Съвременници на Ботев

[Таньо Стоянов] получил скоро писмо от Панайот Хитов, в което му пишел, че няма да дойде да поведе четата през Дунава, защото Сърбия не била готова да воюва с Турция. Скоро и П. Юрданов получи писмо от Панайота, че няма да дойде. Тази новина се изля на главата ни като студен душ! Можем ли ние да отложим въстанието, когато то беше вече вдигнато и ние бяхме готови да отидем на помощ с чета, а Панайот не иска да поведе четата? Върнахме се в Бекет и разказахме на другарите си П. Юрданов и Г. Матев какво сме узнали. Те също останаха изненадани. Решихме тогава с Г. Апостолов да заминем за Букурещ и да се съветваме с Ботйова какво да правим. Щом стигнахме в Букурещ, отидохме право в печатницата на Ботйова, когото намерихме там. Разказахме му какво сме вършили през цялата зима, как народът в България се подготвя за въстание като един човек, как комитетът във Враца дава големи суми за купуване на оръжие и как същото правят търновци и панагюрци. При всичко това нито една пушка не може да се пренесе другояче освен с чета, въоръжена с тия пушки. Четата е готова: има тя дрехи, оръжие, припаси, всичко с една реч, представихме му положението такова, каквото го представиха и нам. Само Панайот, както и през 1875 година, когато му дадоха 100 турски лири, отказа да поведе четата. За това сме дошли при него да се посъветваме какво да правим. Ботйов ни изслуша с голямо внимание, замисли се, стана на крака, изправи се и каза: „Аз ще ви стана войвода. Приемате ли ме?”
Тоя отговор ни толкова зарадва, щото ние скочихме на крака прегърнахме го, целунахме се и от очите на трима ни потекоха радостни сълзи. Ние го приехме с отворени обятия, защото съзнавахме, че за такава велика работа – да се поведе чета – трябваше велик човек! Решихме всички – постигнатото да остане тайна между нас, докато дойде определеният ден – 11 май.