Влакът за Европа

Из банки и холдинги мошеници се прескачат,
просякинчета дребни дишат лепило и плачат
България вече е напълно отворена –
по екраните сини гледаме клипове с порно.
Из шератоните важничат американски туристи,
дъртаци се чешат със нокти нечисти.
А някои ровят в кофите с боклука,
защото късметът им сигур заровен е тука.
С компаньонки пируват бизнесмени и мутри
и в мерцедесите практикуват Кама Сутра.
В Събранието обсъждат закон за бюджета,
съставен умело от келнери и крупиета.
Гръмогласно се плюват червени и сини,
пък тайно вреждат крадливи роднини.
Президентът изпъчи се и рече: Ето!
Ще влизаме в НАТО! И отпраши с беемвето.
А на гарата ще потегля влакът към Европа
и водосвет му устройват с дванадесет попа.
Отпред вдига пара и пуфти локомотива,
Но не му стига кюмюра, а водата му се излива.
Машинистът, пристегнат в униформа нова,
докладва, че композицията е напълно готова.
Към влака прикачват и вагона България,
но в него се влиза не с билет, а с лотария.
И външно прилича на космична ракета,
но си няма спирачки и дори колелета.
Зарадвани, пътниците вадят карти зелени,
багажа им душат “наши“ кондуктори-хиени.
Ей влакът потегля сред мрака перонен,
помахват на пътниците изпращачи… и шпиони.
И сочи семафорът към тунела безкраен.
Поклаща се тромаво влакът неуправляем
със скорост от няколко сантиметра в година
напуска завинаги разграбената си родина.
И щом във тунела го мракът обгърне,
той никога не ще пристигне,
нито ще се завърне.

София, 2008 г.
Професор Петерсън