Има един израз, който вече е почти клише, навярно защото е много актуален: „Всяка държава си има мафия, само в България мафията си има държава“. Някой би възразил, че това е твърде пресилено. И може би щеше да е, ако не бяха налице типични за мафията сфери на търговия, в които изведнъж, незнайно как, се намеси държавата. Доказано е, че най-печелившият бизнес, с най-голяма и бърза възвръщаемост на инвестициите е бизнесът с наркотици. След него се нареждат оръжието, петролът, проституцията и т. н.
Тук опираме разбира се, до проблема на нашата държава, който винаги основно се е свеждал до това как да се бръкне в кацата, без да се изцапа. И решението винаги е едно: щом законите не дават в момента възможност за безнаказано ядене и пиене на държавната софра, то ние (т. е. „слугите на народа“) ще ги променим и измислим нови! Така държавната машина се задейства, нейните служители си плюха на ръцете (или в лицето) и сътвориха закон относно превенцията и главно поддържащото лечение на зависими с метадон – въпросният „мед“, както е известен на „наркомански“ жаргон.
С падането на болшевишката система в България, благодарение на ДС – основен инструмент в преразпределението на благата в посттоталитарния период – се стигна до навлизането на хероина сред българската младеж. По времето на БКП наркотиците само минаваха през България, като част от пътя на дрогата към лошия Западен капитализъм. На новите червени капиталисти им трябваше първоначално натрупване на капитал. В същото време през този мътен период започна оформянето на новата феодално-политическа класа на държавниците на прехода – в различни партии – но все бивши „комунисти“ и ченгета. Започна и държавният геноцид чрез наркотиците – българската младеж, лишена от имунитет спрямо тази болест, започна да става нейна жертва. Другите силно потърпевши бяха малцинствата, където това днес е буквално пандемия.
Ние сме единствената членка на ЕС, където метадоновото лечение е предоставено в частни ръце от страна на държавата по неведоми пътища господни. Този вид лечение се счита за ефективно поради една основна причина – достъпът на пациенти до него е напълно безплатен. От това произтичат и неговите няколко предимства:
• Държавата пресушава част от доходите на наркомафията, отнемайки клиенти и по този начин я лишава от солидни, ежедневни приходи.
• Безплатният прием в метадоновите програми води до намаляване на престъпността и дава възможност на пациента да заживее един сравнително нормален живот, след като вече е свободен от омагьосания кръг „търсене на пари – купуване на дрога“.
• Големият брой пациенти, заменили хероина с метадон, води след няколко години до рязко намаляване на появата на нови наркомани. Просто няма кой да ги „зариби“. В това отношение Холандия е идеален пример: там безплатният метадон направи безработни уличните дилъри на хероин.
За съжаление, както много други неща, у нас и моделът на метадоновото лечение е опорочен и изкривен. Единствено в България, най-бедната страна в Европа, този метод се е превърнал в легален бизнес с наркотични вещества. Той създава и неравнопоставеност и привилегии сред хора с еднакво заболяване. Какъв е критерият, според който се приемат пациенти в ограничения брой места в безплатните програми? Навършени 18 г. и три неуспешни лечения.
От небрежност или съвсем умишлено липсва изготвен сериозен критерий, който да дава предимство при влизането в държавните програми на тези, чието състояние безспорно е по-тежко и съответно са по-нуждаещи се.
Мнозинството зависими са принудени да влизат в частните програми, където наливат постоянно пари на бизнесмените-лекари или по-точно дилъри в бели престилки! Пациентите (клиентите) щат не щат си цакат като попове една безсрамно голяма сума, особено предвид челното място на страната ни като най-бедна в ЕС. Фактът, че пазарът за продажба на метадон на „черно“ съществува, учудва някои медии, които по съвсем жълт начин представиха случая! Докато има търсене, ще има и предлагане, щом достъпът не е за всички еднакъв. При положение, че държавата изобщо не е помислила или по-скоро не ѝ пука, че има хора, които не са в състояние да плащат такси между 300 и 600 лева! Какво друго им остава на въпросните зависими? Те ли са виновни, че държавата, както обикновено, мисли само за собствения си ненаситен търбух? Някогашните палачи и стражари на държавна служба при Тато днес оглавяват наркобизнеса у нас. Тяхната цел е ясна – максимум печалба. Ако достъпът беше свободен за всички желаещи да се лекуват, то със сигурност ширещата се търговия на улицата би била ограничена до минимум. При тези условия щеше да е чудно, ако нямаше търговия на „черно“.
Държавата продава лицензи, докторите – метадон, а защо не простосмъртните зависими да не припечелват и те по малко, обирайки трохите от богатата трапеза!
Факт е, че метадонът се доставя безплатно от държавата за всички метадонови програми – и държавните (безплатни), и частните (платени).
Факт е, че у нас има 31 метадонови програми, от които 5 държавни (две от тях в столицата) и в тях са обхванати около 3000 души от общо над 30 хиляди зависими от хероин (според официалните данни). Факт е, че в държавните програми няма места и че за да влезе човек в някоя от тях, трябва да чака с години – 3, 4, 5, 6, – ако доживее.
Остава влизането в програмите на „частниците“, които нямат интерес да излезеш от тях, просто защото ще намалеят приходите им с една такса. Сумите в платените програми варират от 200 до 350 лева, като се броят на пръсти местата, които наистина отговарят на някакви изисквания и си „струва“ да дадеш тези пари.
Според Наредба № 24 от 2000 г. (и промените от 2007 г.) на Министерството на здравеопазването, пациентите ежемесечно заплащат сума в размер до една трета от минималния размер на работната заплата за страната за лечението си в метадоновите програми.
Към сумата от 80 лева се придържат само в програмата към Областния център за психично здраве с ръководител д-р Боряна Екова. Всички останали частни програми сами определят таксите си, като в повечето от тях месечната такса се равнява на една минимална заплата и – както твърдят техни пациенти – в повечето от тях не се предоставя нищо от определения със закон пакет услуги, дори някъде си плащат допълнително за тестовете. Което ще рече, че частните метадонови програми са само пунктове за раздаване на синтетична дрога, където можеш да се „лекуваш“, колкото си искаш, стига да си плащаш. Защо се роят частните програми, а за държавни все няма пари, никой не казва.
За съжаление никой не казва къде са милионите, които държавата дължи на зависимите по закон: Според закона за здравето, чл. 53, който е в сила от 1 януари 2006 г., един процент от алкохолния и тютюневия акциз трябва да се превежда от Министерство на финансите към Министерството на здравеопазването и този процент е предвиден за превенция, лечение, рехабилитация и т. н. на всякакви форми на зависимости. В цяла Европа това е основният начин за издръжка на безплатните метадонови програми. Но тук нещата следват един твърде различен ход. По този въпрос упорито се мълчи, но пък упорито се носят слухове за закриване на метадоновата програма към Националния център по наркомании.
Орязвайки бюджета на държавните програми, държавата в лицето на здравното министерство умишлено рекетира зависимите, които искат да се отърват от хероина, като ги натиква в капана на платените метадонови програми. Само наивник би допуснал, че тази цинична и антихуманна ситуация е следствие от недоглеждане. Веригата е ясна – тези, които дават лиценза за отварянето на частна програма, са на върха на „хранителната“ пирамида. Щом като – законно или не – месечната такса варира около минималната заплата, можем само да гадаем срещу каква сума отговорните органи в МЗ продават лиценза за легална търговия със синтетичен хероин. Със сигурност играят много пари. И много хора се облизват, протягайки мръсни лапи към кацата със сладкия държавен „мед“.
Така властта представлява просто отделен клан мафиоти, успели да монополизират този сладък бизнес, където парите няма никога да пресъхнат, поне докато съществува сегашната система, създадена и покровителствана от тях. А през това време голяма част от младежта ще заплаща с живота си угояването на политическия елит, подложена на геноцид от собствената си държава.
Видемир Черняков