Срещам познат, българин, едно време бяхме колеги заварчици. Радост – до ушите и два пръста отгоре. Оглеждаме се за кръчма, намираме, сядаме. Ха една бърза наздравица, после кротко, с наблягане на мезето, колкото да тече разговорът. Как си, какво си,...