Неолиберализмът и „Виетнамския модел“

Кой всъщност спечели войната във Виетнам?

Войната във Виетнам започва на 8 март 1965 г. и завършва официално през април 1975 г.
Днес, 47 години по-късно Виетнам е доведен до просяшка тояга. Правителството в Ханой е марионетка на САЩ. Страната е нов снабдител на евтина работна ръка за глобалната икономика. Неолиберализмът възтържествува.
Горчива ирония – Виетнам, жертва на военните престъпления на САЩ, стана верен военен съюзник на Вашингтон в Завоя към Азия, насочен срещу Китай.
Администрацията на Тръмп притискаше Северна Корея да възприеме „Виетнамския модел“ като условие за „нормализирането“ и вдигането на икономическите санкции.
„Виетнамският модел“ обаче не е решение за Северна Корея.
Минималната надница във Виетнамската промишленост за износ е от рода на 20 цента на час. Голяма част от здравеопазването е приватизирана. Бюджетът за образование е орязан тотално. Цари мизерия.
През 1994 г., след вдигането на санкциите на САЩ проведох проучване на място във Виетнам с подкрепата на виетнамското министерство на земеделието. Това ми даде възможност да посетя и да разговарям с хората в селските райони на север и на юг.
На 30 април 1975 г. войната във Виетнам завършва с превземането на Сайгон от силите на Комунистическата партия и капитулацията на генерал Дуон Ван Мин и неговия кабинет в президентския дворец. Докато войниците от Виетнамската народна армия влизат триумфално в Сайгон, служителите на САЩ и последните морски пехотинци трескаво се евакуират от покрива на американското посолство. Днес все още няма отговор на основния въпрос: кой спечели войната във Виетнам?
Виетнам така и не получава репарации от САЩ за огромните жертви и разрушения, но на споразумение, подписано в Париж през 1993 г., се съгласява да плаща дълговете на сваления сайгонски режим на генерал Тию. В много отношения това споразумение практически задължава Виетнам да плати компенсации на Вашингтон за разходите по войната.
Нещо повече, започването на мащабни макроикономически реформи под надзора на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка е друго условие за вдигането на ембаргото на САЩ. Тези пазарни реформи днес са официална доктрина на Комунистическата партия. С нормализирането на дипломатическите отношения с Вашингтон през 1994 г. споменаването на жестоката роля на Америка във войната все повече се счита за неуместно. Не е голяма изненада решението на Ханой да приглуши честванията на годишнината от падането на Сайгон, за да не обиди някогашния си противник. Ръководството на Комунистическата партия от известно време дори подчертава историческата роля на Съединените щати за освобождението на Виетнам от режима на Виши и японската окупация през Втората световна война.
На 2 септември 1945 г., на обявяването на независимостта на площад Ба Дин в Ханой и основаването на Виетнамската демократична република американски агенти от Отдела за стратегическо обслужване (предшественика на днешното ЦРУ) се нареждат до Хо Ши Мин. Вашингтон наистина снабдява съпротивата на Виет Мин с оръжие и оказва символична финансова подкрепа, но тази стратегия има за цел предимно да отслаби Япония в последната фаза на Втората световна война, без да ангажира сериозни сухопътни войски на САЩ.
За разлика от приглушената атмосфера на честването на края на войната във Виетнам, 50-ата годишнина от независимостта е отбелязана подобаващо с редица тържествени церемонии и мероприятия, започващи от септември и продължаващи до края на китайската Нова година.

Виетнам плаща репарации
Преди „нормализирането“ на отношенията с Вашингтон Ханой е принуден да плати сметката за несъбираемите дългове, натрупани от подкрепяния от САЩ сайгонски режим. На конференцията на донорите в Париж през ноември 1993 г. близо 2 милиарда долара са щедро обещани като заеми и помощи в подкрепа на пазарните реформи във Виетнам.
Веднага след конференцията обаче се провежда тайна среща под егидата на Парижкия клуб. На нея присъстват представители на западни правителства. От виетнамска страна д-р Нгуен Шян Оан, икономически съветник на министър-председателя, играе ключова роля в преговорите. Д-р Оан, бивш служител на МВФ, е министър на финансите и по-късно временно изпълняващ длъжността министър-председател във военното правителство на генерал Дуон Ван Мин, доведено на власт от САЩ през 1963 г. след атентата срещу президента Нго Дин Дием и неговия брат. Д-р Оан, макар формално да преговаря от името на правителството на Комунистическата партия, реално изпълнява исканията на западните кредитори.
Подписаното (оповестено) споразумение с МВФ е до голяма степен символично. Сумата не е значителна: Ханой е задължен да изплати на МВФ 140 милиона долара (дължими от сваления сайгонски режим) като условие за получаването на нови заеми. Япония и Франция – бившият колониален владетел на Виетнам през периода на Виши – сформират така наречения комитет Приятели на Виетнам, който дава назаем на Ханой парите, които трябва да изплати на МВФ.
Значителното уреждане на разсрочването на двустранните задължения (със сайгонския режим) обаче не е оповестено. Именно това тайно споразумение (под егидата на Парижкия клуб) в крайна сметка е решаващо за съгласието на Вашингтон да вдигне ембаргото и да нормализира дипломатическите отношения. То също така е решаващо за предоставянето на заемите, обещани на конференцията на донорите през 1993 г., което предава Виетнам в разпореждане на японските и западните кредитори. Така двадесет години след войната Виетнам се прощава със своя икономически суверенитет.
Като признава напълно легитимността на тези дългове, Ханой се съгласява да върне заеми, с които е финансирана войната на САЩ. Нещо повече – правителството на Во Ван Киет приема също така да спазва напълно обичайните условия (обезценка на валутата, либерализиране на търговията, приватизация и пр.) на спонсорираната от МВФ програма за структурни реформи.
Тези реформи, започнали в средата на 1980-те години под надзора на МВФ и Световната банка, довеждат на опустошената от войната страна период на нова икономическа и социална разруха. Инфлацията е резултат от неколкократните обезценки на валутата по времето на сайгонския режим, започнали през 1973, годината след изтеглянето на американските войски. Днес Виетнам отново е залят с доларови банкноти, практически заменили виетнамските донги. Галопиращата инфлация е докарала реалните доходи до отчайващо ниски нива.
Реформите на свой ред намаляват драстично производствения капацитет. Повече от 5000 от общо 12 300 държавни предприятия са закрити или доведени до фалит. Кредитните кооперативи са премахнати, всички средносрочни и дългосрочни кредити за промишлеността и земеделието са замразени. Предоставят се само краткосрочни кредити с годишна лихва от 35% (1994 г.). Освен това споразумението с МВФ забранява на държавата да оказва бюджетна подкрепа както на държавните предприятия, така и на зараждащия се частен сектор.
Прикритата цел на реформите е дестабилизиране на промишлената база на Виетнам. Тежката промишленост, нефтохимията, добивът на природни ресурси, производството на цимент и стомана се реорганизират и поемат от чуждия капитал. Най-ценните държавни активи се прехвърлят, за да се засили и съхрани неговата промишлена база или за да се развие капиталистическа икономика, притежавана и контролирана от местни частници.
В процеса на преструктуриране на икономиката са уволнени над милион работници и над 20 000 държавни служители (повечето от които са здравни работници и учители). На места върлува глад, поразил най-малко една четвърт от населението на страната. Гладът не засяга само районите с недостиг на храни. В делтата на Меконг, оризището на Виетнам, 25% от възрастното население консумира по-малко от 1800 калории на ден. В градовете инфлацията и премахването на субсидиите и контролираните цени водят до стремглаво поскъпване на ориза и други основни храни.
Реформите налагат драстично орязване на социалните програми. С въвеждането на училищните такси 750 хиляди деца напускат образователната система за броени години (1987–90). Поликлиниките и болниците са съсипани, избухват епидемии от заразни болести – малария, туберкулоза и дизентерия, – признати както от министерството на здравеопазването, така и от донорите. Проучване на Световната здравна организация потвърждава, че броят на смъртните случаи от малария е нараснал трикратно през първите четири години на реформите, успоредно със съсипването на здравеопазването и рязкото поскъпване на лекарствата против малария. Държавата (по указанията на международната общност на донорите) прекратява бюджетната подкрепа за снабдяването и поддръжката на медицинска апаратура, което на практика парализира цялата система на общественото здравеопазване. Реалните заплати на медицинския персонал и условията на работа рязко се влошават: месечната заплата на лекар в окръжна болница пада до 15 долара.
Макар да побеждава САЩ на бойното поле, две десетилетия по-късно Виетнам безропотно предава своя икономически суверенитет на бившия си противник.
Без Ейджънт Ориндж, без напалм, сачмени бомби и отровни химикали започва нов етап на икономическа и социална разруха. Постигнатото с борба през годините и въжделенията на цял един народ са зачеркнати и заличени с един подпис.
Условията на дълговете и структурните реформи под надзора на международните кредитори след края на войната са също толкова ефективно – и формално безкръвно – оръдие за реколонизация и довеждане на милиони хора до просяшка тояга. ◼

Мишел Чосудовски