За така наречената „казарма“ се носят всякакви легенди – че прави от децата мъже и че в нея влизат различни хора, но излизат еднакви идиоти. Аз не излязох от нея нито „мъж“, нито „идиот“. Защото задачата на казармата е друга.

При създаването на една държава армията е основата за съществуването ѝ. Първите армии са държавнотворческите банди. За тях войната и грабежът са поминък – няма нужда от специална институция, която да се грижи да ги военизира. С развитието на феодализма и зараждането на националните държави войните започват да печелят онези банди, които успяват да организират по-голяма част от населението си да умира вместо тях на бойното поле. Тогава се въвежда задължителна военна служба за големи части от населението – добри примери са 25-годишната служба в Руската или еничарският корпус в Османската империи. Включването в армията вече е ставало по задължение, но въпреки това насила военизираните хора рядко са оказвали съпротива и с готовност са клали себеподобните си на бойното поле, поне докато има надежда за победа и плячка.
Тази тенденция намери своята кулминация в модерните национални държави и световните войни, които те разпалиха, когато „цветът на нациите“ беше мобилизиран, подготвен и избит с най-модерни средства, все в името на мира и справедливостта.

Нашата „казарма“, наборната военна служба, беше наследство от тези модерни времена. Основната ѝ цел беше да подготви младежите да убиват и да умират както им наредят, като нарежданията до десети ноември идваха направо от Москва. Само че от Москва дойде нареждане за капитулация „със скимтене“, както казват понякога, и цялата огромна машина, прегазила милиони български младежи между 3 март и 10 ноември, трябваше набързо да се прекрои според нуждите на новите господари.
Най-важното по въпроса за наборната служба е, че новите господари нямат нужда от нея. Без значение дали туземният вожд се казва Серго или Бойко, той не може да си позволи да има самостоятелна армия, иначе бързо ще се окаже „персона нон грата“ и в собствената си държава.

Съвременните военни действия нямат нужда от милионни армии, пълзящи под обстрела на самолетите. Изхранването на една масова армия би било тежко икономическо упражнение в колония, от която за 25 години са избягали 25% от населението, и може би най-главното – колкото повече въоръжени хора има в една страна, толкова повече ресурс се изисква, за да я контролираш. Затова нашето правителство поддържа професионална армия, свеждаща се до няколко ефективни бойни единици, която да обезпечава териториалните нужди на НАТО и дипломатическите нужди от „международна коалиция“ срещу набелязания враг.

qrb-toz.mkv_20160316_024018.797_fmt Спете спокойно деца! „Казармата“ няма да се върне. Няма да ви дадат оръжие в ръцете и да ви изхранват, докато се научите да го използвате. Нито пък ще върнат ангарията на „Трудови войски“ – и без това им работим за единия хляб.
Защо тогава политици и журналисти раздухват въпроса? Възможни са различни мотиви. Преди всичко, от това се печели. ВМРО на агент „Иван“, който най-силно лае за връщане на казармата, е един от стълбовете на правителството, но не направи нищо за „нацията“, освен да плюе бежанците. Сега му е времето да се запишат точки, защото, нали знаете, твърде често ги правят тези избори… Псевдо-информационни агенции като ПИК (Пеевски и Кретени) правят пари от СЕНЗАЦИОННИ заглавия като „Няма мърдане – връщат казармата!“. От простотията най-лесно се печели. Печели се и от рублите на Москва, която вероятно има интерес от малко по-самостоятелна политика на българското правителство.

Има и друго. Виждаме как регионалните конфликти се приближават, а съседът на Босфора нервно се оглежда навън, за да не поглежда навътре. В случай на международен или граждански конфликт съвсем не всички местни величия ще успеят да се изсулят за няколко часа като мустакатия банкер. Може цените на имотите в Бойковец рязко да паднат, а фераритата да поостържат някой куршум. Никой не пуска лесно кокала. Добре е да има кой да умира няколко часа по границата, та българските мутри да имат козове, когато седнат да преговарят с чуждите.
Поддръжката на ефективна завоевателна армия е невъзможна, а на отбранителна – твърде скъпа и опасна за държавата (бандата). Мобилизацията на стотина хиляди жертви обаче е напълно реална, стига да се напише съответният закон. Няма нужда от тежка бюрокрация, достатъчна е флашка с базата данни на ЕСГРАОН и агнета, които да се оставят да ги закълнат в служба, и ето ти кръвен данък, само че този път без султан, а в една „чиста и свята република“.

Армията не е решение, поне не за обикновените хора. Тя не би могла да ни опази, ако някоя ядрена сила реши да ни изтрие от лицето на земята. Армията не би ни опазила и ако някоя нова банда реши да конкурира управляващата – това го видяхме много пъти близо до нас. Някаква сигурност ни гарантира само повсеместното въоръжаване и организирането на самостоятелни милиции, контролирани пряко от населението, а не от властта. Пълна сигурност би ни гарантирало само унищожението на всички армии по света. Останалото е телевизионен бошлаф, предназначен да заблуждава противника – тоест нас.

Наблюдател