Антифашистки отпор в Атина и Дрезден и нацистко шествие в София
През месец февруари проявите на крайнодесните лумпени по цял свят се активизират неимоверно. Но докато в София расатевци, наци-съпротиви и други неофашистки организации необезпокоявано проведоха своето шествие, то в други страни, където споменът за крайнодесните изстъпления е все още много силен, подобни прояви бяха блокирани още в зародиш.
На 13 февруари тази година БНС и други фашизоидни (но представящи се за „патриотични“) групи проведоха поредното си шествие в чест на ген. Христо Луков – историческа фигура, която целят да реабилитират. На историците личността на генерала е напълно известна – преди и по време на Втората световна война Луков е лидер на Съюза на българските национални легиони – фашистка организация и дясна опозиция на царския режим, настояваща за още по-тясно сближаване с нацистка Германия. На тазгодишното шествие се събраха около 200 души с повече или по-малко фашизоидни идеи. Обществото посрещна този факт с пълно мълчание – нямаше почти никаква реакция от медии, политици или неправителствени организации. На самия „Луков марш“ присъстваха и представители на чужди квазифашистки групи от Италия, Испания, Германия, Швейцария, както и румънците от „Ноуа дрепта“ – организация, която претендира за присъединяването на Южна Добруджа към Румъния!
За съжаление за втора поредна година на това шествие присъстваха и представители на палестинската общност (като политически виждания близки до организацията „Фатах“). Тази статия не цели да прави анализ върху късата памет на българската народопсихология, а просто да илюстрира какво е положението у нас и в други страни. Затова отговорът на въпроса защо неофашисткият марш беше разрешен и срещу него противодействие нямаше оставям за друг път. Но преди да видим какво се случи на същия ден в Дрезден, Германия и в началото на февруари в Атина, Гърция, само ще добавя, че на въпросния „Луков марш“ са шествали също така и хора, пряко замесени в побоищата над леви активисти и малцинства – хора, чието място би трябвало да бъде не на улицата, а в затвора!
По същото време на 13 февруари в Дрезден, Германия обикновените хора като цяло успяват да предотвратят неонацистко шествие, отбелзяващо годишнина от бомбардировките над Дрезден.
Тогава в града трябва да се проведе ежегодният „траурен марш“ на немските неонацисти във връзка с 65-годишнината от дните на бомбардировките върху града от авиацията на съюзниците. Трябва да се проведе, но не се провежда. Граждани, политици, обществени деятели, активисти от различни антифашистки обединения блокират историческия център на Дрезден, за да не могат неонацистите да минат оттам. Антифашистите барикадират и покриват със седящи живи вериги всички улици около гара Нойщад, където неонацистите се събират. Маршът завърши, без изобщо да е започвал.
Неонацистите правят тези „траурни маршове“ не за първи път, опитват се да представят бомбардировките като „бомбен геноцид над немците“. По време на въздушните нападения на 13 и 14 февруари върху Дрезден са изсипани 3700 тона бомби и са загинали по различни данни от 25 до няколкостотин хиляди души. Бомбардировката се превръща в една от най-разрушителните в историята, а необходимостта от нея от военна гледна точка се оспорва и до днес. Всъщност никой в Германия не поставя под съмнение необходимостта от почитане паметта на жертвите, а по-скоро у мнозина се появяват възражения от факта, че неонацистите се опитват да „приватизират“ тази траурна дата и да използват паметта на загиналите като възможност още веднъж да заявят публично за себе си. За осуетяването на шествието е започната мобилизация „отдолу“. В интернет се появяват огромно количество призиви да се отиде в Дрезден и да не се допусне неонацисткият марш под общия лозунг „Нито педя зема за фашистите!“ В мобилизацията участват не само автономни антифашистки младежки групи, но и леви (Die Linke), умерени (SPD), еколози, анархисти и просто жители на града. По думите на кореспондента на РИА Новости Татяна Фирсова като цяло на 13 февруари реда в Дрезден охраняват около 8000 полицаи от цяла Германия – с две хиляди повече, отколкото при визитата на американския президент Обама през лятото на 2009 година.
Със своите действия антифашистите успяват да спрат планирания нацистки марш. При опита на неонацистите да започнат марша от района на Нойщад в центъра на града там вече се намират повече от 10 000 души, които просто не пропускат колоната на маршируващите. Сборният пункт на крайнодесните се оказва фактически отрязан, не само че е трудно маршът да започне, но участниците не могат и да стигнат до въпросното място. След като са блокирани улиците, водещи към гарата, много неонацисти започват да се изтеглят към гара Нойщад покрай кордоните на левите. Тук и възникват някои сблъсъци: на една улица антифашистите преобръщат и разбиват камион, с който няколко неонацисти пътуват към сборния пункт. Трябва да се добави, че на улиците дежурят не 10-20 антифашисти и леви радикали, а от няколкостотин на второстепенните улици до няколко хиляди на главните. Някои крайнодесни след това се жалват в блоговете, че полицията не е изпълнила своя дълг да обезпечи безопасността на провеждането на законното мероприятие. Това не е точно така – полицията неколкократно прави опити да спре живите вериги по улиците. На една от централните пресечки полицията се опитва да разруши барикадата и към нея политат камъни. В отговор ченгетата използват водни струи срещу левите демонстранти. Има и няколко други по-малки сблъсъци с полицията, но като цяло ченгетата действат по убеждения и се стараят да не провокират излишно антифашистите.
В крайна сметка блокадата на гара Нойщад води до това, че около 5 хиляди крайнодесни успяват да стигнат до сборния пункт към 3 часа следобед. Тъй като самата демонстрация е разрешена до 5, вече няма практически смисъл от провеждането на мероприятието. Въпреки това улиците остават блокирани от хиляди леви активисти и в крайна сметка полицията обявява, че нацистка демонстрация няма да има, защото не може да гарантира безопасността на участващите. След като се уверяват, че това не е полицейска уловка и че неонацистите наистина започват да се разотиват, антифашистите освобождават улиците и тръгват на спонтанна демонстрация от Нойщад до площад Алберплац.
„Всичко това не беше толкова просто – казва говорителката на съюза „Нито педя земя за фашистите“ Лена Рот – в стълкновенията с нацистите няколко души пострадаха, но това се очакваше. На първо място усилията на повече от 12 000 души от цяла Германия, а също така от Полша, Чехия и други страни, успяха да доведат до спиране на най-голямата нацистка демонстрация в Европа. Лена Рот критикува също така и властите, които са искали да арестуват преди демонстрацията известните на полицията антифашисти в Дрезден. Цялата кампания „NO PASARAN!“, чиято цел е противодействие на нацистките демонстрации, обединява множество различни едни от други граждански и обществени инициативи: партии, автономни антифашистки групи, профсъюзи. Под своето участие в масовата блокада за 13 февруари са се подписали 600 организации и около 2 000 отделни лица.
Нека да хвърлим поглед и към осуетяването на една расистка демонстрация в Атина на 6 февруари. За тогава е обявена расистка антиимиграционна демонстрация пред легендарния факултет Пропилая в Атина – тя е осуетена от масова контрадемонстрация на антифашисти и анархисти. Расисткото мероприятие срещу имигрантите е свикано от контролирания от тайните служби хунтаджийски седмичник „Стохос“, разни ултраправославни християнски групи, както и смесица от други фашистки групи и партии. Седмица след друг фашистки марш, тогава в памет на убитите няколко гръцки войници при един краткотраен гръцко-турски конфликт през 1996, този път фашистката измет избира да започне своето шествие от най-централното университетско убежище на Атина, Пропилая – мястото, откъдето започват всички протестни шествия, символ на лявата и анархистка борба. Провокацията е прекалено голяма, за да бъде оставена без отговор и рано в петъчния следобед преди планираната демонстрация анархисти и други антифашистки другари окупират централния ректорат на Атинския университет, който се намира точно зад Пропилая. Около 200 души се събират в петък, а на съботната контрадемонстрация техният брой е вече около 2 000. С толкова силно антифашистко присъствие фашистите не посмяват да се появят пред Пропилая, а преместват своя сборен пункт на обичайното място близо до стария парламент на площад „Колокотронис“. Въпреки подкрепата на парламентарната крайнодясна партия ЛАОС и физическото присъствие на нейния лидер, депутат и голям привърженик на „световната конспирация“ Адонис Йоргиадис, фашистите не успяват да съберат повече от 300 боклука, най-вече реликви от времето на хунтата, носталгични монархисти, но и неколцина членове на парадържавната фашистка група „Златна зора“. Някои по-малко щастливи, които се опитват да минат покрай Пропилая, са доволно понабити. Полицията за масови безредици се опитва да помогне на своите идейни приятели, но е посрещната също толкова яростно от антифашистите. Опитите на антифашистите да атакуват жалкото фашистко сборище е предотвратено от куките, блокирали целия център на Атина от ранното утро със своите бусове.
Като ясен отговор на главния фашистки антиимиграционен лозунг „Грък не можеш да станеш, грък трябва да се родиш“, главният транспарант на контрадемонстрацията гласи „Тъпанар (мІлака) не можеш да се родиш, но можеш да станеш“.
В декларацията на асамблеята на окупирания университет се казва:
„Днес, 5 февруари, анархисти, антиавторитаристи и антифашисти избраха да оставят сградата на администрацията на Пропилая отворена като пространство за взаимна координация и борба. Нашата цел е да обменяме идеи и информация за утрешната контрадемонстрация. Нашата асамблея се изправя срещу националистките и расистки групи, които ще демонстрират против имигрантите. Ние се изправяме срещу институционализирания расизъм, както и срещу онези, които със своите човеконенавистни призиви целят физическото елиминиране на имигрантите.
Призоваваме всеки човек в тази борба да се присъдени към нашата открита асамблея в Пропилая и да предотвратим фашистката демонстрация.
Никоя власт не ни е приятел! Никой потиснат не ни е враг!
[Академичното] убежище не е нито за фашисти, нито за полицаи – то е за хората в борбата и света на свободата
Война срещу държавата и шефовете
Солидарност с имигрантите
Отворена асамблея на Ректората на Атинския университет“
Около 13 февруари група фашисти се опитват да атакуват най-големия анархистки скуот в Солун – Фабрика Ифанет. Едно момче е ранено, а фашистите хвърлят няколко коктейла Молотов. Полицията, вместо да разгони фашистите, започва да хвърля сълзотворен газ вътре в сградата на скуота. За по-малко от час около 300 души от почти всички анархистки групи в града се събират да защитят своите другари, а на следващия ден се провежда многохилядна антифашистка демонстрация.
Обществото в Гърция винаги реагира на такива провокации, но активността на крайнодесните се усилва и там през последните месеци – явно се чувстват защитени от полицията и властта като цяло. А тук?
по материали от сайта resistance2003.gr
и сайта antifa.ru
Иво