(продължава от предния брой) Благоприличието задължава урбанистите да не говорят повече за „града“, който разрушиха, а за „градски площи“. Затова не трябва да говорят повече и за „селото“, което вече не съществува. На тяхно място има един пейзаж, който се...
(Продължение на статията от ноемврийския брой) Както останалото, и тя е блиндирана от стратегии чак до втръсване. И тук няма повече истина, отколкото другаде, тук също господстват лъжата и законите на отчуждението. И когато, за щастие открием тази истина, тя...
Марион продължи да пуши и да псува, когато влязохме в центъра на Лимож и се опитахме да намерим място за паркиране около богато украсената и прочута местна жп гара. „Французите обичат да се ядосват – каза тя. – Ние предпочитаме да изберем фашист като...
Едно правителство, което обявява военно положение срещу петнадесетгодишни момчета. Една страна, която очаква спасение от футболния си тим. Един жандарм в болничното легло, който се оплаква, че е жертва на „насилието“. Един префект, който издава заповед за арестуването на тези,...
Истинските проблеми зад протестите във Франция На 6 ноември 2010 г. над един милион французи излизат на улицата в 243 населени места да протестират срещу пенсионните реформи на правителството на Саркози. Внушителната цифра би трябвало да нареди новината сред водещите...
Омразата, разбудена от държавата, накрая убива в тишината Федерацията на анархистите отхвърля названията на държавната ксенофобия, използвани при описването на тези събития, достойни за най-мрачните мигове от историята на човечеството; ако това беше така, само румънските (и българските) поданици щяха...
или защо открадналият кокошка винаги е „мръсен крадец“, а обралият милиони става „уважаван господин“ Докога ще се хващаме на играта с “изкупителните жертви“ и ще чакаме своя ред да понесем нечия чужда “вина“? Днес “те“, утре може да сме “ние“....
Когато се събудих на следващата сутрин и слязох на долния етаж, Антоан седеше до масата и довършваше скромна закуска от еспресо и багета с мед и масло местно производство. Поговорихме си малко на кафе. Когато попитах Антоан как определя себе...
В кръчмата се запознах със слабичка блондинка на име Мариел, която изглеждаше като героиня от Невероятната съдба на Амели Пулен. Тя ми разказа, че преди живеела като скуотър в Париж и се преселила в Тарнак през 2004, когато била на...