Георги Константинов за миналото на анархисткото движение
След като публикувах разговора за анархисткото движение с Костадин Зяпков, реших да задам същите въпроси и на друг наш стар другар – Георги Константинов. По-долу слагам неговите отговори, които, мисля, ще са интересни на младите участници в движението.
Как ставаше комуникацията в анархисткото движение по време на „социализма“? Има ли някакви документи за това?
Връзката се поддържаше от апостоли, като бай Васил „Народа“, който два пъти в годината, с риск да попадне на доносник, обикаляше страната и хората. Иначе по-масови срещи ставаха на погребения, именни и рожденни дни и други подобни поводи. Аз, преди да избягам, повдигах духа с насърчаващи перспективи, дори и тогава, когато те липсваха, но такъв “грях” е необходим за отчаялите се и е простим.
Какви са били реакциите на Пражката пролет? А на унгарското въстание от 1956? Може ли да се говори за „лява“ опозиция на тогавашната власт в съветския блок?
Унгарската революция от 1956 г. използвах в пропагандата си като доказателство за това, че болшевишките диктатури не са непобедими при условие, че враговете им са привърженици на революционния интернационализъм. Тази революция беше обявена за нов Кронщад дори от болшевиките, както и от европейските социалдемократи, и има защо, тъй като унгарският пролетариат създаде свои териториални и производствени комитети.
Поведението на Дубчек, президента Свобода и нелегалния Генерален секретар на Компартията предизвикаха моята остра критика на Пражката пролет през 1968 г., мостра за която можеш да намериш на стр. 320, 399 и др. в спомените ми „Свободата Санчо…“. Това е запис с микрофоните на ДС. Впечатли ме това, че копоите не бяха направили никакви бележки и коментари. Може би изтръпнали от моята стратегия.
Имало някога ли е опити за пропаганда сред ромите?
В затвора бяхме с осъдения на 20 години, като анархист, цигански поет Никола Еров, чиято нежна душа не издържа на полицейските зверства. Той полудя, не зная какъв е бил края му.
Защо премахнаха „К“ от ФАКБ? Повече от 30 години по-късно, какъв е резултатът от това?
Защото думата била изкаляна от болшевиките. Аз бях против защото нищо не изразява нашите цели по-точно и лаконично, но бях в малцинство. В емиграция, след разрива с Хаджията, издавахме бюлетин „Анархокомунистическа революция“ с бакунистка ориентация… Що се отнася до калта, болшевиките осраха всичко до което се допряха
Как се развиха отношенията между ФАБ и СДС – защо отначало имаше сближаване и защо в последствие се раздалечиха?
Не бях тука, но в емиграция бях категорично против опозицията на нейно величество номенклатурата. Позицията ми можеш да намериш в последния IV-ти том на Емигрантските спомени под заглавие „Един студен поглед от 2000 километра върху зимната приказка на българския обществен живот“ на стр. 337-339,
Която като брошура беше внесена от Илия Троянов в 2000 екземпляра и разпространена.
Как си обясняваш западането на анархисткото движение дори след падането на „комунизма“?
Причините са много и упадъка не е само български. Отговорът трябва да бъде даден след колективен анализ и обмян на мнения.
Сам пишеш, че голяма част от анархистите са имали близки комунисти. Знаем какви са идеологическите разлики между тях. Но можеш ли да обясниш психологическите – защо единият става комунист, а другият – анархист?
Защото „комунистът“ е искал да се „реализира“, като осребри активността си и евентуалните страдания и жертви.
Днес, когато в очите на масите думата комунизъм е, общо взето, приравнена на фашизъм, а идеологията на либералния индивидуализъм доминира тотално, как можем да пропагандираме нашата представа за общество, основано на солидарността?
Като казваме, че властта ражда господари и паразити и обясняваме на хората, че не искаме нищо друго, освен те сами да решават собствените си и общите проблеми, вместо да се надяват, че „избранниците“ дупетати или „силната ръка“ на някой диктатор ще ги оправи.
И като ги питаме малко ли им беше 45-годишното „оправяне“ от болшевиките и още 35-годишното от „демократите“
И още като им казваме, че „мирния“ преход беше преход от царството на гангстерите в това на мошениците, и ако им харесва последното да продължат да ги „избират“ заради бръщолевенията им пред корумпираните медии… И още, като твърдим, че гражданския и социален „мир“ им струва 1/3 от населението с перспектива изчезване от сцената след 70 години…
Трябва добре да обмисляме това, което казваме на хората и казаното да бъде остро, неопровержимо, лаконично и разбираемо дори от кретените.
Поздрави!
