Анархизмът в Словения
Интервю с Андрей и Даша – Инфошоп Любляна
Как започна анархисткото движение в Словения и кога започна да действа вашата група?
Даша: Нашата група фактически започна да действа през 1999 г. Анархизмът в Словения като цяло няма много корени и история, освен отделни изолирани примери.
Струва ми се обаче, че макар и без анархистка традиция в Словения съществува традиция на левичарски активизъм и нетрадиционно ориентирани хора, които започват да развиват дейност на базата на организиране отдолу, без да се наричат анархисти?
Даша: Да, през 60-те и 70-те години на ХХ век имаше такива настроения, повлияни от западните събития от края на 60-те. Освен това през 90-те се появи силна хардкор и пънк сцена, която беше донякъде и политически активна, но това не беше традиция. От „Метелкова“, от този социален център тук, започна да се оформя нещо като политическо, социално пространство. Анархистката група се създаде през 1999 година. Започнахаме със завземането на една сграда, всъщност двойка от сгради и го направихме като чисто младежко, субкултурно движение, след което осъзнахме, че се идентифицираме с анархизма и че това е идеята, която ни допада най-много. С политическите акции започнахме някъде през 2001 година и след това с една голяма кампания срещу НАТО, когато предстоеше влизането на Словения там и се подготвяше референдум за това – „за“ или „против“.
Андрей: Едва ли можем да говорим за чист анархизъм в Словения през времето преди 1999 година, но във всичките тези движения от 80-те години на ХХ век – алтернативната сцена като Радио Студент, пънк движението – се съдържаше по нещо анархистично, поне като манифест. Имаше множество публикации, които бяха категорично против титовисткия режим, но това бяха по-скоро утопични искания за свобода, самоорганизация и т. н. В движението, което се разрасна с окупирането на „Метелкова“, имаше значително течение от хора, които се смятат за анархисти и дори когато част от тях след десетина години станаха университетски преподаватели и имаха вече друг социален статус, запазиха много от своите безвластнически възгледи и идеи. Движението продлъжи с окупирането на нови сгради, но и с нови идеи като солидарността с нелегалните имигранти, движението против НАТО, милитаризма и войната и конкретно против словенското влизане в НАТО. Може да се каже, че това беше нещо като латентен анархизъм, защото не беше от националистическа гледна точка – не искаме НАТО, не защото това е САЩ, а с анализ за ролята на НАТО в глобалния свят на Властта и Силата. Ние виждахме в НАТО железният юмрук на капитала и бяхме против капитализма също толкова, колкото и срещу милитаризма, не бяхме просто пацифисти. Това по някакъв начин продължи и до днес.
Вашата група сега се нарича просто Инфошоп?
Даша: Да, но е важно, че ни събира не само идеята, но и организацията – поне се опитваме да я изградим. Всъщност искаме да създадем нещо като федерация от анархистки групи в различни части на Словения и да си сътрудничим с други инициативи и организации на Балканите и в Европа. Затова през 2003 година се опитахме да направим Социална анархистка федерация, която всъщност и направихме, но тя просъществува едва 2 години. Съществуваше и анархосиндикат – „Съюз на самоорганизираните работници“ – извън дейноста на Социалната анархистка федерация. Той беше активен в някои фабрики в индустриалната част на Словения, които се закриваха и приватизираха по това време. Имаше и работнически протести, в които се включихме и ние, правихме и вестник, имаше и стачка на жените-работнички, която също подкрепихме. Но след около две години групата се разпадна, духът вече не беше същият и скуотването започна да запада, не можехме повече да окупираме сгради заради полицията.
Плащате ли нещо за вашия клуб в Метелкова?
Даша: Не, само сметките за ток и другите консумативи. В целия културен център „Метелкова“ всичко е без наем, така че и ние не плащаме, освен тока, водата и пр. Около 1 година нищо не се случваше, хората като че ли бяха объркани, но през 2006 година взехме това помещение, преустроихме всичко и направихме анархистки информационен център, който съществува вече 2 години и всяка седмица организираме различни събития, имаме си програма, която включва прожекции, дискусии, безплатни вечери.
Кои са основните обществени проблеми, върху които се насочвате?
Даша: Имаме множество лекции за дейността на различни активистки групи от Европа и света. Разговаряме за активистката сцена, по почти всички проблеми – от феминизма и правата на животните до работническите борби и влиянието на анархизма върху тях – зависи от темата, която изберем. За всичко това не плащаме нищо, защото Метелкова все още има този статут на окупирана територия, макар че вече доста бизнес се върти тук.
Андрей: Опитваме се да представяме конкретни проблеми от света от по-радикална, анархистка гледна точка. Много важна част е например историята на революционните борби – имаме нещо като цикъл от филми и представяния на различни събития като движенията в Латинска Америка. Имаме филм, посветен на Куба, така че не се ограничаваме само с анархистката проблематика дори, а се опитваме да се разпрострем върху световните революционни движения по принцип, но пак се опитваме да дискутираме тези борби от анархистки позиции. Имаме цикъл от филми, посветен на градските партизани от 70-те години в Германия, движенията от 1968 г. и други подобни.
Кои са главните проблеми на хората днес в Словения?
Андрей: Капитализмът. Капитализмът и всичко свързано с него – заплащането на труда, отчуждаването на труда, приватизацията на образованието – такива неща. Публикуваме месечен бюлетин, който отразява не само събитията, които се случват тук в инфоцентъра, но и в Словения като цяло, както и по света, цялото поскъпване и кризата, и се опитваме да реагираме на всичко това. Опитваме се да обясним всичко и да видим какво конкретно ни засяга нас, тук в Словения в момента и в бъдеще.
С групи и колективи от кои страни имате най-силни връзки?
Андрей и Даша: Най-вече с другари от Хърватия, Италия, Сърбия, Австрия, но поддържаме връзка с групи отвсякъде – имахме посещения даже от един южноафрикански анархоколектив, но, разбира се, предимно с другари от нашите съседни или близки страни.
Какво е влиянието на ситуационизма в Словения? Имам доста такива познати.
Моето лично мнение е, че в много отношения ситуационистите са авантюристи, техният практически опит е добър за нас. Тяхната критика към анархистката теория и история е много ценна и полезна и техните идеи са използваеми в настоящето. Техните идеи трябва да бъдат разбрани, но не трябва да бъдат идеализирани като „най-добрите“, което се случва. Все пак те изградиха някои от най-конструктивните уроци в историята.
Андрей, ти си обвинен в насилие срещу полицай на антифашистки протест в Австрия и имаш дело в австрийски съд. Разкажи ни за този случай?
Това е друг аспект от нашата борба – противодействието на неонацизма, национализма и „патриотизма“, който съществува и тук, в Любляна, и навсякъде. През септември получихме покана от нашите австрийски другари да участваме в антифашистки дни на действието в австрийската провинция Каринтия, защото там всяка година се провежда неонацистка демонстрация, в която участват бивши австрийски и немски войници от Вермахта и това е много важно събитие за тях, но и за новото поколение млади нацисти. Като местна група от Словения, ние се присъединихме към антифашисткия блок и към техните акции, които бяха за три дни. Няколко души бяха арестувани, сред тях и аз, защото се опитахме да блокираме нацистката демонстрация и, разбира се, полицията не ни позволи. Последва кратък сблъсък, просто се бутахме с ръце, не беше никакъв бой, нищо сериозно – ние не бяхме повече от 50-100 души. Заради това няколко от нас бяха арестувани и аз лично бях обвинен в нападение срещу полицията и дори в раняване на полицай.
Възможно ли е да те осъдят?
Възможно е. По принцип мога да получа до 3 години затвор, но не вярвам – може би ще трябва да платя нещо и толкоз. Миналата седмица бях отново в съда – съдията не е субективно настроен и то не на моя страна. Каринтия е проблемна провинция, защото там има словенско малцинство и може да има неприятна изненада. Сега се опитваме да разпространим случая в медиите, да поставим съдията в Австрия под натиск – абсурдно е антифашистка акция да бъде криминализирана – ние се опитваме да спрем неонацистко събиране, само по себе си то е криминално престъпление, да покажем на хората, че има какво да научим от историята, но не бива да повтаряме старите грешки.
