Проблемът с идейната ни подготовка

Драги другари,

Мисля, че не трябва да забравяме нито за момент, че днес, при сегашното ни състояние, всяка „инициатива“, „решение“ и „акция“ могат да имат само един критерий: съдействат ли, или противодействат те на консолидирането, а след това и на разширението на организацията? Всичко останало е разпиляване на сили, които не изобилстват, а в много от случаите и нанасят непоправими щети на тази основна цел (засега, а по всяка вероятност и за години напред). Ако не желаем да мислим и действаме през призмата на такива цели, критерии и осмисляне на думите и делата си, стигаме до „разискване“ (с извинение) на проблеми като публичното антифа и гей парада. Това ли са проблемите на българския народ днес? И за тия ли теми трябва да губим време? Това би ме натъжило, ако не пораждаше в мене ярост. Който страда от идейна или друга сърбогъзица, трябва да си потърси друго място и среда, в която да се дръгне!

Защо изпаднахме до такова дъно? Мисля, че една от основните причини е всеобщата анархистическа неграмотност, която се шири безпрепятствено в нашите оредяващи редици. Това трябва да кажем без задръжки! Навярно не сте забравили, че преди два месеца и кусур с допитване се реши, че идейната ни подготовка е приоритетна задача. Досега имаше само едно събрание и никакво предложение за една просветна програма. Аз предложих да започнем с „Азбуката“, но това като че ли с незначителни изключения остана неразбрано. Това, че отзвукът от взетото „решение“ (и резултатът) от него е почти нулев, е половин беда. Бедата става цяла, когато тези, които не считат, че им е нужно да се ограмотяват, ни пробутват всякакви „идеи“, „инициативи“ и… бъзици за чистопробен анархизъм. На това бедствено положение, което не среща никакъв отпор, трябва да се сложи край! Позволявам си да напомня, че на така наречената пресконференция, организирана от „кротките крайно леви“ и техните манипулатори, предложих на г-н министъра на вътрешните работи и неговите копои един просветителски курс на тема „Що е това анархизъм? (и има ли той почва у нас)“. Този път го предлагам и на всички, които считат себе си за анархисти и още повече за членове на една революционна организация. Крайно време е да се разбере, че тя не е кръчма, в която всеки може да влиза и излиза, когато му скимне и когато му е кеф. Ако не сторим всичко произтичащо от гореказаното с необходимата сериозност и постоянство, мисля че това, което казах „на шега“ при една от последните ни сбирки за панихидата в „Свети Седмочисленици“ рискува да се сбъдне.

Макар че остарях, нямам намерение да наблюдавам безучастно подобно развитие и перспектива! Даже напротив! Мисля, че смъртта, страданията и животът на хиляди наши другари от Ботев до вчера не ми позволяват такова поведение. За тия, които не са чели „Тил Ойленшпигел“ им препоръчвам горещо да го сторят! Там героят на романа повтаря често „Прахът на Клаас бие в гърдите ми!“ Това е днешното натъжаващо положение, но ще бъдат взети всички необходими мерки, за да му се сложи край! И колкото по-скоро, толкова по-добре!

Георги Константинов

Драги Георги,

Не мисля че проблемите на „чистокръвния“ анархизъм интересуват някого извън нашия приятелски кръг. Аз не виждам противоречие в това да съм анархист и да съм запознат с трудовете на класиците и в същото време да виждам проблемите на обществото като цяло към днешна дата. Ти говориш за проблемите на българския народ, но постоянното изключване на този или онзи проблем като например реалния проблем с неофашизма и публичния антифашизъм постепенно намалява нашите приоритети и ако това и онова не е проблем, накрая нищо не остава от „народа“, защото гейовете и потърпевшите от нацизма са част от народа.

Никога не съм считал организацията за кръчма и не съм я напуснал нито веднъж от 2003-2004 година, от която ви познавам, въпреки многото случаи на разочарование и принципни различия, но ако смяташ ти и други другари, че такива като мен пречат, то проблемът е нулев и мога да си потърся друго място за „чепкане“ на проблемите, които ме интересуват. Може би тогава революционното малцинство, които останете, ще може по-лесно да извърши революцията, за която се борим, навлизайки единствено в „истинските“ проблеми на народа.

С уважение, Иво

Драги Иво,

Анархокомунизмът е един без претенции за „чистокръвност“. Нямам впечатлението, че го познаваш, но съм на разположение за всякакви дебати, дискусии и – ако са необходими – конфронтации!

„Проблемите на българското общество“ и на 5,5 милиарда от днешното човечество – такова, каквото е „към днешна дата“, – не мисля, че се свеждат до педерастията и малките групички от манипулирани, плащани или шантажирани от властите лумпени, с които водиш твоята „борба“. Не изключвам никакъв проблем, но си давам точна сметка за състоянието и числеността ни, както и за възможностите ни към момента. Затова считам за необходимо класиране на проблемите по важност, според отношението им към големия социален въпрос, според тяхната масовост и според близостта им до живота на „нисшите“ класи, чиито интереси, вярвам, намират най-адекватен актуален и исторически израз в нашите идеали, които трябва да формализираме в конкретна, лаконична, разбираема и възможно най-близка до действителността Програма, за да можем да приобщим най-съзнателните им представители към организацията, която е единственият инструмент за всякаква сериозна и ефикасна работа в полза на ежедневните нужди на тези класи и на социалната революция, която единствена може да еманципира всички потискани, грабени, унижавани и оскърбявани. За целта, мисля, че е необходимо да елиминираме всякакви маргинални проблеми, които в днешното българско общество могат да ни отклонят или отдалечат от горната цел, защото не съм убеден, че разполагаме с много време.

Врагът се готви военно и юридически. Затова, наред с всичко останало, са законите против тероризма, с които държавите и транснационалните компании искат да спрат социалната история и развитието на човешкия род, дори това да струва унищожението на „излишните“ хора, които според континентите и страните варират от 10% до 90% днес! Какви ще бъдат процентите след четвърт век не зная, но кризите, от които за днешното общество няма и не може да има изход, могат да ни подскажат какво ни чака! За изчисленията ще се погрижат „учените“ затлъстели слуги от институти и университети, които са наети от властта и богаташите за мотивиране и аргументиране на калната и кървава работа, която се превръща в ежедневие.

Ако не се оставяме да бъдем впечатлени от побоищата и дори от отделни убийства, трябва да сме наясно, че в днешния свят и особено в Европейския съюз, включително и в България, която е интегрирана в него, шансовете на нацизма са нулеви! Днес тоталитаризмът е облечен в друга премяна, а поради, надявам се, съвършено ясни причини, боеспособността на хората на наемния труд и все по-големия брой безработни е на най-ниското ниво от времето на абсолютизма. От друга страна, капиталът и държавата (в това число и „правовата“) са в настъпление. Специално у нас, в България, на тях им стигат засега 65-те хиляди полицаи, 30-те хиляди солдати-наемници и в резерв около 100 хиляди (според неофициалните статистики) „застрахователи“ с бухалки и прочее професионални убийци.

За да не бъда голословен относно проблемите, които за съжаление не „чепкаме“ достатъчно, за да не кажа въобще, ще ти посоча, че в нашата страна от девет милиона население останахме шест милиона през последните 20 години, защото един милион напуснаха страната, друг милион замина преждевременно в „отвъдното“ и трети милион не се родиха, за да осигурят възпроизводството ни. Не много по-малък е проблемът на един милион цигани, които като че ли остават изцяло вън от зрителното ни поле. Няма да се спирам на проблемите на над два милиона пенсионери, които вегетират и умират безшумно, на безработните, на хората, чиито заплати и доходи са под „средните“, или с проблемите на тяхното здравеопазване, образование и т. н., по които ние не само, че не сме предложили наша алтернатива с оглед мобилизацията на заинтересованите, но даже избягваме да помислим и разискваме. (Аз поне не съм срещнал нищо подобно нито на събранията ни, нито в различните пропагандни материали, които излъчваме!) Към тези и още доста други проблеми искам да насочим вниманието си на сбирките ни, а не да ги превръщаме в продължение на бирарията!

Сигурно имаш не малко основания да бъдеш разочарован. Аз съм още повече, защото не ми остава много време. Искаше ми се, ако счетете за нужно, да ви предам част от 60-годишния си опит, придобит при най-различни обстоятелства, среди и страни. Все нещо може да ви е от полза, поне докато се определяте като анархисти – „чистокръвни“ или не чак до там.

Ако имаме „принципни различия“ и ако считаме, че сме другари, следва да ги сложим на масата, да дебатираме и търсим пътища за преодоляването им. Ако те се окажат по-силни от идеала, към който се стремим, тогава е по-добре да се разделим, за да не си пречим и обезсилваме взаимно.

И накрая, по въпроса за „революционното малцинство, които останете, ще може по-лесно да извърши революцията, за която се борим, навлизайки единствено в „истинските“ проблеми на народа“:

Хората, особено в класовото общество не са равни в интелектуално и морално отношение или с житейския си и особено революционен опит. Затова, ако наистина сме алтруисти (а аз може би погрешно мисля, че анархизъм и алтруизъм са синоними), би трябвало тези, които са придобили повече, да го споделят с другите, с които сме тръгнали по стръмни и опасни пътеки, при това без да очакват каквито и да било награди или благодарност (колкото и скръбна да е липсата ѝ). Сега сме нищожно малцинство. Целта е да се превърнем в значително малцинство, което ще бъде в състояние да постави своя печат в ежедневните и исторически социални борби на народа и най-важното – когато кризата достигне кулминационната си точка и „ножът удари в кокал“, да се окажем на висотата на големите задачи, които сме си поставили. Иначе отново ще се повтарят трагедиите от 1871, 1905, 1917, 1936, 1956, 1981 години и така ще продължава, докато се появят наши приемници, които няма да повторят грешките, за да не кажа престъпленията, които са ни натикали в ъгъла на историята (ако не са ни изхвърлили от ринга)! Само, че това ще струва много кръв и сълзи на стотици милиони и милиарди от тези, които твърдим, че обичаме, и за които казваме, че сме готови да пожертваме много от себе си.

С другарски поздрав Георги Константинов