Анархистите в Пазарджик и Пазарджишко

Нашият другар Костадин Зяпков е неуморим реставратор на историческите паметници за столетната история на анархизма в България. Вече повече от половин век полага къртовски труд за събирането и издаването на разпилени от болшевишките погроми късчета памет за нашите борци от изминалия век. През 1965 година, като студент се запознава с Петър Манджуков и преписва на ръка машинописния оригинал на неговите – подривни по това време, а пишещите машини са „на отчет“ – Предвестници на бурята, за да не се изгуби. Без неговите усилия тогава и голямата му помощ след това, нямаше да можем да издадем през 2013 г. и да разпространим този своеобразен стар завет на нашето движение.
Днес Зяпков се е захванал с поредния тежък и достоен „проект“ и споделя с нас:

През 2020 г., няколко месеца преди да почине, на среща ме покани проф. Тодор Балкански. Сподели, че пише книга за хайдутството в Пазарджишкото краище. Разбрал, че съм помогнал за издаване на книгите „Пуста кюския“ на историка Лъчезар Кръстев, посветена на бележития анархист Васил Икономов, и на спомените на анархиста Борислав Менков „Без бог, без господар“. Помоли ме да напиша за анархистите бунтари от Пазарджишко. Отговорих му, че това е работа за кореняк пазарджиклия (пазарджичанин, както той казваше). Сега, убеден, че не съм подходящият човек, който трябва да напише за анархистите от Пазарджишко, реших да направя опит, пък дано някой някога го направи по-пълно и по-достоверно.

Дори събраният досега материал се оказва изключително интересен.
По-долу публикуваме кратък откъс от него:

Тирката, Кибрита, Главока и Личката
Бай Коце Генчев силно ме затрудни с първите три имена. Той ги помества в списъка на анархисти от Пазарджик, Илия Стефанов ги описва като разбойници. Учудва ме защо не е добавил и Личката.
Времето, когато действат четиримата, са годините непосредствено след Първата световна война. Когато след Владайското въстание Такев, като министър на вътрешните работи, изпраща полиция срещу гладните и окъсани разбунтувани войници и са убити много от тях, това е защита на държавата, а когато анархистите му отмъщават и го убиват, това е разбойничество.
Когато по време на управлението на Стамболийски избиват 31 анархисти в Ямбол, това е закон за защита на държавата, а когато е ликвидиран околийският управител Банков, наредил разстрела, това е тероризъм.
Когато в Америка убиват Сако и Ванцети, това е защита на държавата, а когато анархистите хвърлят бомба в американската легация в София в знак на протест, това е бандитизъм.
Сложно е времето след войната. Известните анархисти Васил Икономов и Георги Шейтанов също са извършвали обири на банки, но парите са давани в помощ на семействата на избитите през войната и през септемврийските събития, за освобождаването на Гео Милев, за списание Пламък…
Тирката е Сотир В. Андонов от Пещера. Кибрита е Димитър Николов Кибритов от Пазарджик. Главока е Борис Юрданов Стоичков от Пазарджик. Личката е Илия Михайлов от Пазарджик.
Малко известно е, че през 1919 г. нелегалните Георги Шейтанов, Георги Жечев, Стефан Стойнов и Желю Грозев се срещат с Тирката. Той вече не е самородният хайдутин, който ограбва богатите и раздава на бедните, а организатор на анархистическа чета, появила се едновременно с анархистическата чета на братя Гогови от Кюстендил. В четата влизат Димитър и Иван Кибритови, Главока, Стефан Георгиев Касабов – Бако, Любен Йончев, Пенчо Калканов – Видин, Стайко Кафеджиев – Даскала, Петър Янакиев Велков, Симеон Синегеров и Георги Лазаров – Телето.
Л. Кръстев пише, че през януари 1920 г. в Пещера е убит Михаил Такев. Според някои сведения екзекуцията е дело на анархист, избран чрез жребий. Любопитна подробност е, че в тегленето на жребия е участвал и Косат (Коце) Марков, бъдещият патриарх Кирил, тогава анархист терорист, но съдбата е избрала друг да стреля по Такев.
Въпреки че Тирката е бил против тази екзекуция, името му е било замесено в случая. Дни след убийството на Такев срещу групата е извършено покушение, в което Иван Кибритов е убит, а Тирката е ранен. В началото на март 1920 г. дружбашките копои успяват да се доберат до Тирката и го убиват.
Главока, чийто любим автор е Кнут Хамсун, е арестуван през есента на 1921 г. и убит „при опит за бягство“ през пролетта на 1922 г.
В големия процес срещу близо 200 техни съратници и ятаци в Пещерско и Пазарджишко става ясно, че двамата са имали план да пленят царя и Стамболийски и да искат срещу освобождаването им амнистия за всички политически затворници.
Тази идея ще се опита да осъществи след време Васил Икономов.
Не се подвеждайте по бандитските прякори и определенията в буржоазните вестници – пише на друго място Л. Кръстев по повод на едно мегадело от 1921−1922 г. срещу „шайката“ на Тирката и Главока. – Вижте броя на обвиняемите и на свидетелите. Криминални типове не могат да имат такава широка обществена подкрепа.
Не знам кога и как са задържани в Пазарджишкия затвор Кибрита и Личката. Там те си инжектирали бензин в краката. Появили се рани и висока температура и ги закарали в Александровската болница в София. Там Васил Икономов организирал бягството и настаняването им в нелегална квартира, където ги лекувал проф. Парашкев Стоянов.
На 1.12.1922 г. В. Икономов организира обир на тютюневия консорциум в Пловдив. В акцията са включени Личката и Кибрита от Пазарджик.
Кибрита и Личката са убити на 23.02.1923 г. в София. ◼