Какво празнуваме на 9 май?

Има много поводи. На 9 май 1502 г. Христофор Колумб предприема последното си пътешествие към Америка. През 1876 г. по нашите земи още горят пожарите на Априлското въстание. През 1926 г. се извършва първото прелитане със самолет над Северния полюс. През 1960 г. в американските аптеки се пускат в продажба първите противозачатъчни хапчета. На този ден през 1873 г. е роден археологът Хауърд Картър, открил през 1922 г. гробницата на фараона Тутанкамон. През 1924 година се е появил на бял свят известният руски бард Булат Окуджава.

Въпреки това, най-известните събития, отбелязвани и спонтанно, и с официални мероприятия, остават Денят на победата над нацистка Германия и Денят на Европа.

На 9 май 1950 г. е създаден Европейският тръст на въглищата и стоманата – именно този акт е признат за начало на изграждане на Европейския съюз. Както виждаме, ЕС е бил заченат не като абстрактен демократичен идеал, а като конкретна транснационална компания с основни ценности печалба, печалба и пак печалба, осъществявана чрез експлоатация, експлоатация и пак експлоатация. Отварянето на вътрешните граници, премахването на визите, “свободното движение на стоки и хора“ – всичките изброени благини представляват подсигуряване на ефективното функциониране на мегакорпорацията “Европа“. Корпорация с точно разпределение кой ще работи и кой ще жъне плодовете на труда. Разбира се, държавните институции не са забравени, към колосалната помпа за пари са инсталирани стотици хиляди бюрократи, които контролират финансовите и стокови потоци и съответно смучат от тях.

Именно това е основната причина и за днешната криза. Впрочем, капитализмът успешно използва кризите като механизъм за “презареждане на матрицата“, стоварвайки последиците върху хората, принудени да продават своята работна сила. Истинските виновници се измъкват, освен най-калпавите.

Всички мечтатели от ХIХ век, писали и говорили за Обединена Европа като Джузепе Мацини, от чиито идеи е бил повлиян Васил Левски, биха се ужасили, ако можеха да зърнат монополистично-печалбарско-бюрократичното чудовище ЕС. Мечтите им са извратени и поругани – също както мечтите на Левски за свята и чиста република са омърсени от цялото развитие на България от 1878 година насам, въпреки инцидентните проблясъци на свобода всред общото потисничество във всички сфери на живота.

Накратко, Денят на Европа не дава много поводи за радост и празнуване, ако го разглеждаме като ден на началото на корпорацията ЕС.

Дали обаче има някакъв лъч светлина във факта, че на 9 май 1945 в Москва каца самолет, който носи на Сталин подписаната от представителите на Третия райх безусловна капитулация? Та именно заради победата на Съюза на съветските социалистически републики над националсоциалистическа Германия този ден е направо свещен в официална Русия, Украйна, Казахстан, Беларус, Молдавия, Сърбия, Узбекистан, Азърбайджан и Армения. Празнуват го и западните държави като ден на Освобождението на Европа. Доколко е състоятелно подобно схващане?

Символът на Втората световна война е концлагерът

През 1939 г. СССР сключва договор с нацистите, а Сталин вдига тост на германския народ и неговия вожд Адолф Хитлер. Нацистите и болшевиките си поделят Полша – така започва Втората световна касапница. Червената Армия нахлува във Финландия. Отхапва от Румъния Буковина и Молдова. Анексира Прибалтика. Германия през това време също анексира, превзема, окупира.

Концлагери се строят както под червените болшевишки, така и под червените нацистки знамена. Немците изостават, защото съветските концлагери съществуват още от 1918 г. по заповед на Троцки с одобрението на Ленин. През 1919 г. вече има 21 лагера. Към края на 1921 г. – 122 с около 100 000 затворници. През 1923 г. лагерите стават 315, възниква ГУЛАГ.

В крайна сметка нацистите не успяват да спретнат толкова лагери, колкото има в СССР, но се мъчат да наваксат с качество, организираност и технологии. Унищожават хора с газ, изгарят ги в крематориуми. Съветските им колеги се осланят на глада, студа и изтощаването с непосилен труд, затворниците са изцеждани по великите строежи на „комунизма“ според рецептите на Маркс, Ленин, Троцки, Сталин.

Концлагерът като инструмент на войната е „изобретен“ от англичаните по време на Бурската война в Южна Африка. Редовната армия не може да се справи с бурските партизани и затова интернира цивилното население. Останали без подкрепа, партизаните накрая се предават.

По-различно предназначение на концлагерите намират вождовете на болшевизма. Всеки тоталитаризъм, когато идва на власт, заварва огромна маса недоволни. Затворите не стигат. Несъгласните хора са смъртна заплаха за режима. В концлагерите тоталитаризмът ги избива, за да осигури собственото си оцеляване и утвърждаване. Така са постъпили в Германия. В СССР отишли по-далеч. ГУЛАГ се използвал не само като средство за масово унищожение на хора. Червените лагери служели и като оръдие за дисциплиниране на покорения народ. Преминалите през тези кошмарни места на концентрирана низост и отричане на човешкото достойнство ставали напълно послушни, били пречупвани. Незавидната орис на лагеристите служела като нагледен пример за това как се третира нелоялността към режима.

Освен това, лагерите били източник на практически безплатна работна ръка, възкресен робски античен труд в модерната индустриална епоха. Троцки по този повод дори горделиво възкликва: „Кой казва, че робският труд бил неефективен!“

Нещо повече, в периода на подготовка за война в съветските концлагери били вкарвали цели воински части заедно с командирите им. Неслучайно униформата на лагеристите и на бойците от Червената армия е една и съща – само различна на цвят. Запазва се и йерархичната структура – отделение, взвод, рота, батальон, полк. Със съответните отговорници, също затворници. А след това им предлагали да “изкупят вината пред партията и народа“. Между чука на Вермахта и наковалнята на заградителните отряди от НКВД, не само въоръжените затворници, но и лоялните съветски войници нямали друг изход, освен да проявяват чудеса на героизъм.

Дали обаче това прави така наречената “велика отечествена война“ героична и справедлива? Какво друго е оставало на обикновените хора, освен да се бият отчаяно за живота си – Хитлер им предлагал кафяво нацистко робство, което им гарантирало ролята на затворници, вместо червено съветско, в което все пак имало шанс да бъдат надзиратели. Така над страха пред собствения режим надделял “здравият разум“ на дребния човечец. Разбира се, че е по-добре да си надзирател, отколкото затворник. Мечтата на роба.

В това се състои великата ирония на Втората световна война в Европа, че и в целия свят.

Първата световна касапница завършва с народни бунтове, войнишки въстания, с търсене на отговорност от държавници и капиталисти за това, че са накарали обикновените хора да убиват и осакатяват други обикновени хора, често дори нечужденци – например на един от балканските фронтове от едната страна е стреляла австро-унгарската армия, от другата – кралската югославска, но войниците и офицерите от двете страни били сърби и хървати.

За нещастие поривът към свобода от края на Първата световна касапница е бил успешно овладян от „революционери“ с тоталитарни идеали в умовете, но популистки привлекателни лозунги по знамената.

През Втората световна война нищо подобно не се случва, не и масово. Всеки народ, всяка „нация“ остава вярна на идеологията на своята държава. Тържествуват концентрационните лагери, борбата е единствено къде да се “уреди“ човек – да не попадне в бараката зад бодливата тел, а да служи в казармата до нея. Чувството за справедливост е притъпено от облагите и привилегиите, които имат низшите надзиратели. Народите са покварени от своите режими, стават съучастници в престъпленията им.

Щом прогонват врага от своята територия, навлизайки в Чехословакия, Полша, Румъния, България, Югославия, Унгария, Австрия и особено в Германия, съветските войници – “героите“ – грабят, убиват и насилват цивилни, като грабежите и изнасилванията се поощряват от командването. Сиреч, не се държат по-добре, отколкото немците преди това.

Западните съюзници не изостават. В САЩ също процъфтяват концентрационни лагери – в тях вкарват американски граждани от японски и изобщо азиатски произход. Бомбардировачите на англо-американците подпалват цели градове, в които няма военни и промишлени обекти, но пък има много бежанци. В пожарите на Дрезден се топят тухлите на сградите. Още преди Хирошима.

Какво празнуваме на 9 май?

Освобождение? Източна Европа излезе от нацистките лагери, за да влезе в съветските. Не е тайна, че някои немски концлагери бяха използвани по предназначение от „освободителите“.

В окупираните от западните съюзници зони емигриралите богаташи се завърнаха, а сиромасите, дори окичените с ордени, отидоха пак да им слугуват. Вече не ги е страх от Гестапо, но пък остават дертовете и притесненията за работното място, неизплатения кредит, данъците. Подобрението е безспорно, ала само в сравнение с лагерната система на Изток. Свободата като идеал пак си остава в сферата на декларациите.

Добре е казано в един форум на рускоезичните анархисти: „9 май е денят на победата на експлоататорите от цял свят над техните народи.

Шаркан