В грижата за хората няма далавера

печат
>>>продължава от миналия брой

Екология

Интервю с Деница Петрова – активен участник в екологичните движения

Мисля, че все още политиците ни се страхуват от скандалите, които ги правят непопулярни, а скандалът с глобите по Натура би ударил по имиджа им. Иначе сигналите са, че далаверите се правят на тъмно и който успее да се вреди за сметка на обществения интерес – успее. Мътни времена.
Къде според теб е коренът на проблемите?
В това, че парите стоят над грижата за околната среда и съответно за хората. В безхаберието на регулаторните органи. Защото в грижата за хората няма далавера за управляващите в момента. Липсват морални устои на обществото. Контролните органи са част от системата, макар да познавам доста служители на МОСВ, които са честни, почтени и наистина се опитват да си вършат работата. Но въпросът е, че в горните етажи на МОСВ нещата не са така чисти. МОСВ е станало второ икономическо министерство и брани бизнеса, издавайки му нужните разрешителни, вместо да брани природата.
Какво е отношението на хората към проблемите на опазването на околната среда?
За съжаление и гражданското ни общество не е достатъчно силно, за да упражни натиск – хората в по-голямата си част са апатични. Надявам се, че успехът на уличните акции ще вдъхнови повече хора да се включват, защото все пак изразяването на дадена позиция от страна на обществото е коз в ръцете на еко-защитниците. Ако сме само 10 души, които викаме по улиците, за да спасим нещо ценно в тази страна, чуваемостта ни е малка, политиците ни се смеят. Но ако има силен граждански отпор, те започват да се страхуват и се сещат, че са временно на постовете си. Обикновено загрижените за природата хора са млади, образовани. Когато стандартът на живот на хората стигне някакво стабилно добро ниво, тогава те ще могат да погледнат нещо друго, освен обичайните си грижи.
Всъщност това са една малка част от младите образовани хора. Според статистиката по-голямата част са там на основата на контакти с приятели. Безспорно техният стандарт на живот е над средния, но това означава ли, че „средните” хора нямат екологични проблеми?
Проблемите на природата не са проблеми на отделна част от обществото, те са проблеми на Земята. И като такива те са проблеми на всички хора, които живеят на тази Земя – и на всички организми и екосистеми. Няма нещо, което да е изолирано, да живее само по себе си, всичко е част от една система, системата на планетата Земя. Така че осъзнаването на нещо като проблем е въпрос на възприятие, на подготвеност и на съпричастност с това, което се случва около теб. Като цяло хората, които са на прага на оцеляването, не успяват да се замислят за тези общи проблеми на околната среда. Това не значи, че проблемите не съществуват.
Често се получава така, че местните хора са настроени срещу природозащитниците. Къде е грешката ви и какво можете да направите по този въпрос?
Хората по места не са само срещу нас. Тези, които са, пазят собствения си интерес и то само в обозримото си бъдеще, без да виждат по-дългосрочните перспективи. Грешката ни е, че нямаме достатъчно силна информационна кампания, която да обяснява, че има и друг начин за печелене на пари. Например за Натура – такава кампания беше отговорност на МОСВ, но тази отговорност не беше поета. Така ние започваме да изглеждаме като врагове, докато целта ни не е да спираме развитието на даден регион, а по-скоро да защитим един модел на развитие, който няма да бъде пагубен за околната среда.
Общото впечатление е, че природозащитните акции у нас са съсредоточени главно върху проблеми, които са далеч (географски и морално) от населението на страната. Защо не се говори за проблемите на големите градове, като се започне от въздуха и водата и се стигне до застроените зелени пространства (процентно много повече отколкото по планините)?
Не е ли по-лесно да вземеш пари от ЕС за опазването на Рила, отколкото за опазването на София?
Не мисля, че е така. Просто различните организации си имат ресори – ако си биолог по образование, разбираш повече от природата, каквато можеш да намериш извън София. Не е въпрос на по-лесно взимане на пари от някъде, по-скоро е въпрос на интереси – къде те влече. Кампанията, която върви за Рила сега, не се прави с много пари, а с много любов към планината.
Говори се естествено и за проблемите на градската среда. Но това най-вече са граждански инициативни комитети. Борим се и за прокарването на велоалеи в София – сдружение „Велоеволюция”. А защо в медийното пространство не се говори много за проблемите на София – медиите са твърде заети да правят имидж на Бате Бойко. В събота, в една емисия новини го гледахме два пъти – единият, за да обяви началото на пролетното почистване на София. Не е вярно, че се работи само по проблеми далеч от населените градове, може би така изглежда на пръв поглед. Аз имам усещането, че гражданите схващат екологичните проблеми като проблеми на еколозите, докато самите граждани само негодуват как им застрояват градинката и колко боклук имало по парковете. Така няма да се постигне много и тук е необходима гражданска активност. Еко-защитниците, занимаващи се професионално с такава дейност, не могат да застанат и да пазят всяко проблематично място – има твърде много такива, нямаме толкова човешки ресурс.
Колкото до мизерията на града – хората са част от нея. Боклуците, задръстванията – колите са повече, отколкото София може да поеме, но въпреки това хората не се отказват да ги карат. Всичко това прави градската среда неприятна за живеене, но е върос и на манталитет, на екологично образование.
С какви средства мислите да се борите за в бъдеще?
Ще продължим с натиск върху институциите и ще продължим и с акции, които да провокират хората, да им показват, че има сериозни проблеми. Натискът от улицата е по-ефективен. За съжаление в България и съдебната институция е дискредитирана. Не се вярва на съда и съдът обслужва нечии интереси. Акциите за Рила успяват да съберат хора – и то от цялата страна. Уличните протести са важни, защото поколения ще се сменят, докато се научим да си отстояваме позицията – всъщност, докато се научим да я имаме първо.
От друга страна сме стигнали до извода, че няма реално политическо представителство на гражданите, съпричастни към опазването на природата и околната среда. Приоритетите на държавата до момента не отразяват обществените интереси. Затова искаме да създадем работеща и отговорна зелена партия в България. През годините доказахме, че в неправителствени организации като граждани, експерти и обществено отговорни хора заедно можем да постигаме резултати. Но това не е достатъчно, нямаме политическо представителство, което да се бори за нашата визия в парламента. Така че решихме да влезем в политиката – като средство за натиск за осъществяване на зелени политики. Ако ние не свършим това и чакаме от улицата да се решат нещата, ще се превърнем в едни хроникьори на унищожението на българската природа. И докато си се събираме да си протестираме и чакаме още хора да се събудят като граждани и да изразят какво мислят – вече няма да има какво да пазим, нищо няма да е останало. И няма да има къде да заведем децата си из природата.
Гражданското общество в България спи – това е реалността, и събуждането му няма как да стане на юруш – вече се доказа, щом все още ни управляват социалистите, които докараха големите кризи на обществото. Обществото страда от амнезия – толкова бързо забравя кой му е докарал лошото. Същите тези управляващи сега са тези, които например точно преди 22 години скриха от хората как една атомна централа е гръмнала и какво донесе това на населението – рак, смърт. И същото това население не само го е простило, но го е забравило и даже ръкопляска на плановете за нова ядрена централа, за която всеки един от нас ще плати 4-5000 евро.
А защо мислиш, че с партия ще успеете да промените нещо?
Защото живеем в демократична система. Такива са правилата на играта, не можем да избягаме от тях. Ако искаме да имаме глас при вземането на решения, трябва официално да ни бъде делегирано това право – при избори. Тогава ще можем да участваме при правенето на законите и да натискаме за тяхното спазване. Средствата ще са от друг характер и няма да могат лесно да пренебрегват мнението ни.

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *