Убийството на Александър Греков

печат
Анархисткото движение в България изживява своя най-голям бум в периода на всеобщ революционният кипеж в годините след Първата световна война. В тези бурни години терорът, експроприациите, въоръжените сблъсъци с властта и изобщо пропагандата чрез дело се явяват основна тактика на голяма част от българските анархисти. В това отношение най-изявена е личността на Васил Икономов, от чиито многобройни подвизи се открояват атентатът срещу Борис III в Арабаконак и убийството на Александър Греков.
Като причини за убийството на Греков обикновено се сочат публикуваните статии против анархистите в редактирания от него в. „Слово“ или ръководната му роля в опозиционния Народен сговор – като по тази линия се подозира и подбудителство от страна на управляващите. За да се разбере как точно се стига до този атентат обаче, трябва да се отчетат още редица фактори.
Към средата на 1922 г. политическото и социално напрежение се изостря, а конфликтите между различните противостоящи си групи – земеделци и опозиционери, македонстващи, комунисти и анархисти – все по-често стигат до насилие и кръвопролития. С разрастването си, и легалното анархистко движение става обект на атаки. На първомайската демонстрация на анархистите в София през 1922 г. се стига до престрелка с полицията, която се опитва да разгони митинга. Редакцията на в. „Работническа мисъл“ е обискирана и всичко в нея е конфискувано, а редакторът Александър Сапунджиев е арестуван. В резултат на това редакцията се премества от София в Кюстендил. По този повод ФАКБ издава позив, в който се заявява: „Хвърлената от правителството ръкавица ние приемаме доблестно. Срещу новото насилие ние ще опълчим своята сила. На терора ще отговорим с терор.“
Към средата на 1922 г. избухват и големи стачки на тютюневите и текстилните работници в Пловдив, Пазарджик, Кюстендил и Хасково. Анархистите подкрепят стачниците, водят сред тях пропаганда за самостоятелна и независима от партиите борба – особено от комунистите, които се опитват да оглавят протестите. Точно по тази линия се стига и до убийството на Греков, който, освен всичко друго, е и директор на сдружението на тютюневите експерти и в качеството си на такъв отказва всякакви отстъпки на стачкуващите тютюноработници в Кюстендил. Напрежението се изостря до крайност, появява се опасност от обявяване на локаут и пълен разгром на стачниците. Кюстендилските анархисти решават, че единственият изход от ситуацията е Греков да бъде убит. Те изпращат двама души при софийските си другари с молба това да бъде свършено възможно най-скоро.
Веднага се свиква събрание в конспиративния клуб на софийската бойна група, намиращ се в една обущарница на ул. „Алабин“, и е решено задачата да бъде поета. Заради принципите на конспирацията не се определят извършителите – решението се взема само по принцип. За да не се появят много доброволци, които да се дублират и да си пречат, Васил Икономов заявява, че не трябва никой от присъстващите да се заема, защото има сведения, че въпросът ще бъде решен от други заинтересувани.
На излизане от събранието Икономов казва на Първан Попов, в чиято квартира често отсяда, че той ще се заеме, но тъй като е нелегален, му е нужна помощ за разузнаването – кой точно е Греков и къде може да се намери. Попов се съгласява да съдейства и на другия ден отива в печатницата на в. „Слово“, за да търси Греков. Оттам го пращат в редакцията на вестника, но успява да научи домашния адрес на жертвата.
Докато Попов разпитва за Греков в редакцията на „Слово“, Икономов чака и наблюдава от отсрещната бирария. След известно време Греков излиза от редакцията и Първан Попов го заговаря. Представя му се като сирак от войната, който иска препоръка за започване на работа в някой тютюнев склад. Когато се уверява, че говори точно с Греков, той си сваля шапката – уговореният знак с Икономов за точното му разпознаване.
Същата вечер след мръкване двамата анархисти се отправят към дома на Греков на ул. „Гурко“. Около час и половина го причакват откъм двете най-близки пресечки около къщата му, като уговорката е покрай когото мине пръв, той да го убие. Пръв го забелязва Икономов, проследява го до вратата на дома му и го застрелва, след което с Първан Попов се оттеглят по различни пътища към квартирата си.
Отговорността за атентата е поета скоро след това с уводна статия в нелегалното списание „Анархист“. Постигната е основната цел – стачката завършва с победа за трите хиляди тютюневи работници. Скоро след това следват още няколко атентата, извършени от анархисти. Месец по-късно анархист по прякор „Кибрита“ застрелва Пано Чуклев, градоначалник на София по време на Владайските събития и поддиректор на тютюневата експертна къща „Ориент табак“. Това убийство е свързано със стачката на тютюноработниците в Дупница. Убит е и главният надзирател на Софийския централен затвор, известен с жестокото си отношение към анархистите. Тези убийства са само част от ескалиращото насилие в страната, което по отношение на анархистите ще достигне своя апогей през март 1923 г. в Ямбол – събития, оказали се прелюдия към още по-големите кръвопролития в периода 1923-1925 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *