Инферно – стихотворения

Духът на времето

Ето! Усещаш ли го?

Това е духът на времето,

гали ме по лицето.

Усещаш ли го?

Стани човече,

време е за ново начало,

кръвта от земята

ще избледнее

в яркия зор на слънцето!

Време е за промяна,

време е за живот!

Стани, човече,

и нека мечтите

отново бъдат реалност!

Времето се носи

за ново начало!

Усещаш ли го?

Преструвките и лъжите

в мрака да хвърлим, човече!

Време е за ново начало!

* * *

Напред!

Борба за една идея свята.

На народите гнета

нека в ярост да избухне.

Към светли дни да крачим гордо,

за свобода да пеем ний навред.

Напред!

С удар мощен да ударим,

без страх в боя да вървим!

Напред и все напред към края,

свободата е нейде там,

аз зная!

Напред!

* * *

В какъв объркан свят живеем.

Всеки се е отчуждил

и само за себе си мисли.

Приятелство – такава дума

вече няма,

а настървени като вълци,

хората гледат само

своите облаги,

опитвайки се да откъснат все

по-голямо парче месо.

Късат и разкъсват без пощада

човешката душа.

Като овца попаднала между

освирепяло стадо

е смятан нормалният сред луди.

Считат прозрелия истината

за болен

и унищожавайки го като личност

се опитват да държат масите

в подчинение.

Старият рибар

Нейде край Созопол

на големите скали

стоеше стар рибар

с кучето си,

неговия верен другар.

Двамата, вгледани

в бурните вълни,

си спомняха за отминалите дни.

Тихичко лулата си запали

стария другар

отново той погали.

Вятърът развя

неговата брада

и се почувства господар

на таз земя.

Вгледа се в залеза пурпурно лилав

и с въздишка

старият рибар стана, отръска

си краката

и потегли в тъмнината.