Вълна безочие

печат

Кампанията против бежанците от Сирия започна дълго преди те да започнат да пристигат – така един от пожарите, станали традиционни за летните месеци, беше обяснен от журналистите с версията, че „нелегални емигранти запалили огън, за да привлекат вниманието на гранична полиция“. Ако тази новина е вярна, отговорни за пожара са обаче ченгетата, които не са загасили огъня, а просто са натоварили „незаконните лица“, за да ги откарат в „бежански център“, условията в който не би понесло днешното поколение български пандизчии.

После медиите подхващаха изказвания на различни чиновници, политици и просто персонажи с възпалено чувство за собствена значимост – и потекоха плашилки от рода:    бежанците носят болести, с бежанците в „скъпата родина“ проникват терористи, бежанците са цяла ВЪЛНА, която ще ни помете, ще остави децата ни гладни, а нас, баш българите, безработни и бездомни.

Фантастичното цунами от сирийци наистина заля речите на медийните любимци.    Две хиляди души пристигнаха – и настана писък за помощ към ЕС, политически агиткаджии хукнаха да „затварят границите“. Две хиляди души, хайде нека са три,    нека даже пет.    Толкова ежедневно влизаха в Турция, а оскъдната откъм петрол и дори питейна вода Йордания вече е приютила    стотици хиляди – в домовете си, без да хленчи за външна помощ, но оттам не се чува за бунтове заради глад и унизителни битовизми, както у нас.

Медиите не можаха да подминат тези факти, но ги гарнираха със заглавия за повишена престъпност около „центровете за настаняване“. Наистина,    кошмарна престъпност – сирийците крадат вафли и бисквити от близките магазинчета, колкото да залъжат глада си. Срещат помощ от свои сънародници, вече отседнали в България, търсят работа, някои намират и си я вършат, например дипломиран лекар не се оплаква, че учи занаята в ковачница.    Няма място! – креснаха националистическите лидери и клакьори.    Няма ли? В страна, в която има стотици напълно изоставени села? Ами бивши казарми? Желание и състрадание няма, ето това е липсата. Тя обаче е оскъдна не само към чужденците – помежду си притежателите на българско поданство се ядат като кучета от различни глутници – колкото по-ниско в социалната пирамида, толкова по-настървено – за дребен имот, за промоция в евтините супермаркети, на площада по „протести“. А как през това време се чувстват нашите „елити“? Чудесно. Може да се боричкат, но око не си вадят като пенсионерки на опашка за преоценени стоки.

Воплите на нашенските „патриотично и загрижено за националните интереси“ граждани, че „късаме залъка от децата си заради бежанците“ са чисто и просто дебелоочие, при това двойно. Първо, и без сирийците у нас българските деца гладуват, хранят ги с бой по сиропиталища. Отказват им покриване на сметки за лечение, помощи за училище, но почти навсякъде успяха да набутат „свободно избираем предмет“ вероучение в даскалото. А „загрижените“ се загрижват чак сега! И второ: същите „патриотични граждани“ с какви очи прославят високите морални качества на българина, след като рипат срещу това да се помогне на изпаднали в беда? Къде го прочутото трудолюбие на българите? Поощрява се лесното печелене на пари, без значение как – и липсва производство, което да нахрани същите български деца, че и да остане за прогонени от война чужди. Остана само идиотската фраза „залудо работи, залудо не стой“, много обичана от работодатели, безропотно и търпеливо следвана от високоморалните и горди обикновени българи, например работниците от вагоноремонтния завод в Карлово, те точно това правят – работят залудо, без да им плащат заработеното. Морално ли е да търпи човек такива гаври? Гордо ли е? А да откаже да подаде ръка да помогне някому – и то ли е морално? Обричаме собствените си тежкоболни на смърт, като позволяваме чиновници да жонглират с цени на лекарства и „клинични пътеки“ от каса, в която ни задължават да внасяме пари – и това ли го причини „вълната“ бягащи от клането сирийци?

Банките кредитори всеки месец се изхитряват да оскубят длъжниците си    със 100 до 600 лева над договорните вноски – нима банкерите в България са сирийци, че и бежанци? Застрелването на един от банковите чиновници е „чудовищно престъпление“, а тяхната роля в подлудяването на стрелеца да посегне към пистолета какво е? Одраното от банките би стигнало за децата – и нашите, и бежанските. Захранването на държавния апарат с данъци, грабителите местни и висши мутри – не са ли те причината да няма за българските деца? Сирийски бежанци ли са катаджиите, дето сега уж ще ги „дисциплинират“? НЕК? Топлофикация? Многобройните паразити с привилегии от обръчи и кръгове?

Колкото до терористите – у нас те нямат нужда да влизат по мизерния начин. Те си идват по покана на българските институции. Голямата врява покрай „химическите атаки“ в Дамаск приключи със споразумения на световните големци, чиито действия винаги са по-мащабни и по-смъртоносни от деянията на коя да е било набедена, било наистина терористична организация. И ето че проблемът се реши! Гражданската война в Сирия става все по-свирепа, но за международната общественост всичко е наред, нека правителствените войски и ислямистките бунтовници избиват колкото им душа иска народ, колкото наличните средства за унищожение им позволяват, стига да не е с „неконвенционални“. Така позицията на световните управници, но и на местните бек вокалисти от всички социални равнища, не може да се нарече другояче, освен лицемерие, дребнавост и тъпашки егоизъм.

С такава народопсихология далеч надали ще стигнем. Но в същата народопсихология съществуват отделни проблясъци, които поддържат надеждата жива. Например поговорката „   дава не който има, а който иска“. Надеждата в тези думи се крие в решимостта да дадем не на тези, които вече имат и които имането си го смъкват от гърба, потта и кръвта ни, а на онези, които се намират в неотложна нужда. Ние самите сме в такава. Да дадем тогава на себе си! Да дадем и на бежанците, защото, помислете,    с какво се различаваме от тях? Само по това, че още не сме хукнали, поне не всички,    не че няма от какво, милион и половина вече офейкаха.    Пък и защо    ние трябва да бягаме? Сирийците се спасяват от своите официални и неформални мутри. Да се поучим от тях – и да накараме мутрите да побягнат. И тогава, за тях,    за бягащите мутри, е редно да отсечем    „Няма място!“

Шаркан

Остави коментар

  • Точно пък с турция ни сравнявайте… колко хора има в турция като население и колко тук? Като ще се сравняваме, да сравним и тяхната 1 мил. армия с нашата? И как да не реве народа … вижте начина на живот в българия. Дали в турция се чудят как да нахранят семействата си? А тук някви Сириици се оплакват от условията… ми да си се върнат откъдето са дошли да видим там колко са доволни.

    Кога ще има състрадание към нас? Европейския съюз иска да интегрираме ромите, толерантни сме към другите етноси – ето майчин език се учи в училищата, сега някакви бежанци идват. А кога някой ще се запита българите как живеят? ЕС ДОРИ ЗА ЖИВОТНИТЕ СЕ ПОГРИЖИ ПРЕДИ НАС!

    • Воплите на нашенските „патриотично и загрижено за националните интереси“ граждани, че „късаме залъка от децата си заради бежанците“ са чисто и просто дебелоочие, при това двойно. Първо, и без сирийците у нас българските деца гладуват, хранят ги с бой по сиропиталища. Отказват им покриване на сметки за лечение, помощи за училище, но почти навсякъде успяха да набутат „свободно избираем предмет“ вероучение в даскалото. А „загрижените“ се загрижват чак сега! И второ: същите „патриотични граждани“ с какви очи прославят високите морални качества на българина, след като рипат срещу това да се помогне на изпаднали в беда? Къде го прочутото трудолюбие на българите? Поощрява се лесното печелене на пари, без значение как – и липсва производство, което да нахрани същите български деца, че и да остане за прогонени от война чужди.

    • а с кого да се сравним?

      и още: ние къде да вървим, след като нашите условия също са зле? и кой ги е причинил тези условия?
      (вместо малко да прихванем бунтовност, още повече подвиваме опашка. ГОРДИ българи. Срам)

  • вметка:
    чисто технически, откъде идват „трудностите“ с бежанците? Ами от факта, че средствата са разпределени, бюджетът е фиксиран, както винаги (по правило, без разлика от типа политически режим – от демокрация до тоталитаризъм), политиците и чиновниците са били щедри към себе си и стиснати към т.нар. „социални задължения на държавата“ (които, да подчертая НЕ СА приоритетна функция на държавата; махнете ги – държавата пак остава държава).
    И когато се налагат непредвидени харчове, вой всъщност надига именно държавният апарат, но за благоприличие ръчка и по-податливото население да мърмори. Защото не им се правят икономии – и започват да режат от това, което по собствени деклараци са „длъжни“ (принудени, за да избегнат бунтове) да дават (фактически – да връщат, но винаги връщат без лихвите, обратното на това, което правят, когато вземат) на народа.

    та пак да повторя една хубава мисъл, че не е проблем да нахраним бедните/бедстващите, проблем е да задоволим апетита на богатите и/или привилегированите.

    (приказките за „инфилтриране“ на терористи от „вълната“ бежанци – пълен смях. Терористите са си у нас – мутрите и самите държавници. От техния терор българските граждани бедстват.)

  • Безочлив българин

    Чисто технически освен финансовите трудности (милиони левове отклонени в тая посока) има и културни трудности. И докато за вас кражбата на вафла или обирането на реколтата от нечия градина не е престъпление, то за бедния и мизерстващ българин е. Също както е фрапиращо и религиозното многообразие, което носят тия нелегални имигранти. Защото те са ултрарелигиозни, сиреч ислямски фашаги. А ислямските фашаги имат друго разбиране за живота, примерно смятат жените за животни, сещате се миналата година един такъв приятел изнасили момиче до НБУ. Гостоприемни сме, но сме в такова състояние, че собствените ни майки и бащи умират от глад. Значи не може да отделим пари за умиращите от рак деца, знаете ги ония от смс кампаниите, за децата в домовете, за бедните пенсионери. И една стотинка да дадем на чужд е кощунство, при условие че собствените ни баби и дядовци живеят с по 150 лв. Колкото до стигането надалеч, няма да стигнем никъде, просто защото след 50 години ще сме в червената книга с изчезващи видове. Ама това вас анархистите по никакъв начин не ви засяга, нали всички сме хора. Ще си внесете негри и ще преборите демографската криза.

    • Няколко въпроса: Ти „беден и мизерстващ българин“ ли си? „Нелегален имигрант“ ли си? Изнасилено момиче ли си? Баща ти и майка ти умират ли от глад? Децата ти умират ли от рак? Някой иска ли стотинки от теб?
      Предполагам, отговорът на повечето от тези въпроси е „не“. Тогава откъде тази дивна убеденост и окончателност в заключенията?!
      Можеш да си живееш, разбира се, в измисления свят, в който анархистите провалят нацията, като събират дрехи за някакви ундермеши. Но анархистите няма да дойдат да ти вземат 30% от дохода (да не говорим за останалите начини, по които ни ограбват) и да го дадат на имигрантите, изнасилвачите и негрите. Това го прави държавата. И ако не си съгласен с политиката ѝ, потърси ѝ на нея сметка!

  • Безочлив българин

    Аз съм българин и всичко, което се случва в България ме засяга. Така, че дали съм мизерстващ, изнасилен или нещо друго, което ме питаш – няма значение. И да съм, и да не съм, няма как да разбереш дали е истина или не. Стотинките не ги искат от мен, а направо си ги взимат, защото от моите данъци държавата пренасочва пари за нелегалните имигранти. Те всъщност не са дори бежанци, защото не идват от Сирия, а от Турция. Така че, не съм съгласен, при наличието на бедстващи мои сънародници, да се отделя и една стотинка за пришълци. Нали сте анархисти, заставате ли зад идеята да се направят серия от референдуми свързани с бежанците – от настаняването им, до издържането им? Вместо да защитите една такава наистина анархистка позиция, от която да се види мнението на народа, вие защитавате позициите на репресивната държава, която налага политики, които не са в полза на народа. Нещото написано от автора Шаркан ми звучи, като префасонирана реч на Кристалина Георгиева. Странно как това не ви прави впечатление.

    • Питам те не защото нямаш право да се интересуваш, а защото изглеждаш твърдо убеден в неща, които могат да стоят много различно, в зависимост от конкретния човек.
      Стотинките не ти ги взимат „небежанците“, а държавата – проблемът ти е с нея.
      За последния референдум бяхме писали нещо, мисля, че ще ти е полесно, за да си изясниш каква ни е позицията, само да ми остане време, ще го изровя.

  • държавата харчи данъците за захранка на чиновниците, политиците и мутрите.
    Чети внимателно какво пише, не каквото си въобразяваш, хвърляйки поглед по диагонал.

  • Безочлив българин

    Нещата не стоят различно. За решенията на държавата няма допитване до народа. Сегашната държава е антибългарска и унищожаваща народа ни от деситилетия. Трябва да се замислите дали политиките, които прокарва тази диктатура маскирана като демокрация, е правилно да бъдат подкрепяни от хора, които са безвластници. Логично е, ако някой болшевишки еврочиновник говори за толерантност, любов и демографско обогатяване, да ви светне една малка лампичка, че истината е с точно обратния знак, а не да мултиплицирате евроболшевишката пропаганда. Инак излиза, че вие и еврокомисарите изповядвате едни и същи ценности.

    Инак, питаш ли се как се чувстват хората в Овча купел, които са принудени да живеят с натрапените им нелегални имигранти? Някой питал ли ги е, те имат ли право да не желаят това да се случва?

    @Шаркан – Държавата също така им дава храна, подслон, осигурява им медицински грижи (четох, че над 100 000 лв. вече са отишли в тази посока). Още, освен парите за чиновниците директно им се дават по 60 лв. на ръка. Това е подигравка с трудовите хора на България, които живеят на хляб и кисело мляко. Подигравка е с всеки нормалн човек от тая държава. Оставяме настрана крайните ислямисти и екзотичните болести, които носят част от тези хора. Те са заплаха за нас и ако живеехме в бездържавие можеше вече да сме хванали пушките.

  • „Безочлив“,
    трябваше по-подробно да ти отговоря одеве, но спряха тока (нещо обичайно от бита извън София), затова го правя сега.

    Първо, доста смело се нагърбваш за говорител на „народа“, който е разполовен по въпроса за бежанците;
    второ, и това го отчитаме като недостатък на нашата пропагандна работа, доста грешно си представяш кое е анархично, а кое – тъкмо обратното;
    защото, ако би живяхме в анархическо общество:
    – нямаше да харчим за бюрокрация, партийни субсидии, мутренски обръчи от фирми, МНОГО по-лакоми от всички потребители на социални помощи взети накуп – и би имало достатъчно за нас, че и за бежанци да остане, без да забележим
    (докато държавата, след 2,5 години аларми относно евентуална бежанска вълна, не се погрижи за елементарна подготовка, за обучение на хора, за проучване какво именно да прави и осигури, така че да не се пилеят средства и дарения!);
    – нямаше да има война, от която хората да бягат на майната си, в чужди им земи, несвикнали с климат и незапознати с местните обичаи
    (докато „международната общност“ – чети правителствата на „великите“, лицемерно налагат изисквания към такива като нас, без сами да ги спазват, извличат ползи от войни, сами ги забъркват и цялата тежест пада върху народите, свои и чужди);
    – накрая, не съвсем по темата пряко, но има отношение, анархично общество би създало по-добра среда за оцеляване и процъфтяване на онова смачкано днес нещо, дето го наричаме „българска култура“ (което по същество определя „националните интереси“, а не интересите на управниците, които уж трябва и да са „наши“), защото не би давало правото на министерства и ведомства да осакатяват културните ни нужди, не би давало предимство чрез парите на мутрите идентичността „българин“ да се смеси с „чалгаджия“, не би подчинявала културата на митове без капка истина или основани върху полуистини, не би подменяла т.нар. родолюбие от солидарност с околните към лоялност спрямо държавата, която винаги, независимо от състава на чиновници и политици, е паразит и първи народен враг!
    (споменаваш Кристалинката – хмък, на нея за това й се плаща, за да плещи глупости, под които стоят напълно противоположни на думите действия, плаща й се, да замазва лицемерието на Брюкселските началници и да изкарва софийските началници загрижени и „отговорни“; ама деянията им говорят истината: дълго преди всякакви бежанци, още когато малцинствата не бяха единствено на помощи, страната затъна в криза, обществото се изкофти от сиромашия, само държавата остана – гладка, охранена, самодоволна!)

    помисли хубаво над това, преди да възразиш.
    пресметни (например според данните на националния статистически институт) колко изплюсква държавата, колко оставя за гражданите си.
    Освен това, държавата по дефиниция не се допитва до народа – НИКОГА.

    (писах вече, че при бездържавие такава криза заради няколко хиляди завалии не би възникнала – вкл заради „екзотични болести“, те и през терминалите на летището спокойно пристигат, а с ТАЗИ здравна система и неекзотичните болести са ПРОБЛЕМ; и ислямистите си навлизат под покровителството на бизнеса и политиците – не им трябва да се маскират като бежанци.
    обаче пушките срещу държавата не хващате, при все че нейна е „заслугата“ за общото бедствие. Не хващате, щото хапе. Щото има повече зъби от бежанците. Сам се досети как се нарича това – да си избереш по-слаб противник и да подвиеш опашка пред силния, който реално те е натикал в мизерията и се подиграва с теб както си иска.
    Освен това, за да хване някой пушка, трябва да има топки, а не путка)

    мисли, човече, мисли. Бурените се изтръгват от корена, не се косят на две педи от земята. Коренът на проблемите не са ти нито бежанците, нито циганите, нито марсианците.

    айде със здраве и белким наистина помислиш, а не продължиш да повтаряш клишетата на тия, дето гледат да прехвърлят вината от здравата глава на болната! И не друг, а теб да накарат да носиш последиците и товара – а те си рахатуват.

  • Светослав

    Аз съм донякъде съгласен с „Безочлив“. Анархизмът включва идеи като федертивност и самоуправление. Няма нищо ненормално и неморално в това хората да вземат демократично решения относно различни въпроси свързани с бежанците – искат ли да помогнат на тези хора изпаднали в нужда, ще отделят ли малко от средствата си за целта, смятат ли, че са способни да преодолеят културните различия и да живеят заедно като общност, а не да се наблъскват в гета, които после да заобикалят от километри и т.н., и т.н. И тези решения трябва да се вземат от общностите, които са директно засегнати от проблема и от никого другиго, камо ли от престъпни държавни функционери. Това според мен е автентичната анархистка позиция. Другото са болшевизми – вождът знае най-добре…

    П.С. На евентуален референдум аз бих гласувал „за“ приемането на бежанци от Сирия. По начина, по който се налага това решение в момента отгоре и по начина, по който се привежда в действие съм против.

    П.С. Никой жалък евробюрократ няма право да ми казва с кого, как и по какъв начин да си обогатявам генетичния фонд. Ай сиктир 😉

  • е, няма как да си съгласен с Безочлив, при положение, че той дума не обелва за самоуправление, еле пък федерализъм. А и тези неща ги нямаме реално. Ако ги имаше – лесно. Едни общности биха приели всички идващи, други щяха да ги филтрират според свои си критерии, трети биха се запънали „не, не ви щем, минавайте нататък!“ (и ако се оправдаят с немотия – бива, но рекат ли, че просто са им противни чужденците ВКУПОМ, това е повод останалите субекти на федерацията да преразгледат отношенията си с тия темерути; както се държиш, така ще се държат с теб, нали?)

    даже и сега да спретнат референдум, той ще е по благоволение отгоре, не инициатива отдолу. И накрая резултатите му ще важат за всички, пак ВКУПОМ.
    А да смяташ хората като добитък, на стада – това не е анархистко. За индивидуален подход сме.
    (което касае и бежанците: свестен човек ли си – заповядай! изрод някакъв – или се връщай, или продължавай където да те харесат! И няма никакво значение народност и други подробности.)

    ––––
    а от радетелите за националните ценности така и не получих разяснения що за ценности са българските? и по какви критерии да отличим „истинския“ българин от „неистинския“?
    къде ли не ги питах – по форуми, по блогове… нъцки.
    Излиза, че бранителите на националните ценности не знаят какво бранят, хмък.

  • Светослав

    ОК, и аз съм за референдуми, които идват отдолу и които се отнасят до конкретни общности, а не до целокупното българско население, естествено. Накратко – за федеративност и самоуправление както си казах.

    Съгласен съм, че подходът трябва да е индивидуален доколкото е възможно и хич не ме интересува народност, етнос, раса и т.н. Виж, религията ме интересува. Със силно религиозни хора (без значение в каква точно глупост вярват) винаги ми е било много трудно да общувам. Пък и не само на мен…

    Но не мога да разбера защо сте против местни референдуми по въпроса ако са извоювани с натиск отдолу. Странна ми е малко позицията на ФАБ тук… Значи референдуми отхвърляме, защото „той ще е по благоволение отгоре, не инициатива отдолу“, а бежанците ще приемаме въпреки, че ни ги натрисат отгоре без никой да ни е питал? Къде е логиката? Да се борим за местни референдуми отдолу и това е. Пък и имайте малко вяра в хората – повечето хора са способни на състрадание някакво. Не мисля, че всички биха се затворили за емигранти.

    • Тука малко нещо съм се объркал, аз мислех, че става въпрос за референдум на национално ниво.
      Но местните референдуми едва ли ще помогнат. Точно защото пак ще са „по благоволение отгоре“. Дори да са извоювани „с натиск отдолу“.

      Да приемем, че примерно на местна почва в село Ямбол трябва да се вземе решение „да стоят ли бежанци тук или не“. Какво ще се случи, ако се реши „да“? Ще намерят някоя изоставена сграда (такива – бол), ще натъпчат „бежанците“ вътре, ще ги държат като в затвор и тия така или иначе ще правят проблеми, щото няма какво друго да се случи – те ще останат изхвърлени от обществото. Т.е., вместо тези хора постепенно да заживеят човешки с останалите, ще се превърнат в един проблем, който държавата ще продължи да отглежда, в и без това затрупаното с проблеми ежедневие на местните. Разбира се, че хората ще предпочетат да имат един проблем по-малко. Но и да решат да се направят на солидарни, реално няма да разполагат с тази възможност.

      Половинчатите решения не работят. Решението не е „местен“ или „национален“ референдум. Решението е хората да имат възможност да контролират живота си собственоръчно. Ако в Ямбол изведнъж пристигнат 100 души бежанци и всички полицаи са в отпуска, проблемът много бързо ще застане на дневен ред и хората ще му намерят решение, без да има нужда някой да им организира референдуми.

    • не схванах откъде си направи извода че сме против местни референдуми.
      Проблемът е, че тези референдуми в тази система са регламентирани от властта, т.е. поначало са опорочени, т.е. е нужно да се освободят от опеката на държавата – и тогава ще имаме истинско самоуправление.

      и не разбрах как така „бежанците ни ги натрисат ОТГОРЕ“? кой ни ги натриса?

  • Максим Чернополски

    Най-искено подкрепям изказаното от Светослав горе мнение.
    Настина- нека поглднм на нещата индвидуалистически. Това, което ми е направило впечатление е, че държавата някак си няма концепция за това що е то бежанец и цялостната и процедура е проформа.
    За сравнение- колкото невероятно да звучи, Израел също приема сирийски бежанци..но срокът за предостаяне на статът на бежанец е 3 години, а обикновено провеката на тоз човек дето идва какъв е, що е, мирен ли е, опасен ли е, обикновено надхврля една година.

    Да се говори, че сирийците са драстично опасни, ще сринат българските ценности и генеофонд е смехотворно. Дето се вика- наистина, да им се даде някое изоставено село, земя, посев, мотики и кози-проблемът е решен ( в дългосрочен план, тя войната едва ли ще свърши скоро). В крайна сметка как се е справила България с белогвардейската емиграция? Дедо разправяше как в наше село са били настанени белогвардейци …и точно тъй, наравно с другите- бачкали. Пък това, че били в Русия били помешчици, дворяни – то си останало там.

  • Светослав

    „не схванах откъде си направи извода че сме против местни референдуми.“. Ми може да съм останал с погрешно впечатление, но така ми се стори от спора ви с „Безочлив“. Но и по-долу пак си го казвате – против сте, защото са легитимирани, респективно опорочени от властта. Което си е вярно като цяло.

    Кой ни натриса бежанците отгоре – същият, който опорочава референдумите легитимирайки ги (или просто непровеждаики ги). Йерархичната властова структура демек. Бежанците ги пускат през границата и ги настаняват на различни места властите. И с характерните за всяка власт „компетентност“ и „добронамереност“ го правят с краката…

    Но не това е важното. Важното е свободата на хората да взимат самостоятелни решения с произтичащите от тях последствия. И ако това се случи голяма част от решенията, които се вземат може и да не ви/ни харесват. Например може много общности да откажат да приемат бежанци. И какво? Свободата е и това – свобода да се осереш до ушите понякога. А вие сякаш не го съзнавате или не го приемате – мислите си, че веднъж да махнем държавата и всичко ще заблести. И въобще, струва ми се, че искате всичко да ви дойде в някакъв пакет – свобода, федеративност, липса на частна собственост, равенство, солидарност, взаимопомощ… И ако не дойде веднага точно този пакет, веднага на секундата с безкомпромисна социална революция се отдръпвате някак си и не искате да участвате. А нещата не идват в пакети и животът (и историята) не е всичко или нищо. Референдуми извоювани отдолу са стъпка в правилната посока. Държавата не иска референдум – ти се преборваш за такъв, ми ок, това си е малка победа. После се преборваш за нещо друго и т.н. Държавата трябва да загуби доста битки преди хората да видят, че не е всесилна от една страна и че не е полезна от друга. Едва тогава ще дойде истинска масова социална революция. Но и след таква социална революция пак ще стои въпросът кое стои на първо място – да си свободен да сгрешиш или да си принуден да си прав. Така е и сега с евентуален референдум по въпроси свързани с бежанците в например кв. Овча купел. Дали властта да принуди хората там да ги приемат както прави в момента, което е по-хуманното и правилно решение като цяло или да да се отдръпне оставяйки хората сами да решат приемайки риска, че може да вземат и друго – по-себично, нехуманно и лишено от солидарност решение. Аз съм за второто, за властта въпросът въобще не стои, тя е способна само на репресии, а вие просто си защитавате позицията, която смятате за правилна в конкретния случай без да се интересувате от волята на мнозинството в засегнатите общности. Това е спорът според мен…

  • дали осъзнаваш, че просто самоуправление, но при същато разделение на богати и бедни пак е фарс? и не само „на нас няма да ни хареса“, но и самите хора няма да харесат последиците от всяко свое решение.
    Именно защото реалната власт е икономическата.

    няма как, отделните елементи на безвластието не работят, без да са система. Изтръгнати от контекста ще пораждат повече проблеми, отколкото ще решават.

    така че спор всящност нямаме.
    Но и решение на тази криза – в сегашните рамки – също нямаме. А и то по принцип няма такова решение.

    ––––-
    не мисля, че „стъпка по стъпка“ може да се извоюва нещо. Навремето и 8-часов работен ден беше извоюван, изтръгнат. Е, къде го днес това завоевание? Да не говорим как уплътняваха тези 8 часа, за да те изстискат максимално там, където наистина се работеше.

  • просто днес нещата стоят така:
    частичните победи не отварят пътища, а ги задръстват;
    затова тактиката и стратегията трябва да са други.

    ако ще се занимаваме с частични неща, поне да са ключови, в икономиката, в собствеността. Това е основата. Не референдумите.

  • Светослав

    За собствеността съм съгласен. „Property is theft“ – кратко и ясно. В този смисъл „дали осъзнаваш, че просто самоуправление, но при същато разделение на богати и бедни пак е фарс?“ – да, осъзнавам. Естествено, че богатството е форма на властови ресурс и няма как свободно да се взимат решения в ситуация на неравенство, при която голяма част от хората са манипулирани/заплашвани/принуждавани/лъгани (с помощта на медии и др. средства за масова дезинформация)/подкупвани и т.н. от едно ресурсно малцинство.

    За частичните победи не съм сигурен. Има такъв момент, да, но не знам дали го интерпретираме еднакво. Според мен частичните победи понякога имат негативни последици именно защото са важни победи в следствие на които значимо се подобрява жизненото равнище на населението, повишават се степените на свобода и активизмът, натискът за социални промени отдолу намалява просто защото хората са постигнали едно удовлетворяващо ги за момента статукво. Намаляването на натискът и отслабването на левите движения обаче води до повече възможности за олигархията да действа необезпокоявана като в крайна сметка премахва резултатите от същите тези победи. С което обаче цикълът се завърта и натискът започва отначало и т.н. Тоест победи не се обезмислят напълно, защото трайно подобряват живота на много хора. Или казано по друга начин – малките победи са нетрайни, но малките загуби също са нетрайни. По-скоро наистина става въпрос за периодични цикли.

    Не съм съгласен за референдумите. Икономическите въпроси са ключови естествено, но и те могат да се решават с референдуми. Дали ако сега в Швейцария спечели референдумът за безусловен базов доход (в размер на над 2000 евро ако си спомням правилно) ще наречеш това частична победа, която задръства пътища? Аз не бих се съгласил с подобна оценка…

  • Светослав

    Замислих се и за нещо друго. Казваш „няма как, отделните елементи на безвластието не работят, без да са система. Изтръгнати от контекста ще пораждат повече проблеми, отколкото ще решават.“ И с това съм съгласен, но го разглеждам в различен контекст от теб. Теория на системите се отнася както до безвластието, така и до властта. В този смисъл по аналогия с твоето изказване можем да твърдим, че отделните елементи на властта също не могат да работят без да са система. Липсата на реални референдуми и други форми на пряка демокрация е елемент от системата на властта и то (можем аргументирано да твърдим) ключов елемент. Следователно подкопавайки го (т.е. преборвайки се за значимо повече референдуми по ключови въпроси) подкопаваме самата система.

  • за да има референдуми относно икономиката, трябва да се признае, че частната собственост не е толкова „свещенна“.
    Което се допуска само ако интересите на държавата го изискват (пресен пример: промените в сроковете за обжалване при отчуждаване), но не и ако населението желае.
    Да речем, че се подеме инициатива, примерно в Казанлък, за промяна на собствеността (ключов момент в икономиката!) на военния завод. Работниците, семействата им и съседите пожелаят заводът да стане колективна собственост на работещите в него – и съответно да го управляват избираеми от работниците специалисти. Нещо като практиката в Югославия едно време – там имаше едно много срамежливо работническо самоуправление, доста окастрено от законите и възможностите на държавата да се намесва (и даже при това положение, даже при преобладаване на селското население в СФРЮ, голяма неграмотност, по-неблагоприятно положение от всички останали балкански страни чак до 1970-те, югославяните постигнаха по-добър живот от околните… след което партийната номенклатура го провали, защото искаше да стане „нормален“ капиталистически собственик на всичко създадено от труда на народите в СФРЮ).
    Да допуснем също, че населението не чака, а си провежда референдума, печата за свои стотинки бюлетини, хората доброволно и безмъзмездно си похабяват времето в цялата организация…
    Мислиш ли, че някой в правителството ще реагира на такъв референдум дургояче, освен с активиране на агиткаджиите, с натиск от частни охранители, със съдебни заплахи и докарване на полиция и жандармерия от цялата страна?
    Ами че случва се нещо крайно опасно за властническата система: СОЦИАЛИЗАЦИЯ на собствеността, отричане на национализирането и приватизирането.
    На хората ще им се наложи да бранят референдума буквално с оръжие в ръка.
    Което вече никак не е „малка“ нито „постепенна“ стъпка. То си е революция. Скок.
    Дълбок и широк трап не се преодолява с малки стъпки.

    –––-
    мисля, че грешиш за пряката демокрация. Тя е самоуправление – т.е. конструкция алтернативна на властта. Половинчати елементи на самоуправление може само да докарат до хаос, до разочарование – и това ще е програмирано „отгоре“. За да се докаже, че представителната „демокрация“ няма реална алтернатива, а само „утопии“.

    да допуснем, че успеем някак да се преборим за швейцарски модел обаче. И? Противоречието между бедни и богати остава. Малки, но силни финансово партии ще манипулират референдумите, или ще саботират тяхното решаване. Падането на жизненото равнище води до два сценария: връщане към авторитаризъм или революция, която да реши въпроса със собствеността, а собствеността е основният източник на власт, сам го знаеш. Другото е насилието, ама и то си иска ресурси, пак собственост.
    (то затова режимът за владеене на оръжие у нас, формално уж „либерален“, на практика е достапън само за сериозно платежоспособни, при това структурирани в ловни дружинки, в охранителни фирми, спортни клубове – всичко под контрола на полицията. Случайни хора сред тях няма. Те ли ще се юрнат да защитават пряката демокрация? По-скоро обратното.)

  • за безусловния базов доход писахме статия… там честно не знам какъв би бил ефектът. Надявам се, че ще е по-скоро ерозия на системата.
    Но и се опасявам, че може да бъде умело използван от властта.
    На кантар.

  • Светослав

    „за да има референдуми относно икономиката, трябва да се признае, че частната собственост не е толкова „свещенна“. И аз това казвам – да има референдуми, чиито решения да стоят над идеята за неприкосновеност на частната собственост. Ако можехме да премахнем частната собственост въобще чрез референдуми, а не чрез кървава революция щеше да е още по-хубаво. Едва ли е възможно. Но ако ще се прави революция, то нека поне да е плод на широк социален консенсус. Ако мнозинството хора са против частната собственост и демократично я отхвърлят, но едно овластено и богато малцинство се противопостави активно на общото решение, ок, дошло е времето за оръжие. Нищо не ме плаши повече обаче от болшевишкия авангардизъм, където едно активно малцинство живее с мисълта, че знае най-добре кое е правилно за всички и избива всеки, който не е съгласен.

    За бежанците беше спора – трябва ли държавата да принуждава определени групи хора да съжителстват едни с други ако те не желаят това. Според мен всяка локална общност трябва сама да вземе решение чрез местен референдум дали иска да приеме бежанци, колко, по какъв начин и т.н. Дори в рамките на сегашната система това ще е по-добра практика от държавната принуда, която наблюдаваме в момента.

  • е, така вече съм съгласен. Поне с първото изречение.

    нататък:
    1) как си представяш „мирен“ референдумен преход от един тип общество към друг? Теоретично и много общо МОГА да си го представя, но твоето мнение какво е за ПРАКТИКАТА?
    Ами че съпротивата на овластеното богато малцинство е налице ВЕЧЕ! Те просто предотвратяват случването на промените, без да подбират средства. И го правят с ръцете на прикоткани лумпени. Нима не се вижда това?
    2) днешният „социален мир“ май е по-кървав (ако и не плиска тая течност по паветата) от евентуална революция – просто виж данните за смъртността през последните 20 години…
    Много ни се иска, но революцията няма алтернатива, уви.
    Консенсус? Да не би държавният модел да е плод на консенсус? Да не би капиталистическата икономика да е възприета с консенсус? Да не би да се запазват чрез всеобщо ДОБРОВОЛНО съгласие? Хайде холан! Чисто статистически всяка човешка популация се състои от 60 и повече % от конформисти, едва остатъкът е активен – в прогресивна или реакционна посока. От значение е балансът на силите, не толкова количествено, колкото качествено: влиянието на позицията на едното от малцинствата (прогресивното или реакционното) върху нагласите в основната група съглашатели, които просто се приспособяват към свършените факти.
    За да има изобщо революция, нужно е част от конформистите да бъдат убедени от съответното малцинство да запазят позиция на благосклонен неутралитет (минимум) или да последват по-убедителната група „граждански активни“ хора.
    Проблемът е, че и при 30% от активните да са за революция, 10% консерватори имат повече ресурси да забаламосат, заплашат или да насъскат приспособленците (60-те%) да си седят по къщите, а някои от тях и да се включат към наказателните команди, докато привържениците на революцията биват избивани – буквално! – от контрареволюционерите.
    И това властниците го могат съвсем реално. Инфо за размисъл: колко струва на човек да се въоръжи легално? А да си позволи да употреби оръжие при самоотбрана?
    За съжаление, каквото и да говорим, но наличният капацитет за упражняване на насилие се оказва решаващ фактор. И никакви консенсуси.
    3) какво точно имаш предвид под „болшевизъм“? боя се, че не си точен с тази дефиниция.

    да, държавата не бива да принуждава никого ЗА НИЩО. Даже е добре просто да я няма. И тогава, при други условия, може да говорим за адекватно решение на самоуправляващите се общини относно приемане/неприемане на бежанци, просто емигранти и т.н. Защото това ще е ДРУГО общество и реакциите му ще са различни от тези сега.

    сегашната криза с бежанците МОЖЕШЕ да стане повод за положителна промяна в мирогледа. Но не би, даже напротив. Вместо прозрение настъпва затъмнение – умело дирижирано от властници и мераклии за властници.
    (пресен пример за това има във форума на ФАБ)
    Какъв ти консенсус…

  • Много неща има да се кажат… затова направихме радио :). Но тук искам да отбележа по повод тези думи: „Важното е свободата на хората да взимат самостоятелни решения с произтичащите от тях последствия. И ако това се случи голяма част от решенията, които се вземат може и да не ви/ни харесват. Например може много общности да откажат да приемат бежанци. И какво? Свободата е и това – свобода да се осереш до ушите понякога.“

    Така е, съзнаваме го, и сме готови да си носим последствията ако се „осерем“. На практика обаче това, което се случва обикновено е, че властта се „осира“… в нашите гащи :).

    За конкретния пример с бежанците – ако примерно цъфнат в Златоград, няма да се взема решение „Искаме ли бежанци“, щото ще те са там. Само властта има възможност да ги разкарва, да ги „приема“ и „неприема“. Това, което може да се случи обаче е ония в Монтана да кажат на Златоградчани „не ни интересува, оправяйте се“. Което може да им бъде по-лесно за момента, но в дългосрочен план ще им излезе през носа. Но, както казахме по-горе, всеки има право да се „осере“ както си иска :).

  • Светослав

    Ами съжалявам – революция, при която 30% авангардно малцинство се бори с с 10% овластени изроди за позицията на 60% от населението, които биват наричани „конформисти“ от авангардното трийсетпроцентно малцинство не е моята революция и не бих участвал в нея. Първо защото е неморално и второ, защото има голям шанс 30% да натворят много „хубави“ неща след това. Например да се „осерат“ в нечии други гащи. Не е и да не сме го виждали…

    С много от нещата, които казвате съм съгласен, разбира се и ги подминавам без да споря, но с това с процентите и конформистите мисля, че си дойдохме точно на думата. Аз съм за „власт на народа“, не за осъзнати проценти, които да ми казват как да живея живота си, защото съм просто един конформист, чиято дума не трябва да се взима предвид от великите революционери. С общо решение с консенсус мога да се съобразя дори ако не ми харесва, но с горната позиция съм съгласен толкова, колкото съм съгласен и 5отина костовистчета да ми окупират целия ректорат на СУ 🙂

  • виждали сме политически борби, но не и социална революция – поне ние, поне у нас.
    Разполагаме и с примери за удавени социални революции – тъкмо поради партийни противоборства.
    Нещо не се разбираме и подозирам, че е от терминологични недоразумения.
    Как да е.

  • Светослав

    Много е възможно 🙂 Но ако ние не можем да се разберем дето имаме толкова сходни убеждения, направо не знам как ще убедим едно значимо мнозинство от популацията…

  • ами трябваше да почнем именно с уточняване на понятията, за да не говорим на различни езици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *