Фатализмът може да бъде фатален

В СТРАНАТА НА БОГАТИТЕ И СВОБОДНИТЕ

» » » продължава от миналия брой

Да бъдеш мишка, която следва тълпата през блато, викайки „Ура”, е доста жалко. Колко по-жалко е обаче да газиш в блатото като всички останали, да мрънкаш колко е нечестно, болезнено, нечовешко и все пак да местиш крак след крак чак до края.

И така, какво трябва да стане?

Мнозина силно ще се разстроят, когато осъзнаят, че могат и да помогнат да направим света по-добър, и да извлекат полза за себе си; че бездействието ще бъде вредно, дори фатално, докато обратното ще им донесе освобождаване.

Какво може да накара такава голяма тълпа, тъй склонна към задружно давене в блатото, да промени сегашната си нагласа?

Първо да кажем кое няма да я накара.

Вежливо почукване с пръсти няма да ги накара. Граждански прошения и молитви няма да ги накарат. Дори редовните и все по-големи шествия и митинги няма да го направят. Движения без представа за това какво възнамеряват да правят, и начина, по който ще го направят, както и без убедителни разяснения за това защо и как усилията на всеки член могат да бъдат градивна част от процеса, няма да се справят с предизвикателството.

И така, какво да правим?

Нуждаем се от обща, приета от всички представа, за да преборим илюзията, че не е възможен друг свят. Тя трябва да бъде вдъхновяваща, убедителна и либерална. Трябва да я поддържаме страстно и да участваме в нейното изграждане.

Трябва да представим и защитим одобрена от всички стратегия и програма – широк спектър от действия, които наистина да ни отведат там, където сме тръгнали, не просто печелейки едно и губейки друго, лутайки се, а да вървим постоянно напред, дори да понасяме чести поражения в някои битки. Трябва успешно да вървим към социалната промяна, като създаваме среда и за другите да го правят, като се учим от техните постижения и открития и си помагаме взаимно.

Боя се обаче, че днес няма да бъде достатъчно онова, което щеше да ни стигне вчера. Защото фатализмът не е обикновена болест. Фатализмът притежава забележителни защитни механизми. Хората, които са болни от фатализъм, няма да се присъединят към движенията, за да бъдат спасени от своето душевно заболяване или от разлагащия се свят, в който ежедневно плуват. Трябва да превърнем нашата алтернатива – представа и стратегия – в постоянна гледна точка на хората, които се инатят и държат
да гледат във всяка друга посока. Трябва да го правим постоянно, натрапчиво, дори дразнещо за тях – докато го отбележат, разберат, докато се изправят срещу него и вземат решение. В сблъсъка с фатализма общуването е нещо повече от това да заявяваме своята представа и стратегия и да я отстояваме по събрания, лекции и дискусии, колкото и усилия да хвърляме в едното или в другото. Ще трябва да действаме така, че неизбежно да обръщаме внимание към своите послания. Трябва насилствено да пренесем вижданията си и стратегията навсякъде. Ние не притежаваме телевизионни канали, нито пък компании за билбордове. Не притежаваме радиостанции. Нямаме финансови средства, за да можем по-лесно да въздействаме върху съзнанието на всеки отново и отново. Затова трябва да бъдем находчиви, за да могат думите ни една по една да стигат право до хората. Трябва да подхождаме както с провокация, така и с уважение към хората, с които търсим връзка, така че тези хора да поискат да
чуят нашата гледна точка, да оценят стратегията ни и по този начин да общуват, да мислят и да превъзмогнат фатализма.

Как ще го постигнем? Никой не знае още. Но това е идеята на тази дълга, скучна статия. По добре някой – всъщност много хора – да започнат да мислят, отколкото да се носят по течението от действия, които
изминалите десетилетия ни научиха, че макар и радикални, няма да бъдат достатъчни за да постигнем наистина радикална, революционна промяна.

Потенциалът около нас е огромен. Почти никой не се прехласва по трупането на пари, по пребиването до смърт, по замърсяването на природата или по лицемерието на политиците. По-голямата част от хората е повече от готова за надеждна алтернатива. Ако движенията представят виждане, стратегия и дръзка активност, след това възпитат и усъвършенстват тези три неща със съдействието на всеки нов човек, който се присъединява към тях, те ще успеят!

Майкъл Албърт, Z Net
със съкращения