Теория

Имало е времена, когато държавата е била непозната. В естествените си условия човекът е съществувал без никаква държава или организирано управление. Хората са живеели като семейства в малки общности. Обработвали са почвата и са се занимавали с изкуства и занаяти. Индивидите, а след това и семейството, са били единици на обществения живот, където всеки е бил свободен и равен на ближния си. Тогава човешкото общество не е било държава, а асоциация, доброволно сдружение за взаимна защита и полза. Старейшините и по-опитните членове са били напътственици и съветници на хората. Те са им помагали да се справят с проблемите на живота, вместо да управляват и потискат индивида.

Ема Голдман в „Индивидът, обществото и държавата“, 1940 г.

Нацията винаги е изкуствен продукт на държавната система, както и национализмът по принцип не е нищо друго освен религията на държавата. Принадлежността към една нация се определя не от вътрешни естествени причини, а от чисто външни отношения и държавни съображения. Шепа политици и дипломати произволно решават националното съществуване и бъдеще на група хора, които просто трябва да се подчиняват на повелите на властта, без да имат правото да решават сами. Така например жителите на Френската ривиера една вечер си легнаха като италианци, а на следващата сутрин се събудиха като французи, защото конгрес на дипломатите реши съдбата им на едно нощно заседание. Хелголандците са били част от английската нация и поданици на британското правителство, но когато то ги продало на Германия, националността им изведнъж се променила. Довчерашната им най-голяма заслуга е била, че са най-предното укрепление на английската нация, а след предаването на острова тяхното някогашно най-голямо достойнство започнало да се смята за най-черния им грях. Подобни примери са безброй и са характерни за цялата история на развитието на държавата.

Рудолф Рокер, „Фантомът на националното единство“, 1919 г.