Свободно движение, не на расизма! – призив на Федерацията на анархистите във Франция
Омразата, разбудена от държавата, накрая убива в тишината
Федерацията на анархистите отхвърля названията на държавната ксенофобия, използвани при описването на тези събития, достойни за най-мрачните мигове от историята на човечеството; ако това беше така, само румънските (и българските) поданици щяха да бъдат жертва на издевателствата на управляващите и на тяхната полиция. Обаче и бохемите, граждани на нашата република – голяма раздавачка на поучения относно човешките права – са обект на същото ожесточение, което ще рече, че нещата не опират до националността. Касае се по-скоро за един действителен расизъм, вкоренен както в едно уседнало (заседнало) от хилядолетия общество, на което чергарите (номадите) вдъхват един въображаем страх, така и в държавните политики, независимо от техния политически цвят, за които пътешествениците без отечество и граници са хора втора категория, обект на по-силен контрол от този върху „нормалните“ граждани, задължени да носят бележник за циркулиране, който се заверява от жандармерията, с отказан достъп до свестни „къмпинги“, за да могат по-лесно да бъдат пъдени от лагерите, които не отговарят на нормите – шумни и опасни, – в които са били принудени да се настанят от немай-къде. От тази гледна точка нарочването на ромските популации или бохемите за изкупителна жертва посред лятното вцепенение произтича от същата логика, която предшестваше някога погромите и доведе циганите до лагерите на смъртта – до такава степен, че чак възмути и някои депутати от управляващото мнозинство във Франция. Прекършването на класовата солидарност винаги е била любимата игра на властта. Колкото и да е груб, уви, този метод е особено ефикасен за канализирането на яростта на жертвите на класовата война, както свидетелства един сондаж, публикуван от в. Фигаро (реакционен и десен още от времето на Комуната) на 27 август. При всички положения, зрелището на полицейските ескадрони, нападащи и пребиващи всеки, чак до най-слабите, през 2010 г. е същото както през декември 2002 г., когато министърът на вътрешните работи (същият Саркози) затваряше неудобния концлагер за чужденци в Сангат (край Париж), както и през септември 2009 г., когато министърът на националната идентичност (!) (министерство, измислено от същия Саркози и неговите стратези) нареждаше евакуирането на джунглата в Кале (приютяваща емигрантите преди преминаването им отвъд Ла Манша), а логиката, която преобладава при всичките тези човешки трагедии, е една и съща: да се асистира на капиталистическата система в желанието ѝ да контролира миграционните потоци единствено и само в интерес на своите печалби, да изгонва непродуктивните бедни от редките места, където биха могли да бъдат по-малко мизерстващи. В този смисъл разобличаването на политиката на румънското, българското и френското правителство, без тя да се съпостави с капиталистическата експлоатация, е меко казано половинчато; позоваването на Конституцията като щит за слабите произтича от наивността и смесването на една манифестация за солидарност с всички емигранти и честването на 140-тата годишнина на една република, основана от политически персонал, към който са принадлежали всички палачи на Комуната, грабил чрез колонизацията природните и човешките ресурси на страните от Африка и Азия, наредил стрелбата срещу стачници и изпратил работническата класа в двете най-големи кланици на Историята, се равнява на манипулация. Ето защо Федерацията на анархистите призовава за участие в манифестациите и митингите в многобройни градове на страната от нашите собствени позиции: свободно циркулиране, свободно настаняване навсякъде по планетата, не на държавния расизъм, да на международната солидарност между експлоатираните.
У нас, на 18 септември, между 13 и 14 часа пред Посолството на Франция в България (ул. Оборище 29, София) се проведе протестен митинг, в който български граждани от ромски произход от цялата страна и подкрепящи ги етнически българи се противопоставиха на продължаващата практика на изгонване на роми от България и Румъния от територията на Франция. В протеста взеха участие между 150 и 200 души, които издигнаха транспаранти „Всички ние сме роми“, „Бедни = Престъпници? Не на депортациите!“ и „Нелегални хора няма!“
В пощенската кутия на посолството беше оставено писмо до президента на Франция Никола Саркози, в което се настоява страната незабавно да прекрати практиката на изгонване на граждани на Европейския съюз, избирани да бъдат експулсирани поради етническата си принадлежност.
СМ
