Зрелище без хляб

печат
Обществото е в прогамирирано нравствено падение. Предопределените за негови господари правят трудното му оцеляване невъзможно, като го отклоняват от мисълта за него. Ангажират шоумени, шутове и бизнесмени да ни развличат, ободряват, забогатели и забравили себе си, да не говорим за другите. Социалното дередже е подходящо за номера – зрелище без хляб. Голяма част от артистите са обучени и подготвени в годините на “Пролетарската диктатура”, когато непогрешимите копои бяха прави, когато съгрешат дори, а партийните поети „знаеха и вярваха”, че е така и ни набиваха в главите, че така си трябва, за което получаваха лади и вили. Създаваха специализирани академии за производство на “свръхчовеци” без духовни и материални нужди. Според вестник “Труд” началото било 13.12.1968 г. и
други събития преди “Пражката пролет”. Версията е от ясна по-ясна: нарушена е хармонията в царството на Бога-разум и Сатаната. Церберите не могат да допуснат отклонение от стратегическия принцип на
Москва за световно господство. В тази връзка гостуването на руския президент Путин в България не е случаен епизод. Прави се всичко възможно “разпуснатият” Варшавски военен пакт да не остане грозен исторически спомен от миналото, а да се завърне като страшилище за „свободния свят”. Бившето рухнало ръждясало стоманено чучело се завръща като излъскан и прясно никелиран призрак. Неизбежен обаче е моментът, когато емоциите от носталгията по миналото отзвучават, а народът след хилядите неопровержими факти разбира смисъла на измамата, ежедневно тиражирана от коварните манипулатори, когато архаичната методика, осъвременена от така наречените добри ченгета на държавната ясла, провали поредния цирков номер под съпровода на свирещите от глад стомаси. На кого да разчитат тогава? На инстинктивно участие на хората в представлението – заедно с авторите и идейните вдъхновители от изпълнителната власт?! В подобна трагедия богопомазаните шамани винаги принасят в жертва честните и почтени хора. Лъжците, крадците и убийците остават невинни с покровителството на съдебната система, която обслужва корпоративните интереси на познатите разбойници и на децата им. Мистериозното изчезване на хора, пожарът във влака София-Кардам, корупцията в “Топлофикация”,
цигарените фабрики, източването на пари по програмата САПАРД, животът на децата в разни “социални” и други домове, далаверите в МВР, здравеопазването, образованието и други безобразия остават все ненаказани. С години не може да се открие истината за садистичното убийство на сестрите Белнейски. Та нали изпълнителната власт, МВР и правораздаването работят в синхрон?! Къде и коя е причината за всекидневния кървав сюжет? Изглежда, че Гошо от народа е виновен за паразитизма, комфорта и охолството на привилегированите и ненаситни властимащи, които непрекъснато укрепват централизацията на обществения живот, за да гарантират сигурноста и спокойствието на доказани престъпници. Лъжите, спрягани от идеолозите на болшевишкия държавен комунизъм, предизвикаха неизбежния пожар, който изпепели абсурдната московска идеология, заедно с нейния смъртоносен бацил. Вината не е само на Маркс, а на неговите последователи – тогава и сега. Децентрализацията на обществения живот и ред може да реши социалните проблеми на принципа свобода, справедливост,
взаимопомощ и солидарност – без лъжи, грабеж и убийства, всичко в диалог с гражданите без участието
на властта и държавата и други несъществуващи субстанции извън реалността.

Изборите, господа управляващи, са ваши, но изборът винаги е народен!

Н. Кацарски

П. П.: Ако на лъжата краката са къси, то ръцете остават дълги, пазете се от избора!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.