Уроците на октомври 1917

печат
Първата руска революция 1905 разтърсва презрелия феодализъм в Руската империя, но не го поваля. Появява се подобие на парламент, сякаш от нищото изникват политически партии. Подведени от тези „реформи“, народните маси се успокояват. Едва към началото на Първата световна война илюзиите се разсейват, а стопанската разруха и неуспехите по фронтовете тласва народа към действия. Многовековният самодържавен режим на царя пада за броени дни в резултат на спонтанни бунтове в Петроград, непланирани и неръководени от никоя партия. Едва след като овладява столицата, въстаналият народ предлага на парламента да поеме ръководството, предава инициативата на политиците.

За осем месеца от февруари до октомври 1917 Русия преминава през цяла епоха. Трите временни правителства не решават трите най-важни въпроса: излизане от войната, оземляване на селяните, политическото устройство. Отново масите по самоинициатива предприемат мерки: войниците дезертират, селяните нападат помешчиците, работниците установяват контрол върху фабриките, възникват Съвети на работници, селяни и войници, които поемат самоуправлението по места. Безсилието на буржоазните централни власти и неопитността на народното самоуправление оформят крехко равновесие, в което кризата продължава да зрее.

Според участника в онези събития Всеволод Волин, единствено болшевиките по онова време предлагат концепцията за Социална революция като ръководство за действия. Ленин много точно долавя настроенията на масите и дори е упрекван в средите на Втория интернационал като „анархист“, но това е само поза. Болшевиките виждат в цялата ситуация единствено, че „властта се търкаля на улицата“ и решават да я вземат. Което и правят през октомври, а през декември създават репресивен орган с извънредни пълномощия – зловещата ЧК, за борба срещу анархистите. Следвайки постулатите на „Комунистическия манифест“ на Маркс и Енгелс, партията на Ленин и Троцки построява основите на тоталитарен държавен капитализъм, а Сталин довършва строежа. Партията се превръща в нова потисническа класа, а страната – в титанична военно-бюрократична машина за агресия навън и терор навътре.

Ленин не случайно използва анархическа риторика. На партийната концепция за социална революция трудещите се маси отговарят със своя версия и тази народна идея за революцията е истинската идея за освобождаването на човечеството – анархистката идея.

Влиянието ѝ се засилва, печели умове и сърца дотолкова, че към края на 1918 болшевиките я възприемат като заплаха, по-сериозна от белогвардейците. Болшевиките никога не са се борили с нея идейно, те използват репресии, удари в гръб, клевети, нарушаване на споразумения буквално насред сражения с военните части на реакцията.

Сблъсъкът между тези две концепции за Социалната революция е ключов момент в цялата Руска революция 1917–1921.

Още веднъж да напомним принципната разлика между тези концепции.

Анархистката предвижда решаване на революционните задачи да става единствено като свободно, съзнателно, колективно и солидарно дело на милионите трудещи се хора; дело, което взема предвид потребностите и интересите на всяка личност, за да ги хармонизира; дело, което използва приноса на всеки според неговите възможности и желания.

Болшевиките имат коренно различен подход – елитарен. Елитът е, разбира се, ръководството на тяхната партия. То образува правителство (закичено с етикета „работническо“), което свежда своите проекти до масите за безпрекословно изпълнение.

Кои са причините, довели до поражението на анархическата концепция за Социална революция?

Обяснението, че болшевиките са по-многобройни и по-стегнати организационно, не може да се приеме за единствено. Анархистите показват способности за ефикасно организиране, както и за постигане на масово участие в движението.

Предимството на насилието, започнато от ленинистите-троцкисти? То среща достоен отпор, активната съпротива против болшевизма в периода 1919-1921 е значителна.

Въпреки това, споменатите фактори не са без значение. Болшевиките използват традиционни схеми, живелите векове във властническа среда народни маси по-лесно се подлъгват от демагогията за „народна“ власт, моделът на безвластието ги стъписва. Надмощието на болшевиките в едрите промишлени центрове, способни да произвеждат оръжие и муниции пък казва своята тежка дума в сферата на насилието – 10 души с картечници са по-силни от 1000 конници, въоръжени единствено със саби и храброст. Предразсъдъкът, че „съвсем без власт не може“ избледнява бавно и това забавяне се оказва фатално.

Същият предразсъдък трайно отравя и умовете на интелигенцията, на революционната младеж. Години наред моделът на социализма, идещ от марксистки източници, се представя именно като държавна идея. Днес по същия начин в народния манталитет тегне илюзията за „нормална“ държава. Не помагат елементарни сметки, че например съотношението на милионери към бедняци в България и САЩ е напълно еднакво, което, наред с други показатели, доказва, че в страната ни отдавна се е настанила не просто нормална, ами даже свръхнормална държава. Слабостта, предимно количествена, и днес (началото на ХХІ век), както преди близо столетие, на анархическата просвета е причината за бавната ерозия на тази масова илюзия. В наши дни дори е по-зле заради смазващото медийно преимущество на апологетите на държавността.

Във връзка с тези причини към началото на революцията в Русия държавно-социалистическата идея вече има много привърженици – и в състава на революционните партии, и в средите на радикално-либералните. Анархизмът не разполага с тази изгодна количествена стартова позиция, въпреки че след това започва стремително да наваксва, което е много показателно за качеството на анархистките идеи, но все пак не успява да спечели надпреварата с времето. Болшевиките умело го използват и силово възпрепятстват разпространението на безвластническия печат, пропаганда и агитация – конфискуват печатници, затварят вестници, арестуват редколегии.

Днес това става „по-елегантно“ – затрупване на критичната информация със спам, с информационен боклук, търговски реклами, развлекателни предавания, вариации на официалните становища и нито дума, освен в подигравателен смисъл, за алтернативите.

Нашата епоха е особена

Информационните технологии, автоматизираните средства за производство, новите източници на енергия преобразяват света. В основата си обаче той е същият, както към момента на възхода на капитализма преди век. С тази разлика, че капитализмът вече стигна тавана на своето развитие – морално, качествено, количествено. Няма нови пазари – светът е отдавна поделено на парцели глобално село. Няма нови технически решения, принципно различни от предишните – такива решения биха изисквали сериозно преформатиране на системата, преразпределяне на собственост, падане на елити, въздигане на нови. Стари идеи се предъвкват в нови опаковки. Финансовите балони и производствата на продукция за печалба не могат да растат безкрайно. Все по-често се включва механизмът на кризите: изчезват излишните пари (а заедно с тях спестяванията на трудещите се), унищожават се половината от хранителните продукти в световен мащаб (а все още има един милиард хронично гладуващи), както и други потребителски стоки. Избухват войни и безредици – каквито и поводи и причини да имат те, в крайна сметка играят ролята на булдозери, които разчистват да речем исторически квартал в някой град… за да се построи на негово място мол, бизнес-център, голф-игрище. Недоизбитото по терена население се премества в гета, където се разделя на банди, а те се ръфат помежду си и не представляват сериозна заплаха за богатите изедници.

Затова в тази наша епоха революцията не може да няма глобален характер. Съответно и реакцията ще има такъв. Нещо повече – контрареволюциите започнаха да предхождат самите революции. Така зараждащият се в СССР и сателитните му проболшевишки държави бунт беше потушен с помощта на мероприятието „Перестройка“ – превръщането на партийния държавен капитализъм в частен капитализъм. Сега пък корпоративният монополистичен капитализъм е на път да замести държавите, да ги постави в откровено подчинена функция на регионални полицейски управления, които да бдят на място за интересите на транснационалния капитал.

Но въпреки превантивните контрареволюции, социалните трусове си пробиват път – пламнаха арабските страни, макар и далечни от Социалната революция, те доказват, че светът е твърде сложен и не се намира под пълния контрол на шепата олигарси, колкото и да им се иска. Именно заради това е важно да осмисляме опита на отминалите революции и да не повтаряме техните грешки. До днес единствено анархическият подход към преобразяването на света е давал повод за надежда, доказвал е правилността си. Другарите от миналото са трасирали с кръвта си местата, по които не бива да минаваме. Пътят е пред нас и само се иска да тръгнем по него. •

Васил Арапов

Използвани материали:

• Всеволод Волин, „Неизвестная революция“

• Георги Константинов, „Барутни помисли“

Остави коментар

  • александрова

    гените създават теорията идеите героите извършват революция и загиват
    лумпените остават и заграбват власта

  • извън тази афористична констатация какви изводи можем да направим?
    Може би това, че една революция не бива да е прехвърляне на властта от едни към други, а разрушаването на всякаква власт?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *