Когато спомените оживеят, ехото им не трябва да заглъхне! Могат ли едни „спомени“ да извикат отново на живот образа на човек, оставил такива неизлечими следи след своя кратък, интензивен и осмислен живот? Очаквах, че разказите на различните автори на тези спомени да се повтарят, но не е така – те...
„… искам някак да задържа, да опиша, колкото ми стигат силите, хора и случки – та да не се загубят безвъзвратно след мен. Това е мой дълг към тях. Дълг към нашия живот. … да създам своята словесна картина на преживяното – и тя да бъде възможно най-вярната, честна, без...
Биографичните бележки на анархиста Тодор Арнаудов обхващат времето от неговото рождение през 1915 г. до началото на 1949 г., когато за последно е “освободен” от Държавна сигурност. На 33 страници се изнизват 34 години от живота на човек, който без патетичен драматизъм и мъченичество разказва за репресиите на държавата в...
Преди десетина години, в разговор с Живка Балтаджиева, разбрах с учудване, че испанските читатели много слабо познават българската литература, че на испански език са превеждани епизодично само няколко автора: „Български разкази“ на Елин Пелин (1944 г.), повестта „Жетварят“ на Йордан Йовков (1944 г.), „Под игото“ на Иван Вазов (1949 г.)....
Книгата е предназначена за всички, които биха пожелали да разберат кои сме, от къде сме тръгнали, къде сме и накъде отиваме, а у нас да предизвика интереса ни към един съвременен “ПРОЧИТ НА БАКУНИН В НАЧАЛОТО НА ХХI ВЕК”, от който могат да извлекат още много полезни идеи и импулси...
Книгата на Цветана Джерманова не е показателна за Федерация на анархистите в България, каквато е днес. Но тя разказва част от историята на анархисткото движение в България през погледа на една от участничките в него. Цветана разказва как се включва в групите на анархистическите младежи като ученичка и скоро след...
Нагърбих се да представя тази книга пред нашите читатели. Но това стана преди да я прочета. Когато я прочетох разбрах, че задачата е пряко силите ми. Не се наемам да оценя литературните ѝ достойнства. Може би най-точно я оцени Светлозар Игов, който връчи тазгодишната си награда „Дъбът на Пенчо“ „в...
Защо да четем спомените на Георги Константинов? Различните хора биха имали различни причини. Интересуващите се от миналото могат да надникнат в средите на българската политическа емиграция от онези години. Интересуващите се от настоящето могат да намерят обяснение за „прехода“ и последствията от него. Интересуващите се от „тероризма“ могат да намерят...
Един от групата на легендарните „гемиджии“ – солунските атентатори, организирали най-големия на Балканите акт срещу символите на турския и европейския империализъм през пролетта на 1903 г., – Манджуков е увлекателен разказвач, оставил безценни свидетелства за времето, културата, политиката, хората и техните борби. Спомените си Манджуков пише между 1946 и 1959...