Защита на украинската революция

Т.нар. „ляво движение“, към което стандартно мислещите аналитици отнасят и анархистите, е разделено по въпроса за събитията в Украйна.
Едни казват, че сме свидетели на борба между олигархични групировки от местно до глобално ниво, които за параван са подкупили или заблудили известен брой (стотици хиляди) хора да излязат по площадите, и така извършили кървав държавен преврат под националистически лозунги – преразпределение на властта от едни „лица“ към други, докато собственността общо взето остава у същите местни и световни елити. Всичко според този вид мнения е дирижирано от управниците, а за трудещото се население промяна няма, няма и да има, освен повече теглила занапред.
Не можем да възразим на тези констатации, освен че това не е цялата истина. Още по-малко сме съгласни с последвалия извод, че ставащото в Украйна „не е наша война“, че трябва да стоим и чакаме друг вид вълнения, които да съответстват на книжните дефиниции за „революция“.
Други теоретици и практици на левите идеологии (пак да подчертаем, че анархизмът доста условно попада в категорията „ляво“) пък виждат в Майдана един безценен шанс. Да, февруари 2014 не събори властта като система за управление, но сериозно разтърси функционирането на държавните институции, особено репресивните. Получил се е вакуум, който се запълва с пряка самоорганизация и самоуправление на гражданите. Майданът се опитва да наложи на правителството и парламента да искат одобрение на всяка своя стъпка, отказва да предадат оръжието, добито в улични схватки, както и да включи отрядите за самоотбрана в структурите на МВР. Да, липсват сериозни социални лозунги, но самото обръщане към модела на пряката демокрация логично изисква, освен граждански контрол над институциите, и контрол над производството и разпределението. Практически всяка революция е започвала по този начин. Включително и с опити на реакционни сили да се възползват от ситуацията, да баламосат емоциите на населението с национализъм и да се настанят във властта, да овладеят изцяло или частично държавните органи.
В този случай революционните активисти не бива да остават пасивни, с действията си могат да тласнат процеса към истинска революция. Или да се провалят, но поне борейки се, запазвайки основателната надежда всред масите, че промяна е възможна и е постижима. Съзнанието на мнозинството украинци под натиска на случващото се еволюира много бързо към разбирането, че кълбото проблеми има само едно решение.
Към вторите аналитици принадлежи и московският анархист Михаил Магид. Цитираме негова статия от блога му, като предупреждаваме, че руското правителство е подело кампания за блокиране на личните сайтове, които критикуват кремълската политика спрямо Украйна.

ЗАЩИТАТА НА УКРАИНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Не виждам никакви причини да подкрепям сегашния украински режим. Освен общите съображения на всеки привърженик на либертарния социализъм, добавям и напомнянето кои са хората на режима. Та кои са? Обикновени крадци, тясно свързани с олигарсите. Някои вече имат богат опит във властта. Затова, когато госпожа Тимошенко, украинската газова принцеса, дава уроци по свобода, или когато нейните съпартийци от БЮТ заграбват лидерските позиции в новата власт без никакви основания (в смисъл, че народът не ги е избирал на тези постове), или когато сключват споразумения с олигарсите от Изтока на Украйна (с което им предават реалната власт в тези области) – всичко това няма НИКАКВО отношение към народовластието. И поради същото не предизвиква никакви симпатии у мен.
Но заслужава да не забравяме няколко неща.
Първо, съществуването на новия режим в Киев не може да оправдае агресията и окупацията, осъществена от Кремъл (засега в Крим). По същия начин не харесваме ХАМАС или ФАТАХ (палестинските исламисти и националисти), не харесваме правителствата на Сирия или Ливан, но това не оправдава израелската агресия против тези страни. Не може да има извинения за военни атаки срещу цивилните в градовете, блокадите и хайките. Израелската армия трябва да напусне Западния бряг на Йордан и Голанските възвишения, да прекрати окупацията. Същото се отнася и за руската армия в Украйна.

Второ, следва да правим разлика между Майдана и новата Киевска власт, между революцията и режима. Новите (повечето всъщност стари) украински управници са не по-малко отвратителни от Временното правителство 1917-а, оглавявано от княз Лвов и Керенски. Временното правителство е едно, народната революция – съвсем друго. Руската революция започна през февруари 1917-а с искания за ликвидиране на самодържавието (царската власт) и установяване на демократична република, но благодарение на самоорганизацията на низшите социални класи за половин година надрасва над тези рамки. Тогава възникват структури на самоуправление – работнически и войнишки Съвети, пряко представителство на трудовите колективи и фронтовите военни части. Съветите ускориха развитието на революцията в градовете, формулираха социалистически лозунги, израз на истинно народните интереси: „Фабриките за работниците! Власт – само на съветите!“. И когато през октомври болшевиките узурпираха властта, репресираха съветите, за да ги превърнат в изпълнители на централното ръководство, отговорът бе борба на работниците срещу новите диктатори, продължила до 1921-а. И макар тази борба да претърпя поражение, тласъкът от нея бе във вярна насока – към трудово социалистическо самоуправление.

С една дума, важно е да помним, че революцията и правителствата, изникнали в процеса на революцията, са различни неща. Революцията е способна да продължи нататък, помитайки всякакви конструкции, създадени от политиците. Няколко дни преди началото на руската интервенция, по думите на украински политолог „народът взе гръмко да псува новата власт, като разбра, че са го измамили, и е време да шамароса всички самозванни вождове. Майданът започна да планира с кого да замени омръзналите муцуни; в областите се групират активисти, които искат реално да променят системата, страната“.  Майданът отказа да се саморазтури въпреки призивите на изпълняващия длъжността на президента г-н Турчинов; Майданът се превърна в структура на пряка демокрация, уви, засега доста примитивна, но реална, която се опитва да контролира действията на политиците, да прокарва социални искания, сред които и революционен 10% данък върху доходите на украинските олигарси за народни нужди.  Движението излиза и вън от големите градове, в областите Виница и Житомир местните комитети на самоотбраната се опитали да превземат промишлени предприятия, собственост на немски компании.
Разбира се, тук пак виждаме прощъпулник на същински социални искания, но и през 1917-а работническите комитети се опитвали да сътрудничат с работодателите, а когато били измамени, пристъпили към ефективна експроприация на едрата промишлена собственост.

Украинският Майдан е уникално събитие на нашето време, ярко социално движение, способно да живее и да се развива. Дори то да спре поради вътрешна незрялост или унищожено от външни силови фактори, то вече дава огромен опит за по-дълбоките социални революции в едно недалечно бъдеще. То оставя значима следа в историята на Украйна и Европа, може да изиграе ролята на отправна точка, от която да продължим нататък към истинската социална свобода и справедливост. Но за да изиграе тази роля, е нужно да защитим движението от смазване, от израждане и затихване, да защитим украинския народ от продажните местни чиновници, от руската окупация, от политиците както в Украйна и Русия, така и от Запада.

превод Шаркан