволят на шепа хора да забогатеят чрез спекула на гърба на всички останали. Нищо фундаментално няма в нито едно от тези неща. Те не са нищо повече от институционализирани приумици.

Финансистите считат себе си за оптимизатори на пазарите – за вездесъщи пазители на пазарното равновесие и ефективност. Нека бъдем честни: Единственото, което оптимизират те, са печалбите си [ http://www.guardian.co.uk/business/2012/mar/14/goldman-…krupt ]. Усложняването на финансовите инструменти не се прави с цел да се разкрие същността на икономическите аспекти от човешките взаимоотношения – нещо, което *би трябвало* да е целта на икономическата „наука“. Прави се единствено, за да се замаскира поредния трик, чрез който банкерите могат да източат пари от системата за себе си. Тези финансови нововъведения се правят с такава скорост, че законодателната власт (да приемем, че е идеална) никога не може да насмогне да проследи и урегулира всички гадости, до които водят (вижте препратката по-горе за спекулата с цените на храните). Това може да стане само с цялостно преструктуриране на системата, за което е нужно внимателно преосмисляне на приоритетите на икономиката. (Искаме ли тя да продължава да обслужва най-богатите 1% от хората или искаме да обслужва обществото?)

Нека ви дам някаква представа за какво става въпрос: търговията с финансови деривати за една година възлиза на над един милион милиарда долара (= 1 квадрилион = 1000 трилиона долара) [ https://en.wikipedia.org/wiki/Financialization#Financia…oduct ]. За сравнение, БВП-то на целия свят е около 20 пъти по-малко! Ако тези пари бяха напечатани на еднодоларови банкноти, то дебелината на пачката би била приблизително равна на разстоянието между Земята и Слънцето. Т.е. ако сте с автомобил (и имаше магистрала до Слънцето), и карате със 100км/ч, 8 часа на ден, 7 дни в седмицата, то ще ви трябват около 400 години (!), за да минете покрай пачката пари, с които спекулират играчите на борсата всяка година. Така че утре се събудете по-рано, че ви чака дълъг път!

Достатъчно е за финансовата индустрия да прихване една милионна част от парите, които минават през нея на година, за да глътне един милиард долара за себе си (Това обяснява как един човек от Уол Стрийт може да спечели за една година колкото 5 държави.). Физиката е най-точната наука, която сме измислили досега, но дори там закони с доказана точност от 1 на милион почти няма. Сериозно ли причината тогава политиците да държат да вложим пенсиите си в същите тези спекулативни пазари е защото финансовата икономика е толкова точна наука? Вместо това, истинската причина не е ли да им се отворят нови прозорци за забогатяване, които институционализираните изкуствени модели на финансистите предлагат? [ Ако все пак се чудите: http://www.capital.bg/biznes/finansi/2011/01/28/1033182…sila/ ]

И тези нечовешки приоритети, за които говорихме досега, не се ограничават само до финансовите институции. По закон (!) основният приоритет на корпорациите в САЩ е печалбата (спомняте ли си за американската Шеврон и шистовия газ в България?). Не хората. Не природата. Печалбата. Изискване, което икономистите бързат да обслужат с моделите си. За връзката между политика и икономика – четете по-надолу.

++ „Икономиката не е виновна. Политиците са виновни.“

Да речем, че сте икономист и сте съгласни с всичко написано досега, с изключение на едно нещо. Че това, което описвам, не се отнася за икономиката, а за строя в който живеем. А именно – за капитализма. Съгласен съм с второто (да, капитализмът е определено виновен); но не и с първото (икономистите не седят безучастно, а напротив – икономиката е основен инструмент за контрол на хората в ръцете на капиталистите).

Политиците са това, което „прецаква“ обществото, казват икономистите. Сигурен съм, че в САЩ, където има измислени болести за всичко (ако си похапвате нощем, то страдате от Синдром на Нощното Похапване [ https://en.wikipedia.org/wiki/Night_eating_syndrome ]), това състояние е категоризирано като форма на шизофрения.

Политиката и икономиката са едно цяло! Ако политиката изследва връзките между структурите в обществото, то икономиката разглежда един аспект от тези връзки.

Ето пример: Нямаше да може в икономиката да се говори за частна собственост, ако държавата не е институционализирала частната собственост. Мислите, че това да притежаваш нещо е естествена човешка характеристика? И да, и не. Причината за нееднозначния отговор е отново двуговорът на икономистите. Има грубо казано два основни вида частна собственост, като и двата вида имат едно и също име, за да може да е максимално объркващо. Нека наречем единия вид частна собственост „притежание“, за да избегнем объркването; а другия – „експлоатационна собственост“.

Хората имат склонността да се придържат към притежанията си. Аз примерно предпочитам да не споделям четката си за зъби с непознати, нито пък компютъра си (на който са ми записани години работа, лични данни и прочее). Това е собствеността, която е „естествена“ (Ако прачовеците са си споделяли четките за зъби, помислете си колко млади са щели да умират от пренесени зарази!).

Другият вид собственост е „експлоатационната“, която е много съмнително да е „естествена“: Когато една мутра заграбва градския плаж, или някоя фабрика с пари със съмнителен произход: от една страна идва държавата (за да защити „правото“ му да къса билетчета за плажа; или „правото“ му да ни ограбва от плодовете на труда ни), а от друга икономистите (за да ни обяснят как чрез пазарни механизми неговата „инвестиция“ по магически начин ще ни осигури „здраве, образование и достойни старини“). Сега махнете частта за „съмнителния произход“ по-горе, заместете „мутра“ с „бизнесмен“, и заместете „заграбва“ с „инвестира в“. (Ако това ви напомня за случая с Алея първа във Варна и мутрите от ТИМ, то приликата не е случайна.) Поздравления! Току-що станахте икономист! Както и политик! И не – това не е нещо, което става само в България. Това е повсеместно. САЩ, Германия, Русия. Езикът се сменя. Похватите – не.

Всъщност в много случаи, държавата в научните среди се дефинира като монополен гарант на частната собственост (чрез монопол върху насилието: армия, полиция, съдилища), като това конструира полето за игра на икономистите. И на капиталистите. И на мафиотите …

Не се надявайте обаче да чуете това в часовете по икономика. Икономиката е изцяло деполитизирана в университетите. Сакън бъдещият икономист да не погледне извън кутийката, в която му е отредено да работи в някоя банка или държавно учреждение. [ http://baidalai.org/?p=58 ]

Пак: политиката и икономиката са изцяло свързани. Икономистът не може да изпита своя идея в обществото, която политикът не е одобрил. А в много случаи политикът и икономистът са един и същи човек. Както казват старите хора: „Те са като свински черва!“ Да си затваряме очите за това е все едно да кажем, че хората са работници или консуматори, но никога – майки, деца, приятели.

++ „Парите са средство за обмяна.“

Няма какво да се залъгваме. Не хората, а парите са основния обект на икономическите изследвания (вече говорихме за тази подмяна на приоритетите по-горе).

Парите позволяват да обменим едно нещо за друго на пазара – това ни казват икономистите и де факто спират дотук. Нека попитам тогава: колко магистъра по философия са равни на един магистър по физика? По-малко ли струва трудът на детето, което си е оправило стаята, от труда на майката, която го отглежда? По-ценен ли е животът на американеца, отколкото животът на българина? … Това са трудни въпроси (според мен – безсмислени; въпреки че ако следваме примера с Лари Самърс, който дадох по-горе, тези въпроси са напълно в полезрението на икономиката [Ето още примери от реалността: http://www.librev.com/index.php/component/content/artic…33-03 ]). Така че нека ги оставим настрана.

Човек трябва да помисли няколко секунди, за да осъзнае, че парите са: 1) Власт. 2) Купонна система за разпределяне на блага. 3) Мерна единица, измерваща потока от енергия (ще видим по-долу за какво иде реч) и ресурси в обществото.

Нека преди да задълбаем повече, обаче, да поговорим за карането на колело. Предполагам сте съгласни – всеки може да се научи да кара колело. Стига да не го събаряте всеки път, когато се качи на него. Същото е и с критичното мислене (или поне хуманистите биха се съгласили с мен). Хората според мен могат да се научат да мислят критично без никакъв проблем (до едно време поне). Стига да им бъде даден шанс. Ако в училище се набляга на зубрене и конформизъм, то тези, които ще излязат от там са хора, които не са „фенове на мисленето“. И са лесно податливи на внушения. И са лесно манипулируеми от реклами, лозунги и т.н. И ако гласуват, то гласуват за най-големия симпатяга. За пича, с който биха пили бира в кръчмата.

Не случайно ГЕРБ бяха наели 36 маркетингови / ПР / рекламни агенции за предните избори [ http://expobulgaria.com/organization_new.php?o_id=&id=5744 ]. Не случайно Обама планира да изхарчи един милиард долара за кандидат-президентската си кампания [ http://www.reuters.com/article/2011/04/04/us-usa-electi…10404 ]. Изборите не се печелят от добри хора. Печелят се от този, който е платил най-много за имидж-мейкинг. Ако сте като онзи тип от Уол Стрийт, за когото говорехме преди време, който получава за една година колкото 6 милиона африканци, то тогава ще имате парите да си купите тъкмо трима американски президенти. Накратко:

– Парите са власт.

Ако имате пари, няма нужда да си продавате труда на шефа, за да се нахраните. Ако имате пари, можете да си изберете политик/икономист, който да прокара „правилните“ закони, които да ви дадат повече права, отколкото на другите. Не случайно съдебната система е много търпелива с милионерите в България (пък и по целия свят), които сгазят лука, и много строга с джебчиите. „Някои са равни. Други са по-равни.“

Икономистите ви казват, че свободните пазари предоставят оптимални решения на всички проблеми на човечеството. Това, което не ви казват е *за кого* са оптимални тези решения. Ако под оптимални разбираме в полза на обществото, то пазарите водят прекалено често до точно обратното. Причината? Излизайки на пазара, ние не сме равни.

Икономистите ще ви кажат, че пазарът предоставя равни права на всички, защото всеки може да „гласува“ с покупките си. Можете да гласувате за по-здравословно кисело мляко или за генно не-модифицирани храни, като си купувате именно такива. Така вредните продукти ще отпаднат от пазара, ви казват те. А какво става ако бизнесът отказва да инвестира в чиста и безопасна продукция, защото има по-други приоритети; или „инвестира“ в закони, които му позволяват да крие съставките на храните, които предлага? За какво ще „гласувате“ тогава на пазара? И не пропускат ли икономистите да ви кажат, че вие имате 250 гласа в касичката си, докато има десетки олигарси в България с по няколко стотици милиона такива гласчета. (Ще продължим да дискутираме това неравенство по-нататък.) Няма по-сладко нещо за бизнесмена от това да ви убеди, че природата я унищожавате именно вие, защото не си спирате нощната лампа вечер, и че неговият хотелиерски бизнес е екологично чист и хуманен. Не му вярвате? Погледнете през прозореца си към най-близкия му денонощно осветен билборд … Там така пише. Значи е вярно. (И все пак, спирайте си нощните лампи вечер …)

– Парите са купонна система за разпределяне на благата.

Представете си, че имахте възможността да отидете в магазина и да вземете самун хляб без пари, защото жена ви ви чака гладна в къщи, а шефът не ви е плащал заплата от месеци. Всеки икономист ще скочи да ви обяснява как ако бедните хора имат тази възможност, то цивилизацията ще се срине. За да ви убедят в това, ще ви покажат много графики и уравнения, ще ви засипят с жаргон. И ако не успеят да ви убедят, ще ви кажат, че ако нямате пари, то най-вероятно сам сте си виновен. Затова и системата не ви е отпуснала купончето за хляб този месец. Не случайно Симеон Дянков препоръча на работодателите, които от месеци не са изплащали заплати, да съберат работниците си и да им обяснят, че е много тежка ситуацията и се налага или да ги пуснат в „неплатен отпуск или по някакъв начин да се [разберат] за известно време да са по-ниски заплатите“. Те работниците щели да проявят разбиране … [ http://www.dnevnik.bg/intervju/2011/12/29/1736083_simeo…o_ot/ ]

– Парите измерват потока енергия и суровини в обществото.

Съвременното общество не може да съществува без суровини и енергия. То гълта огромни количества суровини (дървета, редкоземни метали, простички метали, петрол, …). А за да се обработят тези суровини е нужен източник на концентрирана енергия (петрол, въглища, газ, …). Ако дебитът от този източник или тези суровини намалее, то системата започва да забавя ход. И обратното – ако системата забави ход, тя започва да харчи по-малко природни ресурси. Ако човек си поиграе да сложи на една графика БВП-то на САЩ и количеството петрол, което те харчат на година, ще види много тясна корелация. Обществото не може да създава пари неограничено без да има ресурсна база. Но това няма ли да доведе до проблеми ако продължаваме с експоненциалния растеж, който ни препоръчват икономистите?

Ако БВП-то в света продължава да расте експоненциално със „здравословните“, както икономистите казват, 3% на година (Фиксираният процент умножава непрекъснато нарастваща база, което води до експоненциален растеж.), то всяко дете, което може да умножава, може да се убеди, че за следващите приблизително 25 години, човечеството ще изразходи толкова природни ресурси, колкото е изразходило през цялата си история досега (ако винаги сме растели с „оптималните“ 3%). А експлоатацията на де факто всички тези ресурси води и до замърсяване и до унищожаване на екологични ниши. Следователно ако живеем в магическия свят, в който икономистите ни карат да вярваме, през следващите 25 години ще изразходим толкова природни ресурси и ще замърсим толкова природата, колкото сме замърсили и изразходили през цялата история на човечеството досега. Прочетете това още няколко пъти. След това вземете лист и химикал и повторете сметката сами, за да видите, че не ви будалкам. (Математическите свойства на експоненциалния растеж, предписан от икономистите, гарантират, че дори и някои от допусканията, които направих по-горе, да са погрешни (примерно: не всички държави имат нарастващо БВП; не всички, които растат, ще растат с 3%; не винаги сме растяли с по 3% на година; …), то експонентата много бързо ще компенсира това. Т.е. може въпросният период да не е 25 години, а примерно 50, или 10. Но докато има експонента, резултатите, които споменах, са практически гарантирани.)

Въпросът е: може ли планетата да издържи на такова натоварване? Има ли достатъчно евтин петрол на планетата и други суровини, за да захраним лудите фантазии на икономистите? Ако да, за още колко години? 100? 10? 1? Как точно икономистите искат да ни накарат да повярваме в светлото бъдеще при наличието на тези студени факти. Не е ли кризата, в която сме в момента, симптом на необратима структурна криза в системата?

И не са ли икономистите тогава просто маниакални утописти?

Вярата в светлото бъдеще е ключова за поддържането на съвременната капиталистическа система. Ако тя липсва, пазарите ще се сринат на часа, тъй като основната движеща сила при тях са слуховете и спекулата. Не случайно решението, което икономистите предлагат на всички възможни проблеми, свързани с експоненциалния растеж, е, че технологиите задължително ще решат всички проблеми на човечеството. Не отричам, че техноутопизмът чертае една възможна алтернатива за бъдещата история на човечеството. Но колко вероятно е да продължаваме да живеем в такава техноутопия? (И какво става ако техноутопията работи само за едни, но не и за други? Малко е абсурдно едни жители на тази планета да ходят до Марс, а други да умират от глад на 5 годишна възраст. Не мислите ли?) Проблемът е, че техноутпизмът трябва винаги да „работи“ неуморно. Сигурни ли сме, че искаме да залагаме бъдещето си на такъв тип сляпа вяра в светлото бъдеще? Не е ли редно от време на време да използваме и малко здрав разум, когато говорим за бъдещето? Какво става ако техноутопизмът се преспъне за момент? Няма ли опасност тогава всички вкупом да паднем от високо, от много високо? (Аз специално искам да знам каква уредба трябва да сложа на моя Голф двойка, за да се движи на техноутопия!)

Между другото, не се оставяйте да ви заблуждават: Кризата в момента е основно криза на разпределението на благата и не произхожда от липсата на блага. Ако се поразровите, ще видите, че във всяка една от държавите в Европа (включително България), за които има данни, както и в САЩ, Япония, и много други, богатството на държавата (говоря за финансовия капитал, т.е. за това кой колко власт има, кой колко ресурси харчи и т.н.) е разпределено горе-долу така: 50% за най-богатите 1% от хората, и 50% за бедните 99% от хората. Някъде това отношение не е 1:1, а по-скоро 1:2 или 1:3 (Швеция), но разликите са малки на фона на 1:99 (отношението на броя хора в тези две групи). „Интересното“ е, че това разпределение *много грубо* следва степенен закон. Т.е. най-богатият 1% хора от най-богатите 1% притежават около 50% (като порядък) от богатството на единия процент. И т.н. до най-богатия в държавата … Това е социалната справедливост според капиталистите: „Хлябът е за мен, трохите са за теб.“ [За САЩ: http://www.levyinstitute.org/pubs/wp_589.pdf ; за България вижте статийката и препратките в: http://bulgaria.indymedia.org/article/38093 ; за света като цяло: http://www.guardian.co.uk/money/2006/dec/06/business.in…lnews . Имайте предвид, че тук говоря само за финансовото богатство. Много от информацията, която ще намерите в интернет, включва недвижимото имущество в сметката, като това е подлъгващо, защото по принцип се очаква, че човек има нужда от покрив над главата си, нали? … Но дори и да включим недвижимото имущество, порядъците не се променят. Останалите държави са ви за домашно.]

Естествено, това не означава, че ако следваме икономическите фантазии, никога няма да сме изправени пред сериозна криза за цялото човечество, която не може да бъде решена с „просто“ преразпределение. И не означава, че вече не сме ударили някои от естествените природни ограниченията, които ни поставя Земята. Просто може би ефектите от това тепърва предстоят? [ http://e360.yale.edu/content/feature.msp?id=2192 ]

++ Икономистите фалшифицирват историята.

Ако сте взимали икономика, залагам си кучето, че сте чували за историята за това как са се появили парите. Историята (според икономистите) гласи, че преди да се появят парите сме пазарували на бартер: Аз ти давам 10 яйца, ти ми даваш лаптоп. И историята казва, че парите са се появили, за да решат проблема с двойното съвпадение (едновременно ти да искаш яйца, а аз лаптоп; да имаме това, което иска другия; и да сме навити да ги разменим). След това, казват икономистите, са се появили парите, за да решат този проблем, а след това икономическият гений е измислил кредита.

Интересното е, че антрополозите и историците, които са се занимавали с тази тема, са изследвали множество общества, които не използват пари (както такива общества, които се намират само в старите писания; така и такива, които се намират на разни изолирани места на планетата). Резултатът е, че 0% от тях са използвали или използват бартер (ако преди това не са били запознати с концепцията за парите). Икономистите предвиждат, че това число трябва да е 100% – в рязък противовес с действителността (За да подчертая: разликата между това, което икономиката казва, и реалността е БЕЗКРАЙНО много пъти.). Историята за появата на парите, която се разказва де факто във всички учебници по икономика, е измислица. В реалния свят по всичко личи, нещата са тръгнали точно по обратния път: първо е бил измислен кредитът, после парите, и там където парите моментно липсват – се е появил бартерът [ ].

Оставям думата на Дейвид Грейбър: „Икономистите винаги ни карат да си ‘представим’ как нещата е трябвало да работят преди появата на парите. Това, което тези примери всъщност илюстрират повече от всичко друго, е колко ограничено е въображението на икономистите. Когато хората са живели в свят, в който не са били познати парите или пазарите, дори в тези редки случаи, когато непознати са се срещали с единствената цел да си обменят стока, тези хора не са мислили само и единствено за стойността на стоките си. Това демонстрира, че Хомо Икономикус, който стои в основата на всички теореми и уравнения, които се предполага да превръщат икономиката в наука, е не само изключително скучен човек – де факто мономаниакален социопат, който подминава [с равнодушие] оргия на пътя си, мислейки си само за маргиналната възвращаемост на инвестициите си – но демонстрира и това, че това, което икономистите основно правят, разказвайки мита за бартера, е да вземат типа поведение, който е единствено възможен *след* измислянето на парите и пазарите, и да го проектират назад в миналото като предполагаема причина за възникване на самите пари и пазари. Логически, това твърдение е толкова смислено, колкото твърдението, че причината да се измисли играта на шах, е, за да се позволи на хората да задоволят своите изначални потребности да матират царя на противника си.“ („подчертаванията“ в текста са мои) [ ]

––

Нека теглим чертата до тук.

Има два варианта: Или икономистите да са невинни жертви на „системата“, или да са нейни активни съучастници. Ако сте икономист, то определено имате възможността да се „правите на ударени“ и да си затворите очите. Но не очаквайте да бъдете потупани по рамото.

Икономиката отдавна е загърбила човешкото, в името на привилегията да обслужва капитала и да рационализира поведението на олигархията, която претендира да се състои от честни бизнесмени. Дори и да не сте съгласни, то поне си мисля, че трябва да се съгласите, че икономиката не е наука, и светът, който описва, няма нищо общо с реалния свят. А е по-скоро свят, обитаван от изчислителни машини.

Икономиката в реалния свят

++ Проблемите на икономиката не са само принципни или теоретични. Практиката е не по-малко проблематична.

Конфликтът на интереси в икономиката е вероятно най-бруталния сред науките (надминава дори медицината, където поне се признава, че съществува такъв проблем!). Едни и същи хора, които работят за финансовите институции, на следващия ден стават политици и решават държавната политика спрямо бившите си работодатели, а на третия ден се прераждат като професори, преподавайки на новата реколта икономисти. Преувеличавам, казвате вие? Веднага на помощ ни идва Лари Самърс. Същият от Световната Банка и държавния апарат на САЩ. Преди да поеме единия от висшите държавни постове на САЩ, Лари Самърс е получил милиони долари, „работейки“ като шеф на спекулантски хедж фонд на Уол Стрийт, и още няколко милиона долара от други финансови институции за „изнасяне на лекции“ пред тях. Помежду другото е професор в Харвардския университет и дълги години е бил президент на същия този университет [ https://en.wikipedia.org/wiki/Larry_Summers ]. На какво мислите, че е учил студентите си? На етично поведение? А за домашно ви препоръчвам да прочетете каква политика е водил в университета и защо е бил де факто изгонен от шефското място …

Аз съм имал „щастието“ да бъда подложен на (сравнително кратка) мозъчна промивка от професори по икономика. Също така се е случвало да ми преподават физика, биология, антропология, … Но такава нетърпимост към фундаменталните изследвания, както при икономистите, не съм виждал. Ако физиците се бяха отказали от квантовата механика, защото е прекалено шантава, то сега нито щяхме да имаме луминесцентни лампи, нито компютри, нито щяхме да знаем как свети слънцето … В истинските науки, да се занимаваш с повърхностно базикане на вече известни теории се счита ако не за тотално губене на време, то поне за досадно, непродуктивно човъркане, и сочи към безидейност. Ако изследовател в икономиката (било то студент или професор) реши да се занимава с новаторски хипотези, той се счита за радикал, хипар, луд, бунтар, и т.н. А ако се занимава с такива хипотези и вземе та се оплете и „сбърка“ („сбърка“ спрямо аршина на общоприетата икономика) – нещо естествено в истинските науки – тогава краят на кариерата му и осмиването му са му гарантирани … Пробвали ли сте да попитате някой икономист как си представя света без експлоатация (което включва без „експлоатационна частна собственост“)? Аз съм пробвал. Обикновено подбелват поглед и внимателно ми казват, че съм луд за връзване. Та не очаквайте грандиозни новаторски разработки от икономистите, които да решат проблемите на човечеството.

Но в това няма нищо чудно. Повечето проекти, по които работят икономистите, са проектно финансирани или от непрозрачни недемократични институции (като Световната Банка), или от не по-малко непрозрачни мозъчни тръстове и институти. Нищо чудно тогава, че продуктът на икономистите е основно конформизъм и бездарност. Само индоктриниран икономист може да застане зад безумното твърдение, че капитализмът бележи края на човешката история; и че друга алтернатива за човечеството няма. Нима такива твърдения не показват елементарна липса на вяра в човешкото въображение? Сериозно ли след толкова милиарди години еволюция капитализмът е най-доброто, което можахме да измислим???

++ Няма ли човечни форми на капитализма?

Някои ще кажат, че повечето ми аргументи дотук се отнасят за точно определен нюанс на политическата икономика, който се е наложил последните десетилетия по света – неолиберализма. Но не важат за някои по-„човечни“ форми на икономиката като Кейнсианска икономика, която толерира съществуването на социалната държава. Тези, които мислят така, нека се върнат и препрочетат написаното дотук и отделят няколко дни да помислят внимателно. Набързо само ще кажа, че Кейнсианството е поредния отчаян опит да се облече капитализмът в човечни дрехи. То твърди, че капитализмът ще стане по-хуманен ако всеки човек притежава част от своята експлоатация. Давам бърз пример за илюстрация. Сигурен съм, че можете да се справите по-добре от мен: Пенсионните фондове могат да инвестират в облигации от финансови институции, които експлоатират пенсионерите или техните деца или внуци (заеми, такси, ипотеки, …). Ако финансовите институции затънат, пенсионерът губи. Следователно пенсионерът има интерес да бъде експлоатиран. Образно казано банката държи пистолет до главата на пенсионера и му казва „Парите или живота!“

Дори и социалното подпомагане да бъде гарантирано, то историята показва, че в капитализма това е възможно само докато хората, които са подпомагани, не са прекалено много, или не искат истинско равноправие. В момента, в който станат по-смели, или повече хора решат, че и те заслужават парче от тортата, се стига до „криза на включването“ – капиталистическата машина започва да буксува (или изкуствено, дирижирано отгоре, или естествено поради намаляване на капиталовите инвестиции).

Кейнсианството пропуска политическите измерения на това, което предлага. Пропуска факта, че власт-имащите капиталисти винаги ще се борят срещу това работниците им да притежават част от властта. Именно затова, в историята виждаме как винаги, когато се появи социалната държава, капиталистическата класа се обединява, за да разбие колективните трудови договори и разплете социалната мрежа. Не случайно Кейнсианството и социалната държава малко или много са вече само в историята.

И нека не забравяме, че Кейнсианството не решава проблемите с експоненциалния растеж и товарът му върху екологичното равновесие и ресурсите …

++ Експоненциалният растеж и парите

Тук ще си поговорим набързо за това как работи банковата система. Като въобще дори няма да докосваме спекулативните аспекти на съвременните финансови пазари (за тях говорихме накратко преди).

Нека се върнем на въпроса за експоненциалния растеж, който източва ресурсите на Земята и превръща планетата в бунище. Икономистите ни казват, че без този растеж цивилизацията ще се срине. Но нима няма да се срине ако продължим да тровим Земята? Защо не поспрем с растежа, или поне защо не го позабавим? Все пак въпросният растеж не е закон на физиката, нали? Значи би трябвало да няма нищо фундаментално в него. А ако няма, то тогава е поредното нещо, в което сме накарани да вярваме, че ни е нужно. Но как се е стигнало до тук? Това е пак част от историята на парите. За съжаление обаче няма да имаме време да минем през нея в тези страници. Само грубо ще скицираме фактите към днешния момент. Основният факт е, че финансовите правила, записани в законите на почти всички държави, диктуват, че ако икономиката не расте, то тя трябва да се срине. Ето как става това.

Когато вземете заем от някоя банка, тя не ви дава тези пари, изваждайки ги от депозираните пари в нея. Това което става е, че банкерът си наплюнчва пръста и написва няколко цифри на компютъра си, добавяйки пари в сметката ви, които не идват от никоя друга сметка. Те са взети от нищото. (Да, има правила, които казват колко максимум може банкерът да преведе в сметката ви, но правилата в последните десетилетия стават все по-вяли по цял свят …). Почти всички пари в обръщение (било на хартия или електронни) са всъщност пари, създадени по този начин – напечатани са от нищото от една или друга банка под формата на заеми. При това банкерите печатат пари само за главницата на заемите, но не и за лихвата по тях (т.е. банката печата само тези пари, които сте взели от нея). Когато тръгнете да връщате парите на банката, вие си изплащате главницата, която тя ви е дала, но трябва да си изплатите и лихвата. Парите за лихвата трябва да дойдат отнякъде. Ако проследите първоначалния им източник, ще видите, че парите, с които си плащате и главницата, и лихвата, идват от парите, които някой друг е взел на заем: от главницата на техния заем, която е била напечатана от някоя банка. Примерно: банката е дала заем на Гошо да си купи кола; той дава парите на шефа ви, който продава коли; а шефът ви ви плаща заплата, с която вие си плащате заема за апартамента. Същото важи и за начина, по който парите, които сте депозирали в банката (ако имате такива), са се появили на бял свят. Тези пари по същата схема почти със сигурност са се появили като заем от банка.

Парите в системата са почти изцяло главници по заеми. Като си изплащате лихвата на банката, все някой ще остане без пари за изплащането на главницата по своя си заем. Обаче, казвате вие, ако средната лихва, която човек изплаща за заем, е да речем 10% (за целия живот на заема), то много грубо 10% от хората (и фирмите) тогава трябва да обявят банкрут (и да им се вземат апартамента, колата, …). Нали? Очевидно не става така (или поне не чак в такива мащаби при „здрава“ икономика). Причината това да не се случи е, че между момента на взимане на заема и изплащането на лихвите по този заем има пауза (все пак минават месец, два, година, десетилетие, докато си изплатите заема). Ако през тази пауза банките напечатат повече пари с по-голяма скорост (чрез раздаване на още повече заеми), то тогава в момента, в който си изплащате лихвата, парите в системата ще са повече от достатъчно (а дано!) за изплащане на главниците и лихвите по заемите взети по времето, когато вие сте си взели заема. И всички ще са щастливи. Нали?

Ако внимателно вникнете в написаното до тук, ще осъзнаете, че парите в системата (т.е. взетите заеми от банките) трябва да нарастват поне със скорост, достатъчна, за да покрие лихвите (по старите заеми). Тъй като лихвите са сложни, то растежът на парите в системата *трябва* да бъде експоненциален. В противен случай, няма да има достатъчно пари за лихви, и хора ще започнат да остават на улицата. Аха! Ето защо тогава, БВП-то и икономиката като цяло трябва да растат експоненциално! Ако не растат, имаме криза, защото парите за лихвите не се създават достатъчно бързо – все повече хора остават на улицата и все повече бизнеси започват да фалират. Ако си мислите, че цялата финансова система тогава е Понзи схема, то няма да ви виня.

Има няколко важни щрихи, които си струва да отбележим, преди да продължим нататък. Банките не обират само лихви по заеми, те също така изплащат лихви по депозитите, които имат. Очевидно обаче, за да печелят от цялата работа, парите, които банките изплащат по лихви по депозити, трябва да са по-малко, отколкото парите, които получават от лихвите по заемите. Разликата си я прибират в джоба. Но защо въобще се занимават с депозити тогава? Не могат ли да дават само заеми и да печелят още повече? Причината е, че правилата са такива, че таванът на заемите, които една банка може да отпусне, се определя от депозитите, които има (по закон банките могат да напечатат средно няколко десетки пъти повече заеми, отколкото са парите им на депозит). Именно затова банките дават мило и драго да си вкарате парите при тях, защото по този начин могат да напечатат все повече пари по заеми и да си пълнят гушите от лихварство.

Друго важно нещо, което трябва да отбележим, е, че банките работят като финансова помпа, като взимат пари (по лихви) от бедните и средната класа (които най-вероятно имат повече заеми отколкото депозити), и ги дават на богатите, които е много по-вероятно да имат повече депозити, отколкото заеми. Така банките само изострят социалното неравенство в обществото.

Добре тогава, питате вие, ако финансовата система изисква експоненциален растеж, който източва природните ресурси и убива планетата, и ако тя изостря социалното неравенство в обществото, то тогава не е ли хубаво да я попроменим (по възможност преди естествените ограничения на природата да ни вземат на прицел)? Пробвайте да убедите икономист в това!

++ Защо се хващаме на хорото на експоненциалния растеж?

Вероятно бихте се зачудили как така харчим толкова много – експоненциално повече с всеки изминал ден, за да захранваме икономиката? Причини много. Тук ще изброя някои по-основни. [Ето едно приятно филмче по този въпрос, както и по много други, които засегнахме: https://www.storyofstuff.org/movies-all/story-of-stuff/ ]

Помислете си за лимон. Мислете си за него внимателно. Напълни ли ви се устата със слюнка? Сигурно разбирате вече накъде бия: виждате храна на телевизора – огладнявате. Виждате каубой да пуши или пие уиски – пушите и пиете и вие (нали именно така ще станете „истински мъж“?!). Виждате жена с „перфектно“ тяло, облечена еди-как-си. Искате и вие нейните дрехи, защото тялото й и самоувереността й ще дойдат с дрехите, … нали? Маркетинг, маркетинг, маркетинг. Не случайно в света има (като порядък) около десет пъти повече маркетингови и ПР специалисти отколкото журналисти. Не случайно къщите в САЩ се увеличават по обем с всяко изминало десетилетие – за да поберат боклуците, които се купуват.

И хората наистина си купуват боклуци. Не говоря само за безсмислиците, които човек си купува, които просто стоят и трупат прах. Колко време издържаха хладилника ви или гащите ви от соц. време? А новият ви хладилник, а новите ви гащи? „Произвеждай за бунището!“ Това е мотото на съвременната индустрия. Ако трябва да си купувате нови маратонки на всяка половин година, толкова по-добре за производителя! Има дори специална част в икономическата литература, отделена специално за това колко време е оптимално да трае даден продукт, така че хем да се разпадне и да го хвърлите бързо, хем това да не стане прекалено бързо, че да не искате да си купите от същия боклук пак. Ако ли пък много държите да си поправяте боклуците, на помощ идва модата. Днес са на мода обувките с токчета, утре – без. Днес на мода е телефонът с капаче, утре – без.

Ако и така не успеят да ви убедят да си купите боклука „хикс“, то ще набележат детето ви – и ще му промият мозъка, за да ви изврънка да си купите нещо. Като не говорим само за бонбонки. При по-заможните, врънкането на децата може да определя дори каква кола си купуват възрастните. Не случайно рекламите са пълни със сладурести дечица, кученца, анимационни герои …

++ Как се определят цените?

Питайте този въпрос някой „добър“ икономист. Веднага ще ви издекламира, че цените се определят от пресечната точка на две криви: кривата на търсенето и кривата на предлагането. Попитайте го тогава защо са толкова изкуствено високи цените на яйцата, цените на бензина, цените на лекарствата в България… Той ще ви каже, че това се дължи на несъвършеностите на пазара. Защото пазарът не е достатъчно свободен или достатъчно регулиран (отговорът ще зависи на икономист от каква деноминация сте попаднали). Вие му кажете, че трябва да се нахраните и неговите извинения не стават за ядене!

Това че цените се определят от търсенето и предлагането е вярно, но само в идеалния фантасмагоричен свят на икономиката. Какво става в действителност? Според въпросния икономически модел, всички които търсят дадена стока (примерно чушки) се състезават на пазара помежду си, както и всички, които продават тази стока. След много пазарлъци между всеки един купувач и всеки един продавач, на пазара настава идилия, където всички купуват и продават на „оптимална“ цена. Звучи логично (помните ли как ви предупреждавах срещу самоцелната логика на икономистите?), нали? Но има проблем. Представете си, че аз и брат’чеда отидем на пазара и сме единствените продавачи на чушки. Има два варианта: да продаваме поотделно, или да се обединим и да продаваме заедно. Ако продаваме поотделно, ще си подливаме вода един на друг, защото ще се състезаваме помежду си кой по-евтино да продава чушките си. Ако сме заедно, то ставаме монополисти и можем да обявим цена по наше усмотрение. Какво мислите, че ще направим? Според икономистите, това което е „редно“ да направим, е да отидем на пазара поотделно и да се състезаваме един с друг, нанасяйки загуби един на друг. После, икономистите ни казват, че трябва да отидем в кръчмата и там да полеем „правилния“ си избор.

Надявам се ви е станало ясно, колко ненормално поведение ни предписват икономистите. Човешки по-нормално би било брат’чеда и аз да продаваме заедно, а съседът с баджанака му да купуват заедно (Като според мен има и много по-нормални форми на поведение от това, но нека оставим това за друг път). Противоречието между това кое е по-нормално според хората, и това кое е нормално според икономистите, води до нестабилност на пазара. И до появата на монополисти и картелни споразумения между производители. Цените на бензина, яйцата, олиото, лекарствата, не се определят по законите на свободния пазар. В действителност много малко цени се определят така в реалния свят. Мечтата на всеки продавач на чушки е да влезе в картелно споразумение с другите продавачи на чушки. И силно се надява купувачите на чушки да не се обединят в „синдикат на чушкокупувачите“. Истинският бизнесмен се бори именно за това: Държавата да не му налага правила и да не го регулира, за да може спокойно да се разбере с брат’чеда за цената; и мрази профсъюзи, комисии за защита на купувачите и тям подобни, които само дават власт на хората, която по божествено право принадлежи само на него.

Не случайно цените на лекарствата в България са надути до небесата – имаме де факто монополен производител, дистрибутор и търговец на едро и дребно (Софарма). И не случайно бащицата на нацията (Б. Борисов, ако случайно има питане) постави за зам. министър на здравеопазването бивша служителка на същия този монополист, която под предлог, че „либерализира пазара“ (т.е. че го прави по-свободен), нареди на болниците да се състезават помежду си при закупуването на лекарства, вместо купувачът да е един, както беше преди (държавата) [ http://www.monitor.bg/article?id=327326 ]. Тази схема е оптималния вариант, при който цените могат да бъдат надути максимално (да не говорим за схемите за изнудване, описани в цитираната статия). Не случайно здравната каса затъва с прекрасни темпове напоследък. Но не ме разбирайте погрешно. Икономистите не са невежи – те са много добре наясно с този вариант на ценообразуване. Те с радост връчват това знание на мафията (или каквато дума предпочитате: „капиталиста“? „бизнеса“?), а на нас ни пробутват идеала за свободния пазар, пригласяйки на политиците.

Но нека предположим, че се натъкнем на „свестен“ икономист, който в сметките си взима предвид монополите и картелните споразумения, които господстват на пазара, и открито говори за тях. Няма ли въпреки това, той все пак да попропусне някои „дребни“ детайли? Нека проверим. Питайте го: Включват ли цените на продуктите на пазара „цената“ на замърсяването, което производството и изхвърлянето им нанася (сещате ли се за златодобива в България: http://www.agro.bg/interviews/article29945.html)? А „цената“ на детския труд вложен в много от евтините продукти, които купуваме? А „цената“ на здравето на работниците, които не са здравно осигурени от работодателите си? Очевидно не. Това са „екстерналии“, които не влизат в икономическите сметки, и действат като поредната скрита субсидия от страна на обществото към бизнеса. И няма как да бъде по друг начин, при условие че решенията в производствения и дистрибуторския цикъл не се взимат от потърпевшите (било то хората, на които им е изтровена водата; било то децата и техните родители; било то работниците в по-горните примери). Хората са просто безплатен „мат’рял“, който може да бъде експлоатиран и захвърлен, когато стане ненужен.

Тези примери илюстрират добре, че в ценообразуването играе роля не само търсенето и предлагането, но и класовата сила на дадената категория хора, участващи на пазара. Това да наречем Софарма монополист не е достатъчно. Защото твърдението е деполитизирано. В икономическата теория то не носи нито етична оценка, нито се съпътства с така нужния структурен анализ, а се третира просто като факт. Монополът и картелните споразумения в реалния свят не могат да се елиминират на пазарен принцип, защото това дали те съществуват или не, не се определя от пазара, а от политическата власт, която тази класа хора притежава. Нали някой трябва да определи кое да броим за екстерналия и кое – не. Представете си свят, където продукцията, произведена от деца, или от нископлатени или неосигурени работници, струваше безкрайно много; и където всички лекарства бяха безплатни. Според икономическата теория, свят като този е не по-малко неестествен, отколкото светът, в който живеем, пропит с експлоатация (и двата свята са крайни отклонения от „идеала“ за свободните пазари). Защо тогава не живеем в този утопичен свят, а вместо това живеем в света на корпорациите и мутрите? Това става именно заради неравномерното разпределение на властта – момент, който икономистите упорито игнорират.

Същото можем да видим и в съотношението на цените на стоките, произвеждани от глобалния север и глобалния юг. Ако търговията между тях е грубо казано технологии срещу банани, то кой определя съотношението на цените между бананите и технологиите? Естествено този, който има повече власт в отношенията, който контролира веригата, обръщаща ресурсите в стоки на пазара (международната търговия с банани се контролира от шепа западни корпорации). И затова относителните цени на бананите спрямо технологиите непрекъснато падат и една бананова република трябва да продава все повече и повече банани, за да купи една и съща единица технологии.

И последен пример: Защо един финансов спекулант или една мутра получава заплата от стотици хиляди долара на година (а в някои случаи милиарди на година), докато един чистач получава минимална заплата? Кой казва, че трудът на мошеника трябва да е десетки, стотици, и дори хиляди пъти по-добре платен от честния труд? (Няма да се учудя ако трудът на чистачите има по-голям принос за здравето ни, отколкото здравната система. Замисляли ли сте се над това?) Нима в ценообразуването на труда не играе роля класовата сила? Накарайте някой икономист да ви покаже членът на класовата сила в уравненията си!

++ Свободните пазари, бизнесът и държавата

Икономистите и политиците ни казват, че не могат да нарушат обещанията си към банкерите (вижте какво става в Европа). Но без да им мигне окото могат да нарушат обещанията си към обществото (да откажат да предоставят качествено здравеопазване или достойни старини). Защо обещанията към банките и другите корпорации винаги са свещени, но към хората винаги могат да бъдат предоговорени? Не би ли трябвало да е точно обратното? Нека задълбаем и да видим защо се получава така.

Четейки предната дискусия, не можем да не осъзнаем, че мантрата на бизнеса е: „Свободните пазари са за вас, но не и за мен.“ Залагат се хиляди спънки на работниците да не се събират в профсъюзи и да не подписват изгодни за тях трудови договори. В същото време на висшите ешелони е позволено да са монополисти (т.е. да се държат противно на идилията на свободните пазари): Лукойл Нефтохим за една година има приходи от милиарди лева, като за „две години компанията ‘не е внесла в бюджета нито един български лев’ “ [ ]. Даваме субсидии на бизнеса, когато заврънка за пари. А ако тези субсидии не са директни, то им ги даваме преоблечени под една или друга форма. Припомнете си за екстерналиите, за които говорихме малко по-рано. Ами данъчните облекчения като тези на Лукойл? Или приватизацията: Какво по-хубаво от това да ти подарят земя, която е на всички (планински склон ли чувам? или плаж?); или фабрика, построена с чужди пари (парите на данъкоплатците)? Политикът затова е политик, защото с много красиви и логични приказки може да ви убеди, че този вид изземване на общите блага и подаряването им на мафиотите е най-хубавото, което може да ви се случи. Нека тук наречем този процес с истинското му име: това е социална помощ за богатите. Същото става и когато някоя по-голяма банка закъса за пари. Загубите се покриват от държавата (чрез подаръци към банките), като сметката се връчва на народа.

Имайки предвид по-горните примери, като чуете някой да ви говори за реформа, винаги имайте едно на ум. Реформата се предполага да е нещо хубаво за нас или поне в това ни карат да вярваме политиците. Почти задължително обаче реформа се прави, за да се подпомогнат богатите в богатството им, и много рядко да се помогне на бедните в бедността им, като ако последното все пак се случи, то почти винаги е като страничен продукт от забогатяването на богатите. БДЖ е добър пример: Какво по-хубаво от това да унищожим сравнително евтин, „народен“, екологичен транспорт; и да го заместим със скъп мръсен автобусен транспорт, който се обслужва от мафиотски структури, и харчи петрол на надути цени!? [ https://en.wikipedia.org/wiki/Fuel_efficiency_in_transp…ation ]

Където и да копнете в предлаганите реформи от политиците ще видите скрити социални помощи за богатите и скрити данъци за бедните. Образование? Какво по-хубаво от това да се сложи висока такса в университетите? Тази такса е фиксирана и не е пропорционална на приходите на семейството. Следователно като процент университетските такси действат като страшно регресивен данък: За богатите таксата е смешна, за бедните – цяло състояние. Същото се отнася и за поскъпването на градския транспорт, здравеопазването, и т.н. А замразяване на заплатите в държавния сектор? Трябва да се замислим точно 3 секунди, за да осъзнаем, че това е еквивалентно на вдигане на данъците на тези хора (същото щеше да се постигне ако не бяха замразили заплатите, а бяха вдигнали данъците им). Пише се закон за лобизма? А какво е това, ако не просто узаконяване на подкупите към политиците? И така до безкрай …

И бързо да споменем осигуровките. Знаете ли, че най-богатите 1% от българите печелят около 15-20% от доходите в държавата, приблизително колкото най-бедните 40-50% от българите [За абсолютния връх на наглостта вижте: http://www.dnes.bg/business/2011/07/26/milionerite-u-na…867,4 ]? Да, 70 хиляди българи на върха печелят грубо колкото най-бедните 3 милиона! Имайки предвид, че има таван на осигурителния доход, веднага можем да сметнем, че въпросните топ 1% богаташи са платили около 1% от „заплатите“ си за осигуровки. Колко е вашият осигурителен процент? 20%? А спомняте ли си колко е богатството на същите тези най-богати 1% от българите? Веднага ви припомням – около половината от богатството в страната. Явно според финансистите, богаташите ни не са се нагушили достатъчно …

Виждаме, че държавата е изключително нужна на мафията. И не вярвайте нито дума на повечето икономисти (Институтът за Пазарна Икономика, мненията на който редовно се публикуват в Дневник и Капитал, е чудесен пример), които претендират, че искат държавата да спре да се меси в икономиката. Това, което тези пионки на властта се мъчат да направят, е не да разкарат държавата от пазарите, а да я преструктурират, за да помага повече на богаташите и да спре да подпомага по-бедните. Дотам се стига чрез масовата приватизация и заличаване на социалните структури, за които въпросните икономисти лобират.

А какво става, ако бедните поискат обратно част от откраднатото от мафията? Държавата веднага се намесва със сила, за да предпази експлоатационната собственост на богатите. За целта има специално изградени структури – съдилища и полиция. Сериозно ли някой си мисли, че тяхната цел е да решават проблемите с престъпността?! Колко са истински осъдените мутри в България (не говоря за тези със смешни присъди от по няколко месеца)? Сравнете тази бройка с пуснатите на свобода след поредната популистка „акция“. А сравнете сега тази бройка с общата бройка мутри в България (най-вероятно става въпрос за десетки хиляди). Сериозно ли дребните кражби са най-големия проблем в България, че полицаите и съдиите нямат време да обърнат внимание на клетите мутри, които зъзнат от нетърпение някой да ги прибере на топло?

Но много икономисти ще кажат, че богаташите заслужават богатствата си. Всъщност вече говорехме за въпросните предприемачи и преди. Но нека затвърдим с пример. Има различни оценки, но средната е, че разработването на Интернета е струвало общо (като порядък) около стотина милиарда долара на американския данъкоплатец (чрез държавни пари минали през военни, университети и т.н., чрез директни и индиректни субсидии). След това продуктът е бил подарен на частните корпорации (пример – телекомуникационни компании), които няма нужда дори да плащат „наем“ на обществото за използването му (Колко милиарда са изплатени от Гугъл и Фейсбук на държавата според вас за покриването на разходите по разработването на тази система?). Ако се разровите (приканвам ви да го направите!), ще видите, че тази схема се повтаря отново и отново при почти всяко технологично (и не само) нововъведение. Повечето от рисковите разработки се правят с държавни пари (независимо дали в частна компания или не), като след като технологията се докаже, че работи, тя мигновено преминава в частни ръце безплатно. Накратко: Рискът от начинанието се социализира, а печалбите се приватизират.

Не казвам, че държавата е чудесна институция. Дори напротив (говорихме вече надълго и нашироко как предпазва богатствата на мутрите)! Според мен има много малко доводи (да не кажа – почти нула) за нейното съществуване. Но сред морето от безотговорни, недемократични и непрозрачни институции на бизнеса, държавата е едно място, което *поне по принцип* може да бъде по-отговорно, по-демократично и по-прозрачно. Но въпросните принципни положения няма как да се реализират, ако просто чакаме на политиците. Те могат да се реализират само с протести и стачки. Но за това по-късно. Преди това нека се върнем към един аспект на държавата, който е до болка познат. Бюрокрацията.

Икономистите твърдят по медиите, че държавната бюрокрация е нещо ужасяващо. Напълно съм съгласен с това. Но сигурни ли сме, че бизнесът ни предлага нещо по-добро? Нека поговорим за бюрокрацията в корпорациите – нещо, което медии и икономисти винаги премълчават. Нека вземем типичен пример в тази категория: здравното осигуряване в САЩ, което е почти изцяло в ръцете на частни застрахователни компании. Знаете ли, че в САЩ здравното осигуряване/застраховане струва около два пъти по-скъпо на глава от населението, отколкото това, в която и да е друга западна държава [ https://en.wikipedia.org/wiki/Comparison_of_the_health_…tates ] (това е по абсолютна стойност. А като процент, здравното застраховане в САЩ струва средно около 20% от заплатата на средния американец, като процентът е много по-висок за по-бедните, тъй като цената за застраховане е фиксирана, а не е пропорционална на дохода.)? Мислите си, че тази скъпотия се дължи на качество? Ако е така, защо продължителността на живота в САЩ е най-ниска сред западните държави? Знаете ли, че САЩ по продължителност на живота са на 36-то място в света, наравно с Куба (която вече е 50 години икономически изолирана от САЩ), и почти наравно със Словения! А знаете ли, че Гърция (с нейната прословута неефективна държавна администрация) е на 18-то място? По-напред от Германия и Англия [ https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_life…tancy ]! Не значи ли това, че парите, които се пръскат за здравеопазване в САЩ отиват за поддържане на неефективна частна бюрократична машина и хранене на шепа капиталисти, а не за истинско здравеопазване? Това ли е примерът, който трябва да копираме в България? [ Тези, които не са съвсем убедени, че в САЩ здравеопазването е под всякаква критика, могат да погледнат ето тази статия: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/10904513 . В нея се демонстрира, че здравеопазването е „третата водеща причина за смърт в САЩ след сърдечните болести и рака.“ ]

Друго редовно обвинение, отправяно към държавата, е корупцията. Да, държавната корупция е потресаваща, и трябва да се борим с нея! Но защо винаги, когато се напада корупцията, се напада единствено държавната корупция, и никога не се говори за корупцията в частната сфера? Защо основните медии не разискват до какво води пълното сливане на капиталистическия елит с държавния апарат: Като пример, ще дам узаконяването преди няколко десетилетия на подкупите от страна на бизнеса към държавни служители на САЩ (нарича се лобизъм), и скорошното премахване на тавана за харчене по избирателни кампании от страна на бизнеса (оттам и единият милиард долара, които ще бъдат „подарени“ на Обама, за да може да плати за преизбирането си). Няма да се учудите, ако ви кажа, че подобно сливане между политиците и капиталистическата мафия става и в България. За връзките между ГЕРБ и мафията можете да четете в журналистическите разследвания на Бивол [например: http://www.bivol.bg/stratfor-borissov.html , http://www.bivol.bg/fabrikata.html , http://www.bivol.bg/wlbadapples.html , http://www.bivol.bg/wlborisov.html ]. Та затова, когато се гледа коя държава като цяло е по-корумпирана, не би ли трябвало да броим и легализираната корупция, и корупцията в частния сектор? И не би ли трябвало да преценим коя корупция е по-голямо зло, едва след като претеглим всички аспекти на корупцията (държавна, частна, потоци на пари от един сектор към друг)? Не очаквайте обаче такава информация да дойде от устите на икономистите. Последното, което можете да очаквате от тях, е безпристрастност.

Икономистите ни убеждават, че свободните пазари са панацея. Казват ни, че трябва да се откажем от синдикатите си (колкото и жалки да са те), от колективните трудови договори, от социалните помощи. Това в името на една доказано нестабилна утопия, в която и те самите не вярват (имайки предвид, че препоръчват точно обратното на бизнеса, на когото служат). Прилагайки принципите на свободните пазари, те ни препоръчват пазарът на труда да стане по-раздвижен, по-ефективен и конкурентоспособен. Какво имат предвид те, ако не това, че заплатите ни ще паднат, и че по-лесно ще можем да бъдем уволнени при най-малкия каприз на шефа? Но не си мислете, че синдикатите в България ще опазят правата ви. Нима не бяха именно те тези, които казаха, че се *отказват* от националната стачка против вдигането на пенсиите [ http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/07/1355406_sindi…chka/ ]?

Икономистите ни казват, че нямаме нужда от социална държава, която да ни помага, когато бъдем „оптимизирани“ от работа. Можем да разчитаме на дарения от филантрописти – богаташи с големи сърца и дълбоки джобове. Но така ли е всъщност? Нека вземем един от най-големите филантрописти на света – Бил Гейтс, който подава ръка на онеправданите чрез неговата Гейтс Фондация (където слага пари, за да получи данъчни облекчения). Оказва се, че почти половината от парите, които въпросната Фондация разпраща по света, се даряват на западни корпорации за добив на нефт (който добив води до замърсяване на въздух и вода, до болести, …), на фармацефтични компании (които вдигат цените на лекарствата си отвъд достъпното за бедните), на други индустриални замърсители (като Дао Кемикал, КонокоФилипс, …, които тровят родителите на същите деца, които Фондацията уж се мъчи да спаси). Останалата половина от парите си Фондацията дарява на жертвите на тези корпорации. [ За покъртителни детайли вижте тази статия: http://www.latimes.com/news/la-na-gatesx07jan07,0,25338…story ] Така че следващия път, когато някой богаташ ви предложи да ви помогне с лявата си ръка, погледнете първо колко е голяма тоягата в дясната му ръка, преди да приемете помощта …

Свободни пазари? Ха! Знаете ли, че над 30% от световната търговия всъщност се извършват вътрешно-корпоративно (т.е. вътрешно във фашистките структури наричани корпорации) [ http://www.chomsky.info/books/secrets03.htm ], а не чрез помощта на „свободните пазари“? Да речем Форд иска да прехвърли част от капиталите си от държавата А в държавата Б. Това прехвърляне не става на пазарни принципи. Става като по команда – шефът казва, и хоп! И въпреки това, икономистите наричат това търговия. А това ако не е точно дефиниция за икономика от планов тип! Не случайно според социалните науки режимите в бившия соц. блок (България, СССР, …) често се класифицират като държавен капитализъм, а не като „комунизъм“ (поредната двуговорна дума). Помислете по въпроса …

Да обобщим: Икономиката, и по подразбиране бизнесът, трябва да се чувстват чудесно! Хората не са важни – нека стават все по-бедни!

Предрешено заключение

Много приказки изприказвахме досега. Мога да дам заключение като дълъг списък от твърдения. Но честно казано винаги съм обичал въпросите повече …

Защо й е на икономиката да се прави на наука? Защо държи да превръща всичко човешко в цифри? Докога ще си затваряме очите за света, който е конструиран около нас, за да ни приспива и експлоатира? Ще се научим ли да ценим истински хората и природата, или ще се крием винаги засрамени в полите на икономическата идеология? …

Сега направете едно добро дело за себе си, и допишете това заключение с вашите въпроси. Ето моят последен въпрос:

Оттук накъде?

Навсякъде по света отчаянието много често се „лекува“ или с грозна апатия, или с разрушително поведение (било към себе си, било към ближните), или с безмозъчни забавления. Като хората чакат ли чакат смелият принц да дойде и да ги спаси от тегобите.

Истината е, че системата е изключително добре смазана и допуска в редиците си само корумпирани политици. Нали си спомняте за онези един милиард долара, които Обама ще изхарчи, за да бъде преизбран? А сещате ли се, че бившата компаньонка на Б. Борисов притежава няколкостотин милиона лева – колкото са спестяванията на около половината най-бедни българи? [ ]

Но нека бъдем наивни за момент. Нека приемем, че ще се появи милионер с чисто сърце и безкористни мисли, който ние ще изберем на следващите избори. Какво може да постигне той, след като половината държава се притежава от 1% от хората в нея? Структурните бариери могат само да никнат като гъби: неефективна бюрокрация ли чувам? Или фалшиво следствие? А може би платено убийство? Нека се обзаложим: колко време според вас ще трябва на машината да превърне добрия диктатор в следващия Борисов или Станишев, или ако не успее – да го изплюе и да постави на негово място „свой човек“?

Но нима в западния свят хубавите работи не са донесени от политици, питате вие. Не се учудвам, че питате. Историята в училище ни е представяна винаги като история на славни крале, или смели министри. Народът някак си винаги е сбутан някъде настрана. Това че по време на Римската империя около 40% от населението са били роби, докато след разпадът й робството де факто е било елиминирано на територията й, някак си дискретно се подминава.

Ако отворим историята, ще видим, че в западните държави хората са *извоювали* правото си да живеят по-добре – то не им е било подарено отгоре. САЩ през първата половина на миналия век е добър пример: Движения за граждански права, движения за права на малцинствата, на жените, на работниците. Стачки, протести … Разочарования, погрешни завои … След десетилетия борба хората там са успели да извоюват привилегии за себе си. Оставяйки обаче системата непокътната, машината постепенно им отнема тези така трудно извоювани права [ https://en.wikipedia.org/wiki/A_People%27s_History_of_t…tates ].

Мислите си, че в България не сме способни на същото? А нима не е българин този, който е казал:
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
…

Можем ли ние, бедните 99% от човечеството, които разполагаме с едва половината от богатствата на света и не сме продали душите си, да направим нещо срещу тиранията на единия процент? Едно е сигурно: ако бездействаме и чакаме някой да ни оправи отгоре, било то политик или икономист, никога няма да се оправим. Независимо къде живеем по света.

Шевек

Забележка: Тази статия се появи на бял свят след страхотните дискусии, които се развихриха с А., Г., С., В., И. и Р.

Източник: Индимедия – България