На 1 юли 1876 умира Михаил Бакунин

Днес се навършват 149 години от смъртта на стария революционер. По този повод публикуваме няколко извадки от книгата на Георги Константинов „Бакунин или Титанът на непрекъснатата революция“

Херцен при завръщането си от Италия разказва следното за
пребиваването на Бакунин в революционния Париж:

Първите дни след февруарската революция (на 24 февруари 1848 г.) бяха най-щастливите дни в живота на Бакунин. Връщайки се от Белгия, където го бе прогонил Гизо, заради речта му на 29 ноември 1847 г., по случай полската годишнина, той се гмурна с главата напред в революционното море. Не излизаше от казармите на монтанярите, нощуваше в тях, хранеше се с тях и проповядваше комунизма и равенството на заплатите, нивелирането в името на равенството, освобождението на всички славяни, унищожението на всякакви империи, т.е. революция en permanence, война до изтребление на последния враг. Косидер, префектът на барикадите, превръщащ безпорядъка в ред, не знаеше какда постъпи със скъпия проповедник и измисли с Флокон, да го отпрати с братска прегръдка към славяните, с увереност, че там ще си строши сам врата и повече няма да им пречи. “Що за човек! Що за човек! – казваше той за Мишел Бакунин: – В първия ден на революцията той е истинско съкровище, но на следващия трябва да го разстреляш”, очевидно, защото той беше майстор на непрекъснатата революция.

На 15 май 1851 г. австрийският военен съд осъжда Бакунин на смърт и вечерта на същия ден, е изведен от крепостта Олмюц и доставен на 16 в Краков; на 17 е предаден на руските жандарми на границата, откъдето на 23 май е депортиран и затворен в 5-а килия на Алексеевския равелин на Петропавловската крепост.

Тук революционерът ще остане за дълги години пленник на самодържавието, първоначално в знаменития Алексеевски равелин, а след това в Шлиселбург. Върху доклада за това събитие Николай I написал собственоръчно: “Най-после!”

След около месец, считайки че затворникът е достатъчно зашеметен и “узрял” от дългото пребиваване в каменната килия, на 25 юни Николай I заповядал да се пристъпи към разпита му. Според разказа на Бакунин в писмо до Херцен от 8 декември 1860 г., в първата половина на юли 1851 г. при него в килията дошъл граф Орлов – шеф на жандармите и от името на царя му поискал да състави записка за немското и славянско движение, пояснявайки, че царят желае Бакунин да говори с него, “като духовен син със своя духовен баща”, т.е. да се изповяда, като разкаже без премълчаване всичко, което на езика на жандармите се нарича “откровенно” и “чистосърдечно” признание и покаяние. Резултатът бил историческия документ, известен под названието “Изповед”. За него, болшевикът Стеклов цитира отзивът на министъра на правосъдието А.И. Чернишев, който при прочита му открил “пълно сходство между “изповедта” и показанията на обесения през 1825 г. шеф на декабристите Пестел”, той забелязал “същото самодоволно изброяване на всички, враждебни на всеки обществен порядък възгледи, същото щеславноизреждане на най-престъпни и заедно с това най-нелепи планове и проекти, без сянка на връщане към принципите на верноподанния християнин и истинския руски човек”.

Затова, не е удивително, че, след като императорът и неговите сановници прочели текста на “Изповедта”, отношението към Бакунин се променило към по-лошо. За самодържавието той си оставал сериозен идеен враг и когато започнала Кримската война го преместили “за по-сигурно” в Шлиселбургската крепост, където, в условията на най-жестока изолация, държали най-опасните за държавата политически престъпници. По собствената оценка на Бакунин той успял “да съхрани до край цялостно святото чувство на бунта”. В сравнение със Запада, Руската империя била за него средоточие на вселенското Зло…

Логиката на идейната еволюция на автора на “Изповедта” в посока на безпрецедентното по откровеност свободомислие, адресирано до самодържеца, не трябва да предизвиква съмнение: изминатия път от 1840-1849 гг. го водил към най-червения социален радикализъм. Подобна
позиция не оставяла никакво място за прословутото… “разкаяние”, в което го обвиняват някои болшевики. За обективната оценка на този документ говорят фактите: След като “всемилостивият господар” прочита и последната страница на тази “изповед на духовния си син (Бакунин) пред неговия духовен баща” (самият всерусийски император Николай I, известен още с прозвището “Николай сопаджията”), последният пише по полетата й: “Никаква милост!” Да остане в каменния гроб до смъртта! Тази височайша резолюция е най-добрия отговор на всички марксистки и пр. моралисти, които осъждат пленника за “капитулацията” му пред царя.

И така, скъпи другари, аз си отивам с чувство на дълбока признателност към вас и симпатии към вашето велико, свято дело, – делото на човечеството. Аз ще следя с братска тревога всички ваши крачки и с наслаждение ще приветствам всеки ваш нов успех. До смърт ще бъда ваш.

Но на прощаване позволете да ви дам последен братски съвет. Приятели мои, международната реакция, чийто център се намира не в бедната Франция, посветила се шутовски на Светото Сърце, но в Германия, в Берлин, и която в същата степен се представлява от социализма на г-н
Маркс, като и от дипломацията на г-н Бисмарк, тази реакция, поставяща си като крайна цел пангерманизацията на Европа, заплашва сега да погълне и изврати всичко. Тя е обявила безпощадна война на Интернационала, представляван днес от изключително автономни и
свободни федерации. Макар вие да влизате в състава на още свободна република, но вие сте длъжни, подобно пролетариите на всички други страни, да се борите с нея (с реакцията), тъй като тя се изправя между вас и вашата крайна цел – освобождението на пролетариата от цялия свят.

Борбата, която ви предстои, ще бъде ужасна. Но не падайте духом и знайте, че, независимо от колосалната материална сила на вашите противници, крайното тържество ви е обезпечено, ако вие съблюдавате строго само следните две условия:

1) дръжте твърдо на принципа на великата и широка народна свобода,
без която самото равенство и самата солидарност биха били обикновена измама;

2) организирайте все повече международната, практическа бойна, солидарност на работниците от всички професии и всички страни, и помнете, че, бидейки безкрайно слаби като отделни лица, местности или страни, вие ще придобиете в този всемирен колектив колосална, непреодолима сила.

Прощавайте. Ваш брат
Михаил Бакунин