Анархията работи на аудиокнига
През 2010 г. колектив от хора, организирани от ФАБ, издадоха книгата Анархията работи на Питър Гердерлус в електронен вид. Днес тя вече може и да се изслуша, благодарение на Христо, с когото имахме удоволствието да срещнем читателите през октомври под псевдонима El Freegano.
По повод новото издание на книгата, от екипа на радио ЕРА записахме интервю с Христо, което може да се чуе от нашата страница във Facebook и канал в YouTube. Тук предлагаме първата версия на разговора, която по технически причини не успяхме да публикуваме в мултимедиен вид.
Христо, защо точно аудиокнига? Защо трябва да я слушаме, като можем да я прочетем?
В последните няколко години доста често слушам аудиокниги. Много ми е удобно, особено когато пътувам или се возя нанякъде… Вечер след работа, като си лягам, си пускам да слушам нещо и е доста по-неангажиращо и приятно, отколкото да се кьоравя пред някоя книга или монитор. Може би това е една от причините. Аудиовариантът е по-лесен и приятен за слушане, не изисква толкова усилия и е по-лесно смилаемо за съвременната култура. Младите хора, както и доста мои приятели, слушат много аудиокниги и доста популярните в момента подкасти. Идеята е да си пуснеш и да слушаш, докато правиш нещо, което не ти ангажира вниманието толкова силно.
Имам един приятел, който е пчелар, и той ми вика: Аз си подготвям кошерите и съм си пуснал някой подкаст и си слушам докато бачкам! Определено е добро попълнение. Разбира се, хартията е класика – и на мен ми харесва да седна, да разгръщам страниците и да чета, но и аудиовариантът е добър.
Колкото до книгата, реших да я запиша, защото самата тя много ми хареса и познавам автора. Той идва в България, в София през 2007 година. Тогава обикаляше из Европа и правеше нещо като представяне на първата си книга. Говорихме главно за нейната тема – как ненасилието подпомага държавата и я пази (How non-violence protects the state). На запад от България пацифисткото движение е много силно и разни анархистки блокове, които са малко по-войнствени и биха влезли в схватка с полицията, биват заклеймявани като терористи или провалящи протеста. Той беше изкарал много хубави примери как, благодарение на войнствената съпротива, са се случили много промени, които впоследствие биват неглижирани от пацифисткото движение. Дори говореше за Махатма Ганди и как хората са казвали, че той е направил революцията, а всъщност тогава е имало много войнствени групи, който са предприемали преки войнствени акции срещу статуквото. Така че той (Питър) е готин човек, аз съм му фен и книгата ми хареса много. Наистина е страхотно въвеждащо четиво за незапознатите с анархистката идея и практика!
Какво се случва сега с този човек? Издал ли е нещо ново?
Да, аз следя работите му и има няколко книги след това. Също така пише доста подробни статии. Беше направил една с разсъждения – много подобни на тези на Георги Константинов – за влиянието на технологиите и как се променя светът, как трябва да се промени и анархисткото движение и движенията за социална промяна. Преди 2 или 3 години пък беше публикувал една много дълга статия в сайта на CrimethInc. Така че продължава, да!
Между другото, след като беше в Европа, остана да живее в Испания, където е завършил и книгата – в заключението си той обяснява за процеса на писане. Тогава обаче си имаше и неприятности – в Испания се провеждаха големи протести, не знам точно за какво, и са гръмнали някакви пиратки или бомбички и полицаите набедили него. Имаше дело, щяха да го вкарват в затвора и докато се водеше това дело, около 2 или 3 години не му даваха да напусне страната. Размина му се, все пак той не беше виновен, но не знам дали е още в Испания.
Ако сравним тази книга с останалите, които издаваме на хартия – например тази на Елизе Реклю (друга книга, която ти направи), – защо избра да запишеш точно Анархията работи, а не примерно един Кропоткин, Елизе Реклю или Себастиан Фор?
Защото тези класици, да речем, са важни за някого, който се интересува от анархизъм, но там е предимно теория. Тази книга обаче показва реални примери, в които анархията работи, и то дори не в анархистки групи, а в различни общества, различни общности. През цялата човешка история до днес повечето от примерите вече не съществуват, но някои все още ги има. Освен това много ми хареса как той е структурирал цялата книга. За напълно незапознатите в тази област хора това е едно страхотно представяне на анархизма и то най-вече като практика. Анархистката теория и философия понякога е прекалено тежка. Имам приятели, на които съм давал книги, например тази на Кропоткин – Взаимопомощта, фактор на еволюцията… И моят приятел вика: Абе, четох я, не знам до коя глава, но е много тежка и просто не мога да продължа! Това, което е написал Кропоткин, си е академичен научен труд. Докато тук на прост език е казано как може да се организира животът по различен начин във всяка една сфера: икономически, политически, екологично… Има много хубави примери и за мен беше нещо като „АБВ“ въвеждане в анархизма.
При по-научните трудове, където наистина трябва да се размишлява върху написаното, е по-добре да се четат. В тази книга обаче всяка глава е като отделен въпрос и на всеки въпрос отговорът е история, която разказва как дадено общество се е справило със съответния проблем. Затова е смилаемо и лесно за възприемане.
А как би препоръчал да я слушаме? От началото до края, на части или ако човек го интересува конкретен въпрос, може просто да отиде да си го чуе?
Може, както ти каза, ако го интересува конкретен въпрос, просто да изслуша него. Иначе книгата си има структура и е хубаво първо да се чуе въведението, особено за незапознатите. Може обаче и просто да се погледнат главите и ако някой въпрос събуди интереса на слушателя, да си го пусне отделно. Иначе има конкретна структура, да. Затова аз записах всяка глава отделно и ги направих като общ архив, който се сваля, за да може, на какъвто и плейър да си го пуснеш, да си пуснеш някоя отделна глава.
Какъв е начинът човек да стигне до книгата?
Може да се свали, в anarchy.bg, а освен това аз съм качил в моя канал в YouTube на видео отделните раздели. Там отделните глави са като отделно видео. Може да се слушат онлайн, но в описанието под тях съм сложил и линк за сваляне на този архивен файл с аудиозаписа и двата електронни варианта за четене. Използвам един сайт archivе.org, който е много хубав проект, свободен за ползване и тези, които са го направили, са наши хора. Дори по политическа линия да не се определят като анархисти, 100% действията им са като на такива.
Имам един последен въпрос към теб: ти записа тази книга, надяваме се хората да я чуят, но после какво? Какво правим, след като чуем книгата?
Може да се правят много неща! Ако някой наистина се заинтересува и иска да включи анархията в живота си по някакъв начин, може да се организират най-различни неща. Хората могат да пишат, да сформират кухни… В миналото интервю говорихме за реални проекти, които работят и в България! Ако човек иска да промени нещо, може да започне на дребно – може да започне в махалата. Може да помага на хората в беда, да разпространява идеи, както и ние го правим. Може да се включи в подпомагането на хора, които са в тежко положение, да покаже солидарност… Да се създаде някакво пространство, където да виреят тези идеи, да се организират различни събития, които не са корпоративни, ами колектив от обикновени хора. Анархията работи! Хората действат през по-голямата част от живота си. Когато са с приятели и отиват на пикник, там няма някой тартор, който да казва какво ще се прави. Те като равни решават кой какво да вземе и какво да прави. Това е най-елементарният пример за работеща анархия. Не е нужно да има някой тартор, който да дирижира парада, а всички заедно решават и го правят. •
Интервю СМ
