През очите на окупаторите
СТРАЖИТЕ НА МИРА И СВОБОДАТА
На петата годишнина от войната в Ирак, войници на служба и ветерани от окупациите в Афганистан и Ирак се събират във Вашингтон, за да споделят горчивия си опит пред медии и целокупния народ на Съединените американски щати. Името на събитието, „Войник през зимата: Ирак и Афганистан, свидетелски показания от окупацията”, е заимствано от провелия се преди 27 години Войник през зимата (Winter Soldier) по време на войната във Виетнам.
Джон Търнър, след като изтръгна медалите от гърдите си, сподели: “На 18 април 2006 беше първото ми потвърдено убийство. Този мъж беше невинен. Не знам името му. Наричах го “дебелият”. Той вървеше към къщата си и аз го застрелях пред очите на приятеля и баща му. Първият изстрел не го уби. Той започна да крещи и ме погледна право в очите. Аз погледнах приятеля ми, с когото бяхме на пост, и
казах – “Не мога да позволя това”. Стрелях още веднъж и този път го убих. Тялото му беше откарано от семейството му. Седем души носеха трупа. Всички бяхме поздравявани за първите си убийства. Това беше моето първо убийство. Командирът на ротата лично ме поздрави, както правеше с всеки, който беше извършил първото си убийство. Това е същият индивид, който обяви, че ако някой извърши първото си убийство с нож, ще получи четири дни отпуск, след като се приберем от Ирак”.
Въпреки настроенията в САЩ, подкрепящи войниците в Ирак и Афганистан, на организаторите от „Ветерани от Ирак против войната” за пореден път е обърнат гръб, а на американския народ е отказано правото да чуе и види в какво се изразява службата на американския войник в окупирана страна. Нито една от “основните” медии не отразява събитието, по време на което над 100 ветерани от Ирак и Афганистан дават показания за военни престъпления, извършени от американската армия върху народите на Ирак и Афганистан.
Winter Soldier със сигурност не беше пропуснат от войниците, понастоящем служещи в Ирак и Афганистан, и ветераните, които се завръщат у дома. През тези четири дни „Ветерани от Ирак против войната” получават повече молби за членство, отколкото през изминалите пет години. Джеф Ингълхарт, член на „Ветерани от Ирак против войната”, заявява след събититето: “Смятам, че Winter Soldier беше добър катализатор за бъдещите действия на войниците на служба. Надявам се изминалото събитие да им помогне да разберат, че по-важната война се води у дома и същевременно да им даде посока, която да
следват при съпротивата им срещу военната машина”. На 1 май 2003 година Буш застана пред целия свят и смело обяви, че мисията за освобождаването на иракския народ е приключила с пълен успех. Пет години и десетки хиляди убити по-късно Ирак е страна, раздирана от война, с никакви изгледи на хоризонта за спиране на агресията. Реално страната се намира под незаконната окупация на Съединените щати. Изходът от този абсурд е незабавното изтегляне на воюващия за корпоративния интерес агресор от Близкия Изток. На света става ясно, че многохилядните протести и разплаканите майки не влияят особено на администрацията на Буш или нейните опоненти-наследници, които кършат ръце и намекват, че присъствието “ни” в Ирак е необходимо за гарантиране на демокрацията, тъй желана от народа между Тигър и Ефрат. Правителството обаче пропуска една невероятна сила, която може да преобърне удобното му кресло, а именно самите войници. Съпротивата вътре във войските в Ирак нараства с всеки изминал ден. Мястото на антивоенното движение тук е да влезе в диалог с войниците,
да им помогне да се организират срещу несправедливостта, на която те самите стават жертви по време на петгодишната окупация. „Ветерани от Ирак против войната” гледат на жените и мъжете в армията
като на зрели личности, които не могат вечно да бъдат залъгвани с фантазии за достойни мисии, демокрация и свобода. Задачата на Ветераните е пълно и незабавно изтегляне на войските от Ирак, компенсации за народа на Ирак и пълна издръжка на ветераните, които се прибират у дома.
Рая
