Далаверите с хляба
Насъщни проблеми
Седмица по-късно, Яне Янев, назначен от някого за износител на компромати, цитира в ефира народни представители, чиито близки са взели субсидии по европрограмата. По думите на Янев „близо 40% от проектите по САПАРД са на едни и същи обвързани юридически и физически лица”. Разбира се, жертвите не му останаха длъжни, самият той също беше обвинен от БСП, че е лобирал за проекти на Димитър Манов – собственик на една от големите консултантски фирми по САПАРД.
Както обикновено, последваха едни извъртулки, едни истории, журналистите, на които им е удобно все да не разбират съвсем добре, обичат да ги наричат спекулации. Първо ЕС спря парите по САПАРД. После ЕС не бил спирал парите по САПАРД. После все пак се оказа, че парите били спрени, ама не всички, само по мярка две, но не били спрени „ефективно”. Тази двойнствена същност не е учудваща – парите по европейските фондове у нас се движат достатъчно близо до скоростта на светлината, за да може масата на тази част, която стига до местоназначението си, да клони „ефективно” към нула. Загубилата се по пътя маса се преобразува в енергия за борба с корупцията. Дупедатите явно добре познават физичните закони, защото им се довериха напълно и отхвърлиха дори обсъждането на проекторешение за създаване на временна комисия, която да провери дейността на Държавен фонд „Земеделие”.
Макар и изчезнали, парите оставят след себе си неприятен мирис на затънали политици. Шефът на фонд „Земеделие” Димитър Тадаръков обеща на журналистите, че ще изнесе конкретни данни за лица, източвали пари по САПАРД. Всъщност на това „обеща пред журналисти” вярват само хора, които не искат да си отварят очите – това беше по-скоро „заплаха чрез журналисти”. Ако имаше намерение да изнася такива данни, той щеше да си премълчи, докато са готови и да ги даде на журналистите. Просто цената на държавното прикриване на мръсни сделки скочи няколко пъти и срокът за нейното плащане се съкрати драстично. Цената обаче беше платена и Тадаръков заяви, че нарушения няма. Самият той е разследван за далавера за 22 милиона лева по САПАРД, „пренасочени” без конкурс, експертиза и съгласуване с ЕК. Фокусът на политическата атака се пръсна като дефектен снаряд в крива гаубица и от земеделието зави в неопределената посока на „контролираните от ДПС министерства” – стана дума дори за прословутия случай със златодобива в Челопеч, при който държавата взима 0,75% от добитото от концесионера и това било изнудване на инвеститорите. Сериозната опозиционна критика няма почва у нас, остава трупане на червени точки пред сини избиратели.
„Спрените” плащания
Проблемът не е, че ЕС спира плащанията през февруари. Проблемът е, че българската държава отдавна е спряла да плаща на онези, от които зависи нашия хляб, за да пълни гушите на онези, от които ґ зависи луканката. Със или без ЕС, земеделците от край време получават само толкоз, колкото да стоят в статистиката, за да не се закрие Министерството на земеделието и големите кьорави мангизи. Със или без ЕС, „усвоителите” продължават да лапат от хазната с гаргантюански предизборен апетит. Вместо от ЕС парите им продължават да текат, но вече направо от републиканския бюджет, защото министервите били сигурни, че замразените 81 млн. лева отново ще бъдат предоставени на България и нямало опасност Брюксел да не възстанови платеното от хазната. Интересите на далавераджиите се защитават автоматично от държавата – няма нужда нито от протести на млекопроизводители и хлебопроизводители, а фактът, че последните изобщо не реагираха на вестта за спрените пари по САПАРД, показва колко са и разчитали на тях. На тези кьорави пари обаче разчита маса политическа сган и затова и нямаше как да не се бръкне в хазната, в която за лекари, учители, пенсионери не се бърка никога. Тадаръков стигна дотам направо да обяви, че парите по САПАРД тръгвали „до дни”, но беше скорострелно опроверган от Брюксел, че тия дни ще бъдат много, ама мно-ого дълги и още не са започнали. Франс Прес и Ройтерс направиха точно обратната прогноза – че е по-вероятно да бъдат наложени нови сакции, отколкото да паднат старите. Междувременно излязоха и имена, и депутати, и роднински кръгове. Явно разместването във властта не може да се уреди съвсем безболезнено и никой европейски комисар не е готов да изгори заради рахата на българските си васали. Конкретни данни излязоха за бившия заместник-министър на земеделието от НДСВ и настоящ депутат Бойко Боев, съпругата на депутата Пламен Моллов, който е председател на парламентарната група на НДСВ и член на земеделската комисия в парламента, сегашния заместник-министър на земеделието от квотата на НДСВ Димитър Пейчев, бившия земеделски министър Мехмед Дикме, заместник-областния председател на ДПС в Разград Хамза Чакър, сегашния земеделски министър Нихат Кабил, Венцислав Върбанов от БЗНС, депутата от СДС Иван Колчаков и други. Това са капки в морето, парите от фонд „Земеделие” се разпределят по цялата структура на съответните власти – като се започне от министри и депутати, та се стигне до чиновниците в общинските центрове. Сумите, разбира се, са пропорционални на заеманата позиция. Много е неудобно обаче да се уличават конкретни хора от властта, затова обвиненията се насочиха към т. нар. бизнес – там каквото и да се прави, най-много някоя фирма да затвори кепенци, което е бял кахър, защото кепенци даже няма – повечето от тези фирми са банкова сметка, мобилен телефон и една папка шарени картинки за отчитане на дейност. Консултантите уреждали доставчици на техника, консултантите прибирали големи комисионни, консултантите не подписвали договори по проектите – все грехове, които не могат да станат, ако анонимни чиновници не си затварят очите. Чиновникът обаче знае, че не е луд тоя, дето яде баницата, а оня, дето му я дава, го оправдават поради невменяемост. Фарсът стана пълен след като едната от консултантските фирми беше „публично обвинена във връзки” с депутата, който раздуха цялата история – Яне Янев.
Поглед „отдолу”
Далаверите няма да спрат нито с доклади от ЕС, нито с оставки, нито с прокурорски проверки, разведени с истината от съда поради импотентност. Мафиозният грабеж от хазната е тройно застрахован – ако се получи „пробив” в министерство, ще го покрие парламентарна комисия; ако има „теч” от парламента, нашият човек в прокуратурата ще го пломбира; ако прокурорите се изтърват, има съд, а съдът е нещо, в което трябва да се налее – това го знае всяко хлапе. С подобна мафиотска структура в държавата не можем да разчитаме да получаваме заслуженото за труда си не само на полето, но и на всяко работно място. Има една дума за магаретата и атовете – когато атовете се ритат, реват магаретата. Само че ние сме по-зле от магаретата, защото парите, които се разпределят „горе”, са взети от нас, по един или друг начин, още преди онези да започнат да се ритат. А ние дори не сме изревали. Късно ли е да ревнем сега?
В наши дни земеделието не е отрасъл, който може да съществува сам за себе си – в ХХI век той е безсмислен без енергетиката, машиностроенето, науката, хранително-вкусовата промишленост и много други отрасли. Няма как иначе да бъде, защото вече един селянин храни десет граждани, а не обратното, както преди сто години. Човешкият труд е сведен до минимум – затова купуваме брашно от Австрия и домати от Италия – брашното на софийската мелница се оказа по-скъпо и по-скапано от австрийското, а хубавите български домати са дефицитен, почти екзотичен лукс, който вече удря двуцифрени цени на софийските пазари. Модерното земеделие трябва много интензивно да се променя, заедно с интензивно променящия се свят, иначе има тъжни снимки на хилави дечица и програми на ООН. Огромните субсидии в „развития” свят, срещу които толкова плюят, са тотално „непазарни”, но развитият свят е затова развит, защото от горчивия опит на десетки поколения гладували европейци знае, че те не могат да бъдат други освен огромни и непазарни. Изборът пред България е или да се увери на собствен и на децата си гръб и стомах защо това е така, или да проведе социална аграрно-технологична революция в много кратки срокове – с тотално изхвърляне на мисленето „вземи парите и бягай” и пълно единодействие на потребители и производители. Иначе ще гризем компромати вместо домати.
Не е луд тоя, дето яде баницата, а оня, дето му я дава, го оправдават поради невменяемост.
Златко и Сашо
Остави коментар