Венецуела, 2008

печат
безвластническото предложение за настоящата ситуация

Колективният обзор на редакцията на Ел Либертарио предлага своето схващане за това кой път да се следва за овладяване на настоящата ситуация във Венецуела, събран в лозунга “Срещу (б)олигархията (от „боливарската революция” на Чавес – бел. ред.), демагогията и корупцията: автономна битка на експлоатираните!”
Положителните обществени промени се извършват с дейността на народни движения, а не от правителствата. Както ясно показва ситуацията във Венецуела и в други части на Латинска Америка, волята за промени на мнозинството бива канализирана и обяздена от ново-бюрокрацията, която се опитва с всички възможни средства да затегне клупа на властта си. От 1999 г. оцеляването на всяка цена на новото правителство е негова принципна цел. В централизацията, милитаризацията и персонизирането на властта – всичко това, което иначе се рекламира и пробутва като “революционен процес”, – една от основните цели е да овладее и помири властовите структури и техните протагонисти, които от 90-те години на ХХ век се борят да сложат край на господстващата роля на Аксион Демократика и COPEI – двете политически партии, които последователно управляват страната от 1958 г. насам.
След деветте години на това правителство, подпомогнато от най-големия икономически бум за последните тридесет години и подкрепата на обществените власти, започваме да откриваме потвърждения на факта, че нищо реално не се е променило. Убеждаваме се в това, че променихме имената на своите лидери, но продължаваме да сме толкова потиснати, колкото винаги сме били. Виждаме, че тези, които опетниха думата “революция” и другите сходни идеи, се възползваха от нашата мизерия, за да подсигурят собствените си места в елита на богатите и привилегированите. Днес вече е време да възвърнем автономията си като първа крачка към истински конструктивна промяна.
Предложението към конкретната сегашна ситуация е да се изградят центрове на различни групи и автономни движения, самоуправлявани от тези, които ги съставят, за да се борим за извоюване на правата, които бяха похитени от властите: правила за домовете ни, работата, здравеопазването, обучението, личната сигурност, обществените пространства и като цяло – за качеството на живота. Някои последни опити като тези на движенията за местното движението за опазване на околната среда от минната индустрия в Зулия и Комитета на жертвите в Лара вече се движат в тази посока. Реалното присъствие на много обществени движения ще се бори срещу изкуствената поляризация: нито чависти, нито опозиционери. Това ще бъде борбата на народа за неговите собствени права, а не за привилегиите на онези отгоре.
Властимащите институции несъмнено ще се опитат да се справят със свободната войнственост на потиснатите. Но чрез създаването на последователни метежни ситуации, чрез автономните движения, тяхната връзка, сплотеност, увеличаване и радикализиране – поради неспособността на правителството да задоволи техните нужди, движенията ще прераснат от краткотрайни бунтове в революционни моменти. По този начин автономните движения ще имат потенциала да се самотрансформират от бунтовнически в чисто революционни движения. В този процес все пак не трябва да присъстват политици с популистки маски, нито пък силни лидери с “дървен крак”. Това е един урок, който трябва да научим от пагубното “Боливарско социалистическо правителство”. •
в. Ел Либертарио, със съкращения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *