Инферно – стихотворения
Духът на времето
Ето! Усещаш ли го?
Това е духът на времето,
гали ме по лицето.
Усещаш ли го?
Стани човече,
време е за ново начало,
кръвта от земята
ще избледнее
в яркия зор на слънцето!
Време е за промяна,
време е за живот!
Стани, човече,
и нека мечтите
отново бъдат реалност!
Времето се носи
за ново начало!
Усещаш ли го?
Преструвките и лъжите
в мрака да хвърлим, човече!
Време е за ново начало!
* * *
Напред!
Борба за една идея свята.
На народите гнета
нека в ярост да избухне.
Към светли дни да крачим гордо,
за свобода да пеем ний навред.
Напред!
С удар мощен да ударим,
без страх в боя да вървим!
Напред и все напред към края,
свободата е нейде там,
аз зная!
Напред!
* * *
В какъв объркан свят живеем.
Всеки се е отчуждил
и само за себе си мисли.
Приятелство – такава дума
вече няма,
а настървени като вълци,
хората гледат само
своите облаги,
опитвайки се да откъснат все
по-голямо парче месо.
Късат и разкъсват без пощада
човешката душа.
Като овца попаднала между
освирепяло стадо
е смятан нормалният сред луди.
Считат прозрелия истината
за болен
и унищожавайки го като личност
се опитват да държат масите
в подчинение.
Старият рибар
Нейде край Созопол
на големите скали
стоеше стар рибар
с кучето си,
неговия верен другар.
Двамата, вгледани
в бурните вълни,
си спомняха за отминалите дни.
Тихичко лулата си запали
стария другар
отново той погали.
Вятърът развя
неговата брада
и се почувства господар
на таз земя.
Вгледа се в залеза пурпурно лилав
и с въздишка
старият рибар стана, отръска
си краката
и потегли в тъмнината.