ЕС и Израел – никога против!
Европейското съучастничество в бавния израелски геноцид
Държавност и холокост На 14 май 1948 г. Израел се обявява за държава. Пищните тържества тази година по случай 60-тата годишнина от „независимостта” имаха за пореден път „специален акцент” върху оцелелите от холокоста. Отците на новата израелска държава обаче не са помирисвали нацистките концлагери. Ако Жаботински, Бен Гурион, Моше Шарет, Леви Ешкол, Голда Меир, Ицхак Рабин и Шимон Перес са оцелели от нещо, то не е било холокостът, а британският режим в Палестина. От всички държавни глави на Израел, родени преди Втората световна война, единствено Менахем Бегин е бил в концлагер, но това е концлагер на НКВД в Сибир (Печора), откъдето е освободен след по-малко от година по спогодбата Сикорски-Майски.
Европейският съюз, най-големият търговски партньор на Израел, наблюдава безучастно, докато Израел затяга варварската си обсада на Газа и налага колективно наказание на 1,5 милиона палестински граждани, осъжда ги на унищожение и обрича на неизбежна смърт хиляди пациенти на хемодиализа, сърдечно болни, преждевременно родени бебета и всички останали, чието оцеляване зависи от електричеството.
Водата в този район е може би най-замърсената след десетилетия кражби и злоупотреби от страна на Израел. Тя не може да се изпомпва и пренася по домове и институции след замразяването на доставките на горива и електричество от страна на Израел. Болниците не могат да работят и в крайна сметка това ще доведе до смъртта на много хора, особено на най-уязвимите. Фабриките, които в момента работят въпреки обсадата, ще бъдат принудени да спрат, което ще доведе до увеличаване на и без това застрашителния размер на безработицата. Пречистването на отпадъчните води ще спре, което ще причини замърсяване на безценните и оскъдни водни източници на Газа. Училищата затварят врати. Животът на всички граждани е ако не необратимо, то тежко засегнат. Европа е тази, която наблюдава апатично отстрани.
Ричард Фалк, учен от Принстън, определя израелската обсада като “прелюдия към геноцид”, още преди това поредно престъпление да бъде извършено. Сега престъпленията на Израел в Газа могат съвсем точно да се категоризират като геноцид, макар и бавен. Според Член II от Конвенцията на ОН за Преследване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. терминът е определен по следния начин:
“[А] Всяко едно от следните действия, извършени с цел да се унищожи, отчасти или изцяло, една национална, етническа, расова или религиозна група като такава:
а) убиване на членове на групата;
б) причиняване на сериозни телесни или душевни увреждания на членовете на групата;
в) умишлено налагане на групата условия за живот, целящи физическото ґ унищожаване изцяло или отчасти;…”
Ясно е, че израелската окупация на Газа е акт на геноцид по дефиниция, макар и „отчасти”. ЕС е подозрително ням.
Европа не е единствен съучастник в престъплението. От сервилния генерален секретар на ООН, който надмина всички свои предшественици в раболепието си към правителството на САЩ, чуваме само жалки приказки. Самото правителство на САЩ, най-щедрият от спонсорите на Израел, е пряко замесено в сегашната обсада, особено след като президентът Джордж Буш по време на скорошната си визита даде зелена светлина на израелския премиер Ехуд Олмерт за опустошаването на Газа. Защо да не обвиним тихите арабски братя на палестинците, особено Египет – единствената страна, която би могла незабавно да прекрати обсадата като отново отвори граничния пункт при Рафа – и достави от там необходимото гориво, електричество и материали от първа необходимост? Защо да не обвиним палестинските власти в Рамала, чийто недалновиден водач открито се похвали на една пресконференция с “пълното си единодушие” с Буш по всички важни въпроси?
След Израел САЩ е без съмнение най-виновната страна в извършваното понастоящем престъпление. По властваща фундаменталистка, милитаристика, неоконсервативна идеология, САЩ са единствени в категорията си. От само себе си се разбира, че палестинските власти, ООН, както арабското и международните правителства, които имат търговски отношения с Израел, трябва да се държат отговорни за мълчаливото си съгласие с престъпленията срещу човечеството в Газа. Истина е също така, че всички гореизброени правителства имат правна и морална отговорност да се намесят и наложат необходимия натиск, за да бъде спряно престъплението, преди хиляди хора да загинат. ЕС обаче заема уникална позиция – не само, че е ням и апатичен, но и в повечето европейски страни Израел и израелските институции се радват на радушен прием в почти всички области: икономически, културни, академични, спортни и пр. Израел беше поканен като почетен гост на голям панаир на книгата в Торино, Италия. Израелски филми с държавен бюджет участват във филмови фестивали по целия континент. Техни продукти, от авокадо и портокали до високотехнологични системи за сигурност, наводняват европейския пазар както никога досега. Израелските академични институции се радват на специално и особено доходоносно споразумение за сътрудничество със съответните органи на ЕС. Танцови трупи, музикални състави и оркестри от същата държава биват канени на европейски турнета, сякаш Израел е високо ценен член на тъй наречения “цивилизован свят”.
Ако Европа смята, че по този начин ще изкупи своя Холокост срещу собственото си еврейско население, то тя всъщност съзнателно и позорно подпомага извършването на нови актове на геноцид срещу палестинския народ. Очевидно Израел и старите им “бели” спонсори и съюзници смятат палестинците за хора втора ръка.
Може би няма друг международен въпрос, за който Европейската върхушка би могла да бъде обвинена в безучастност и безразличие към мнението на собственото си общество. Докато призивите за бойкотиране на Израел като държава на апартейд бавно, но настойчиво се разпространяват сред европейските граждански организации и синдикати, на европейските правителства им е трудно да се разграничат от позицията на съучастничество на САЩ с Израел. Европейските клишета за „изразяване на дълбока загриженост” в днешно време са станали по-редки от всякога. Безмилостното погазване на законите за човешките права се пренебрегва веднага щом някой постави въпроса дали Израел да продължи да се облагодетелства от своето споразумение за сътрудничество с ЕС. Ако това не е съучастие, тогава какво е?
Да оставим морала настрана, потапянето на Газа в море от тъмнина, бедност, смърт и отчаяние не вещае нищо добро на Европа. С активната си подкрепа на обстановка, подходяща за пораждането на фашизъм и потресаващо насилие близо до границите си, Европа сама вика безредиците пред своя праг. Тя трябва сериозно да обмисли призивите за бойкот, за прекратяване на търговските отношения и за налагане на санкции върху Израел.
Изглежда европейският елит днес е твърдо решен да не се противопоставя на погазването на човешките права в тази част на света. Лозунгът „Никога повече”, поддържан от евреи, оцелели от европейския геноцид, днес е прегърнат от ЕС с една разлика: някои букви са сменени и това „повече” се превърна в „против”.
Омар Баргути
независим палестински политически анализатор и един от основателите на палестинската кампания за академичен и културен бойкот на Израел
(www.PACBI.org)
