Сангинети: Западният деспотизъм

печат
Джанфранко Сангинети (роден на 16 юли 1948 г. в Швейцария, през 1971 г. е екстрадиран от Франция и оттогава живее в Италия) е един от водещите активисти на Ситуационисткия интернационал и сътрудник на Ги Дебор. В статията си той предупреждава за идващата нова ера на мащабни репресии и подготовка за световна война, както и за преобразуването на западните представителни демокрации в изцяло нови форми на деспотизъм под предлог за борба срещу вируса, който придобива юридическите черти на непреодолима сила (както знаем, в съдебната практика непреодолимата сила е случай, който оправдава безотговорността). По този начин новият вирус е едновременно катализатор на събитията и средство за отвличане на вниманието на масите посредством страха.
Заглавието е парафраза на известната книга на К. А. Витфогел „Източният деспотизъм“.

Въпреки хипотезата, която издигнах след публикуването на книгата си „За тероризма и държавата“ (1979) за това как ще се осъществи преходът от формална демокрация към деспотизъм, трябва да призная, че не предполагах, че това да се случи под предлога на един вирус, но пътищата божии са наистина неведоми, както и „хитростта на разума“ на Хегел.
Мога да кажа, че единственото споменаване за такъв обрат на събитията, колкото и пророческо да е, открих в статия на Жак Атали, бившия президент на Европейската банка за възстановяване и развитие, публикувана във френския седмичник Експрес по време на епидемията през 2009 г.: Ако епидемията стане малко по-сериозна, което е възможно, като се има предвид, че хората могат да я предават, последствията могат да бъдат наистина глобални: икономически (моделите позволяват да се предположи, че това ще доведе до загуба от три трилиона долара или спад на глобалния БВП с 5%) и политически (поради риска от зараза). Тогава ще трябва да изградим глобални полицейски сили, глобални запаси и следователно глобална данъчна политика. По този начин ще стигнем много по-рано, отколкото биха позволили чисто икономическите причини, до полагането на основите на едно наистина глобално правителство.
Така пандемията вече е предизвестена: колко компютърни симулации са били разработени от големите застрахователни компании, а също и от службите за сигурност на държавите! Преди няколко дни бившият британски министър-председател Гордън Браун се върна към необходимостта от глобално правителство: Гордън Браун призова световните лидери да създадат временна форма на глобално управление за преодоляване на двойната медицинска и икономическа криза, причинена от пандемията на коронавируса.
Едва ли е необходимо да се отбележи специално, че такава възможност би могла да бъде използвана или създадена без каквито и да било съществени промени. След като намерението е налице и стратегията е разработена, е достатъчно да се намери повод и да се действа по съответния начин. Нито един от държавните глави не беше заварен неподготвен, освен в самото начало, поради собствената си глупост. Тогава всички тези политици – от Джузепе Конти до Орбан, от Джонсън до Тръмп и пр. – колкото и да са били кретени – бързо разбраха, че вирусът им позволява да правят каквото си искат със старите конституции, правила и закони. Всяко беззаконие щеше да бъде оправдано с неотложността.
След като тероризмът – който беше експлоатиран твърде дълго, можем да се съгласим с това – изчерпа повечето си възможности, които се развиваха толкова активно през първите 15 години на новия век, беше време да се премине към нов етап, за който аз възвестих през 2011 г. в своя текст „От тероризма до деспотизма“. Между другото, подходът за противодействие на бунтуващите се, неподходящо наричан „война срещу вируса“, беше приложен незабавно и навсякъде, което потвърди намерението, лежащо в основата на „хуманитарните“ операции на тази война, която се води не против вируса, а срещу правилата, правата, гаранциите, институциите и хората на стария свят. Тук говоря за света и институциите, които бяха създадени след Френската революция и сега изчезват направо пред очите ни, всъщност само за няколко месеца, точно толкова бързо, за колкото изчезна Съветският съюз. Епидемията ще приключи, но мерките, възможностите и последствията, които тя отприщи и които изпитваме сега, няма да бъдат премахнати. В болка и страдание ние раждаме новия свят.
По този начин ние сме свидетели на разпадането и края на света и цивилизацията на буржоазната демокрация с нейните парламенти, права, сили и баланси, които стават напълно безполезни занапред, защото законите и мерките за прилагането им сега се диктуват от изпълнителната власт, без да се изисква да бъдат незабавно ратифицирани от парламента, а законните власти, както и властта на свободното обществено мнение, са загубили дори подобието си на видимост и независимост, а по този начин и своята функция на противотежест.
И така, хората са поставени в тежки и травмиращи условия (както установи още Макиавели, този, който завладее държавата, трябва да предвиди всички посегателства, за да ги прекрати наведнъж, а не да се подновяват ден след ден; тогава хората постепенно ще се успокоят): гражданинът, отдавна изчезнал и заменен от потребителя, днес се свежда до ролята на прост пациент, над когото може да се упражнява властта на живота и смъртта, на когото може да се предписва всякакво лечение и дори да се решава да бъде убит според възрастта си (продуктивна или не) или друг някакъв произволен критерий, установен без право на обжалване по преценката – или прищявката – на болногледача или други лица. След като бъдат затворени в домашния затвор или в болницата, какво биха могли да направят срещу принудата, насилието или произвола?
В Италия например конституционната харта беше суспендирана без най-малко възражение, дори от страна на „гаранта“ на държавните институции – президентът Матарела. Превърнати в обикновени анонимни и изолирани единици, субектите вече не могат да претендират за „равенство“ или права. Самият закон вече няма да бъде предписващ; той става абсолютен като живота и смъртта. В Италия видяхме как, под предлог за борба с коронавируса, може незабавно и безнаказано да се убият 13 или 14 невъоръжени затворници, чиито имена, престъпления или обстоятелства дори не бе необходимо да бъдат посочени, и никой да не носи отговорност за това. Италианците се справиха дори по-добре от германците в затвора в Щамхайм (в Щутгарт, където по време на канцлера Хелмут Шмид – социалдемократ – през 1977 г. бяха „самоубити“ Баадер, Майнхоф и другарите им). Те могат да ни се възхищават – поне на нашите престъпления!
Освен парите, вече нищо друго не се обсъжда, а държава като Италия е сведена до ролята на просяк пред зловещата и незаконна Еврогрупа (от министрите на финансите на страните от ЕС.), за да може да получи капитала, необходим ѝ да премине от демократичната форма към деспотична. Това е същата тази Еврогрупа, която през 2015 г. искаше да отчужди цялото национално наследство на Гърция, заедно с Партенона, и да го предаде на контролирания от Германия фонд в Люксембург. Дори Шпигел описа диктата на Еврогрупата като „каталог на злодеянията“, предназначени да умъртвят Гърция, а Амброуз Еванс-Причард в статия, публикувана в Телеграф, писа, че ако някой поиска да определи датата на края на европейския проект, то ето я… Сега това е направено. Остана само еврото и то – временно.
Неолиберализмът няма нищо общо с едновремешната класова борба, той дори не си спомня за нея. Смята, че е успял да я изтрие от речника. Мисли се за всемогъщ, което не означава, че не се страхува от класовата борба, защото твърде добре знае какво е донесъл на хората. Съвсем очевидно е, че хората скоро ще започнат да гладуват; очевидно е, че ще има много безработни; очевидно е, че хората, работещи без официална регистрация (това са 4 милиона души в Италия), няма да получат никаква подкрепа, а тези с несигурна заетост и тези, които няма какво да губят, ще се борят и ще саботират. Това обяснява защо стратегията за отговор на „пандемията“ е предимно стратегия за борба с бунтовниците. Ще видим това увеличено като под лупа и в Америка.
Лагерите на Федералната агенция за управление при извънредни ситуации скоро ще се препълнят. По този начин новата деспотия ще има поне две основателни причини да се наложи на Запада. Едната е да се противопостави на вътрешните подривни действия, които той е причинил и които очаква. Втората е подготовка за външна война срещу някой, който вече е назначен за враг и който е най-старата деспотия в историята, за която не ще научим нищо ново от времето на публикуването на „Книгата на управителя на областта Шан“ в Китай през 4 век пр. н. е. Това е книга, която всички западни стратези трябва да прочетат с най-голямо внимание и възможно най-скоро. Ако някой реши да атакува китайския деспотизъм, той трябва да започне, като демонстрира, че е по-добър от него на собствената си земя, тоест е по-ефективен, по-евтин и работи по-добре. Накратко, по-съвършен деспотизъм. Това обаче предстои да разберем.
Благодарение на вируса крехкостта на нашия свят вече се вижда с просто око на дневна светлина. Играта, която се играе днес, е безкрайно по-опасна от вируса и ще причини много повече смъртни случаи. Нашите съвременници обаче, уви, се страхуват само от вируса. Изглежда, че сегашната ни епоха си е поставила за задача да опровергае казаното от Хегел за философията на историята, че историята на света е напредък в осъществяването на свободата, но самата свобода съществува само докато се бори със своята противоположност, би могъл да добави той. Къде е това днес? Когато в Италия и Франция хората доносничат за онези, които не се подчиняват на рестрикциите?
Един обикновен микроб е достатъчен, за да хвърли света ни в подчинение на най-отвратителния деспотизъм. Това означава, че нашият свят вече е бил подготвен за деспотизма, че един обикновен микроб се е оказал достатъчен.
Историците ще нарекат ерата, която започва сега, ера на западния деспотизъм. •

Джанфранко Сангинети


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *